Като се почна… та цяла година

Автор : Иво Никодимов

Януари се започна тихо със спорове дали да го бъде или не АЕЦ Белене. Седмица преди суверена да се произнесе, обаче, бомба заглуши дебата за Втора атомна. Един младеж насочи пистолет срещу лидера на ДПС Ахмед Доган. Не го уби, но направи ярко слизането на Доган от председателския пост в партията. Спектакълът беше грандиозен и с продължението си. Прокуратурата първо обвини нападателя в закана за убийство, месеци по-късно, може би заради предстоящите избори, премисли и промени обвинението в доста по-тежкото – опит за убийство. Референдумът мина, без особен интерес от страна на хората, но пък всички партии – очаквано – обявиха, че са го спечелили. В 80% от гласувалите в полза на „Белене“ БСП видя своя успех. В 80% не отишли да гласуват пък ГЕРБ видя, че те са печеливши. Политическата шизофрения започна да завладява цялото ни общество.

Февруари ни предложи нови изпитания. Високите сметки за ток породиха недоволство. То доведе до масови протести, в които хората посочиха монополите и олигарсите за препъникамъка на свободната икономика. Посочиха връзката на политиците с монополите и олигарсите за причината да бъден най-бедната страна в Европа. Хората се превърнаха в граждани, които поискаха да контролират властта, да изискват от нея и да й поставят задачи. Правителството на Борисов подаде оставка, протестите продължиха. Събудилото се гражданско общество поиска нови правила в държавата и скъсване с задкулисието.

Март дойде служебното правителство и стана ясно, че предсрочно през май, вместо редовно в началото на юли ще гласуваме за нов Парламент. Кабинетът „Райков“ коригира правителството „Борисов“, като разпредели пари за най-бедните и подпомогна майките с деца. Намали цената на тока, страстите утихнаха. Започна подготовката на изборите – задача на служебното правителство. То се зае да доказва, че те, изборите, могат да бъдат честни и прозрачни. Не подозираше, обаче, че честността и прозрачността не зависят само от администрацията.

През април поредица от бомби взривиха обществото. Първо избирателите бяха атакувани със сигнал, че сив ван с антени се разхожда из центъра на София и подслушва масово политици, държавници и магистрати. От БСП посочиха като поръчител на подслушванията опонента си и бивш вътрешен министър Цветан Цветанов. Седмици по-късно и в разгара на кампанията прокуратурата се намеси и обяви, че щом преминат изборите ще искат имунитета на Цветанов, за да му повдигнат обвинение. Във връзка с предполагаемите незаконни подслушвания, но не заради тях, а защото не бил упражнил контрол върху подчинените си. Така Цветанов бил позволил те да извършат престъпление. От прокуратурата, обаче не казаха, дали престъпление е извършено – оставиха хората сами да преценяват, а политици, анализатори и журналисти да спекулират – кой както може и колкото информация има. След това, като по поръчка, излезе запис на подслушван политик – но не от опонентите на бъдещия обвиняем Цветанов. Записан разговор на Бойко Борисов с бившия му земеделски министър Мирослав Найденов и тогава градския прокурор на София Николай Кокинов взриви страстите политически и магистратски. От този разговор става ясно, че главният прокурор Сотир Цацаров май не бил избран от Висшия съдебен съвет, а назначен от премиера Бойко Борисов – ама подчертавам МАЙ. Мирослав Найденов, май бил забъркан в далавери, ама не съвсем – бил по-скоро набеден – пак всичко е под съмнението МАЙ. А в градската прокуратура май имало прокурори с двойна сексуалност – ама пак МАЙ. След този запис Кокинов подаде оставка и беше уволнен от съдебната система, защото бил отишъл на гости в дома на бившия премиер и така уронил престижа на съдебната власт.

В началото на май (месеца, а не съмненията МАЙ) заради Великден и Гергьовден страстите се успокоиха, въпреки че до изборите оставаха броени дни. В края на светлата (не страстната) седмица, обаче и точно в деня за размисъл взрив удари избирателя. В съботния следобед, една телевизия, уж случайно разбрала, че полицаи, агенти на ДАНС и прокурори влезли предната вечер в печатницата за бюлетини. След дълги часове мълчание, от прокуратура писмено и кратко заявиха, че са задържали 300 хиляди бюлетини, готови за извозване с цел да манипулират вота на хората. И толкова. Отново в спекулации – кой какво разбрал и чул се упражниха всички партийни лидери и куп анализатори и журналисти. На следващия ден изборите произведоха неочакван резултат. Най-ниска активност в гласуването за парламент и на пръв поглед патова ситуация. ГЕРБ първи и заедно с Атака – 120 депутати, БСП втори и заедно с ДПС – 120 депутати.От старата десница СДС и ДСБ за първи път след 1990-та не влязоха в парламента. Още в нощта на изборите, обаче патовата ситуация се показа не съвсем патова. Атака – непримиримият враг на ДПС даде сигнал, че е готова на прегръдка с партията на Доган и Местан. Нещо, което заприлича на перверзна и публична двойна сексуалност. Само две седмици по-късно тази прегръдката, Атака – ДПС, стана факт. Партията на Сидеров първо помогна за първи път в най-новата ни история за председател на Парламента да бъде избран представител не на най-голямата, а на втората по големина парламентарна група. След това със златния пръст на Волен Сидеров беше избрано и правителството на Пламен Орешарски, в което влезе министър, който публично агитира в българските училища да се учи турски език. Отбелязвам това, не защото имам против многоезиковото обучение ( то винаги е богатство), а защото Атака е партията, която винаги е била твърдо против изучаването на турски език в българските училища.

