КАК ДА: станем кандидат-президент
Всеки иска да стане президент. „Ама президентът има малко правомощия.“ Ами да – рахат. Срещате се с дипломати, пиете една ракия на новогодишната реч и то дойде време за Евксиноград. Разбира се, всяка професия си има своите рискове – новинарите могат да сбъркат дума в ефир, вие можете да предизвикате война… Ама хайде сега, войни бол – няма да е сефте. Президентството е ангажиращо, но готино хоби. И е по-достъпно, отколкото си мислите.
Да започнем оттам, че за да се кандидатирате за президент, не трябва да сте точен човек. Трябва да сте с точните хора. Това е така, защото подготовката за президентския пост започва от много рано. Първо сте чавдарче. Или по-скоро дете на чавдарчета. Обикновено червендалести хора с червеникаво минало заемат високи политически постове. Запознайте се с възможно повече хора от възможно повече касти. Така увеличавате шансовете си някой някога да ви каже: „Трябваш ми за президент“.
Научете се да говорите на народа по определен начин. Не са редки новинарски разговори, които да приличат на следния:
– Господин президент, каква е позицията ви за не-знам-си-какво?
– Като президент трябва да водя нацията и затова искам да уверя обществото в сигурността и професионализма на специалистите, които работят в президентската администрация. Аз лично ще се уверя, че въпросът с не-знам-си-какво е обмислен детайлно и атакуван от всички възможни страни, за да се гарантира успешното бла-бла…
Говорете все едно водите родителска среща, но не помните на кой клас сте класен. Общи неща в тона на „ще го работиме и ще стане“. Те пиарите ще ви кажат.
Имайте известна известност. Предварително трябва да ви знаят хората от обществото. Иначе представете си, че някой ви спре на улицата и ви пита „Братле, аре аз да съм малко главнокомандващ на цялата армия за 5-10 години?“ Ще му гласувате ли доверие, ще му гласувате ли гласа си? По-скоро не (но знам ли ви какви сте).
Наистина не знам какви сте, но независимо дали сте мъж или жена, трябва да бъдете железен. Това ще спечели ромския вот.
Опитайте се да бъдете алтернатива на останалите. Изглеждайте добър, силен и уравновесен човек, но скромен, за да не засягате егото на хората. Ако Светльо от Хиподил беше поведенчески по-прибран, сега от Белия дом до Кремъл щеше да дъни Скакауец.
Има там някакво си условие, че трябва да сте на 40 и да сте висшист, ама то кой не е висшист на 40 вече. По принцип е добре да сте завършили „История“ или „Политология“. Но все пак огледайте се наоколо – и една „Педагогика“ ви е достатъчна. Всъщност дори не трябва да сте висшист, но хората в България вече изкарват висше, без да искат. Един ден си погледнеш в пощата и окаже се, че са те осъдили, защото имаш 3 лева неплатена сметка от 681 година към Мтел, и междувременно си изкарал две висши. Така стават тия неща.
Ако в крайна сметка спазите полупрофесионалните ни и квазиадекватни съвети и наистина станете кандидат-президент, имам един бизнес за вас. Обещавам ви гласа си, ако ми обещаете, че при война ще мобилизирате Красимир Каракачанов като танкист. Нека му се свие душичката в оня танк, че да види какво ни е на нас, като го гледаме по сутрешните блокове да говори глупости за казармата.
