Григор, без когото не можем

| от |

Ивайло Пампулов binar.bg

Доста хора бързат да се приберат от работа, за да гледат изявите на българския топ тенисист Григор Димитров. Всички се надяват Гришо най-сетне да направи решителната крачка, всички искат да се радват на изпълнения с марката „Григор Димитров“.

И въпреки че Григор стана най-добрият български тенисист и с влизането си в топ 10 в световната ранглиста е вече неизменна част от пантеона на българския спорт, в последно време представянето му е разочароващо. И на турнира в Истанбул, където беше втори поставен, и след това на Мастърса в Рим не успя да разкрие големия си потенциал, който има.

Да, клеят не е неговата любима настилка, въпреки че в България кортове на червено са най-разпространените. Григор е играч за бърз тенис, какъвто се предполага, когато дойде сезонът на тревата и на хард корт. Но все пак един топ състезател трябва да може да играе на всякакви настилки по всяко време.

Всички ние искаме силно Гришо да продължава с изкачването си и защо не един ден да достигне до №1 в света. Пътят е труден, ще трябват още повече усилия, но нищо не е невъзможно.

Преди няколко години на страниците на „7 дни спорт“ написах коментар със заглавие „Много гел, малко Григор“, когато тенисистът имаше проблеми при навлизането си в мъжкия тенис след успехите при юношите. Тогава той сменяше треньорите доста често, което не се отразяваше добре на развитието му. За щастие, след много опити той уцели правилната комбинация и след много работа възходът започна. Щеше да е жалко да не започне при положение, че има ударите и стила на маестро като Роджър Федерер. Неслучайно заради тези прилики медии от цял свят го наричаха „Бейби Федерер“, но това сравнение не е много коректно, защото в крайна сметка Григор си има собствен стил. Стил, с който той е прекрасна реклама за България във всяко едно отношение. А и хората го харесват. И искат да го гледат, без значение дали печели или губи.

Няма смисъл обаче след поредната загуба да започва порой от критики към Григор. Що се отнася до критикарите, които в България само чакат удобния момент, за да се развихрят, те имат право да говорят против Гришо само по една тема. Григор може да бъде критикуван с право, когато отказва да играе за България за Купа „Дейвис“, неофициалното отборно първенство. Все пак той получава около 100 000 лева на сезон от Министерството на младежта и спорта. И колкото и малка да изглежда тази сума за мащабите на елитния тенис, Гришо не се е отказал от нея. Така че не е редно да отказва участие за Купа „Дейвис“ – единственият турнир, в който тенисистите играят и за държавата си (с изключение на Олимпийските игри, но те са веднъж на 4 години). Ако Димитров в един момент реши, че не му се играе за Купа „Дейвис“, то има право да се откаже от държавната си премия и тогава критикарите няма да имат нито един довод в своя полза.

Добър, лош, Григор си е Григор. И хората в България имат нужда от него. Стават дори по нощите, когато играе на турнири отвъд Океана. С чара и усмивката си и с неповторимите си удари и умения Гришо печели сърцата на българските фенове (и не само на тях). За което можем само да му благодарим.

 
 
Коментарите са изключени за Григор, без когото не можем