В началото на ЮНИ, непредставените в Парламента започнаха рехави протести срещу новото правителство. Новият парламент обаче, явно забрави за протестите от февруари и вместо със законите за енергетиката се захвана със закона за ДАНС. И оказа се съвсем умишлено промени първо изискванията за председател на агенцията. Така на 14 юни, рано сутринта шокиращо Народното събрание избра за председател на ДАНС Делян Пеевски. Депутат от ДПС, започнал политическата си кариера в НДСВ и зам. Министър в правителството на Станишев до 2009-а. Пеевски определя себе си като „млад и успял“, а обществото определя Пеевски като неясно как забогатял медиен магнат и собственик на телевизията разбрала за печатницата за бюлетини в деня преди изборите. Това противоречие буквално за часове извади на протест по улиците на София десетки хиляди. Протест срещу системата и задкулисието, който продължи, въпреки че Пеевски се оттегли от поста си в ДАНС. Протест, който утвърди гражданина като човек, който не се страхува от властта и не се възприема като нейн поданик. В края на юни прокуратурата се реши да покаже бюлетините, които намери готови са експедиция. Камерите обаче видяха, че огромната част от „готовите за експедиция“ бюлетини дори не са нарязани и сгънати, а са подредени като чаршафи върху палета. Оказа се още, че няма доказателства за манипулиране на вота, а само за неосъществен контрол от един чиновник върху процеса на печат.

През ЮЛИ протестът продължи и стана все по-масов. Полицията обгради широко парламента, за да може управляващите да работят на спокойствие. Протестиращи блокираха ту премиера, ту депутатите, но полицаите кога с бял автобус, кога с камионетки и след сблъсъци с тези, които плащат данъци, успяваха да отведат до домовете им тези, които получават депутатските си заплати от данъци. Появи се и явлението „контрапротест“ в подкрепа на правителството и срещу президента, защото държавния глава видя протеста срещу правителството като симпатичен и интелигентен. И защото Росен Плевнелиев каза, че с назначаването на Пеевски неговото доверие в кабинета „Орешарски“ се е изчерпало.

През втората половина на годината нещата продължиха все така – протести и контрапротести. Политическата шизофрения премина във фазата – изгубилите изборите управляват, значи са ги спечелили. А спечелилите изборите са в опозиция, значи са ги изгубили. Математически ни убеждаваха, че това е логично и справедливо. Никой, обаче не се обърна към реалните цифри, за да види, че при тази ситуация трябва управление в диалог с всички, а не управление въпреки диалога. Защото истината е наистина в цифрите, но в реалните цифри. През 2009-та БСП привлича 748147 гласа, а ДПС 610521 или двете партии с общ резултат от 1 358 668 гласа са в опозиция. ГЕРБ тогава взима управлението сама, защото е събрала 1678641 гласа. През 2013 БСП привлича в своя полза 942 541 избиратели, а ДПС – 400 466, така двете партии сега управляват с подкрепата на 1 343 007 избиратели или около 15 хиляди по-малко от общия им резултат през 2009-та. Така управлението, на което беше нужен диалог, но се реализира като управление без диалог доведе до там, че студенти окупираха Университета. А полицията вместо да покаже уважение към закона, въпреки закона, за да защити депутатите нахлу в автономната територия на Университета и никой не понесе отговорност за това. Така през втората половина на годината станахме свидетели на много действия срещу Закона и дори срещу Конституцията. Въпреки прокламираната от нея свобода на словото – управляващи открито размахваха пръст на медиите. Протестиращи и полиция често влизаха в сблъсъци, за да се гарантира сигурността на депутатите, които си гласуваха бюджета, който им осигурява партийните субсидии и заплатите. Така приключи 2013-а, като година на протести, спорни назначения и задни изходи за премиера. В очакване на следваща – отново година на избори, протести и политическа шизофрения в споровете кой спечелил и кой загубил поредния вот на хората, които си плащат данъците.

П.П.

За любителите на числа и сметки ще добавя:

През 2013 са гласували общо 3 632 953 българи.

За партиите, които официално подкрепят правителството са гласували 1 343 007 българи или 36,97 % от всички гласували на 12 май 2013 година.

Ако прибавим и неофициалната подкрепа на Атака – 258 481 избиратели, това прави 1 601 488 гласа или 44,08% от гласувалите на 12 май 2013 година.

Изводът е, че 55,92 % от отишлите до урните не са гласували за тази управленска конфигурация.