"Милк" (Milk, 2008)
Критиците нарекоха филма по сценарий на Дъстин Ланс Блек "американска класика". В него е разказана историята на Харви Милк, знакова фигура не само за хомосексуалната общност в Америка, но и за надигането на цяла нова вълна, каквато се появява през 60-те години. Воден от желанието си да види един справедлив свят, в който всеки е свободен да прави своя избор (без да наранява никого), той отдава живота си на каузите си. Шон Пен влиза в ролята на американския политик и хваща зрителя за гърлото.

"Филомена" (Philomena, 2013)
Историята на Филомена Лий беше екранизирана през 2013 година с участието на Джуди Денч, която направи фурор с това заглавие. Филмът разказва за жена, която забременява и е пратена в манастир за самотни майки. Там ,без нейното знание и съгласие, детето й е дадено за осиновяване и тя е лишена от родителски права. Жена, която прекарва целия си живот, носейки тази тайна в себе си, но непрестанно опитваща се да намери своето дете. Филм, който ни учи на много неща – за майчинството, за грехове, за тяхното безсмислие, за всичко, през което преминава една жена, за да изпълни мисията си на майка.

"Подмяната" (Changeling, 2008)
Клинт Истууд е режисьор на този филм, базиран на истински случай от 20-те години на ХХ век. Кристин Колинс е самотна майка, чието дете един ден изчезва безследно от дома. Историята се развива, разкривайки престъпна схема, в която между 1926-а и 1928-а загиват няколко малки момчета в ранчото за пилета на 19-годишен престъпник. Случаят получава световно внимание. Децата никога не са намерени, но не са обявени и официално за мъртви. Кристин Колинс (Анджелина Джоли) попада в схемата на безизходицата и корумпираните власти, които хвърлят прах в очите и прикриват факти. Още един филм, заедно с "Филомена", който по брилянтен начин се фокусира върху фигурата на майката.

"Коко преди Шанел" (Coco avant Chanel)
Ан Фонтейн е режисьор на биографичния филм за емблемата на френската култура – Габриел (Коко) Шанел. Сценарият проследява живота на първата жена дизайнер в ранните й години, когато работи като певица в заведенията и се среща с мъж, който променя живота й завинаги. Невинната на вид Одри Тату влиза в ролята на олицетворението на женската независимост и се представя повече от забележително. Филмът надхвърля бюджета си двойно и не е особено популярен сред критиците, но ние сме на мнение, че той е едно от добрите заглавия и заслужава мястото си в класацията.

"Музика от сърцето" (Music of the Heart, 1999)
Биографичният филм е за учителката по музика Роберта Гаспари, родена през 1947 г. Ролята й във филма играе Мерил Стрийп и получава номинация за Оскар. Роберта е изоставена от съпруга си и трябва сама да се грижи за децата си. Постъпва на работа в училище в Харлем, Ню Йорк, където учи децата да свирят на цигулка. Нищо впечатляващо на пръв поглед. Но филма предава онази любов към музиката, която всеки човек изпитва. Виждаме как една жена, която е в най-тежкия момент от живота си, намира упора в две кристално чисти неща – музиката и децата. И разбираме, че всичко е възможно, когато обичаш това, което правиш – дори да научиш най-грубите малки нюйоркчанчета да свирят на деликатен инструмент, какъвто е цигулката.

"Ганди" (Gandhi 1982)
Филмът на Ричард Атънбъро е не само добър биографичен филм, но и едно от най-добрите заглавия на миналия век. В състава на актьорите влизат Кандис Берген, Мартин Шийн, сър Джон Гилгуд и разбира се, Бен Кингсли в ролята на индиеца, който променя целия свят. Оръжието му е любовта. "Любовта е най-мощната сила, която е присъща на света, и най-скромната, която човек може да си представи", това казва Махатма Ганди. Същото послание предава и великолепният филм.

"Красив ум" (A Beautiful Mind, 2001)
Каква е цената да откриеш себе си? И колко трудно е това, когато си гении? Наред с "Теория на всичко", това заглавие е най-доброто правено някога за човек на науката. Джон Наш е един от математическите гении на Америка. Новатор. С нестандартни идеи, връстниците му не го разбират, както често се случва с гениите. Но това не му пречи да се превърне в знакова фигура за математическите науки. Какво става обаче в личен план? Какви и колко спънки среща героят? Много. По пътя до него е неговата партньорка Алисия де Ларде (Дженифър Конъли), която преживява всичките бури, които го връхлитат. Може би все пак без нея не би постигнал своите успехи?

"Речта на краля" (The King's Speech, 2010)
Филмите и сериалите за Британското кралско семейство (изобщо за английското висше общество) винаги са били успешни. Спомнете си за "Кралицата", "Короната" и за "Имението Даунтън" - всичките са образци. Но може би този предхожда всички останали. Разбира се Колин Фърт, Хелена Бонъм Картър и Джефри Ръш са прекрасни в ролите си на Краля на Великобритания Джордж VI, Кралицата-Майка и Лайънъл Лог, австралийски логопед. Последният е натоварен със задачата да помогне на бъдещия крал на империята да овладее публичното говорене и да се справи със заекването. Двамата стават повече от учител и ученик – приятели. Заглавие, което ще остане в историята не само на биографичното кино.

"Пианистът" (The Pianist, 2002)
Този филм не подлежи на обсъждане. Мястото му е абсолютният връх в биографичното кино. Заради всичко в него. Дори да оставим настрана тематиката за Холокоста, която колкото и да отричаме, печели до известна степен състраданието на публиката, той пак остава шедьовър. Актьорска игра, кинематография, режисура, костюми, диалози, ако щете дори времетраене – всичко е в съвършен баланс, какъвто само доброто кино може да постигне.

"Лорънс Арабски" (Lawrence of Arabia, 1962)
Вечна класика! Гледайки лентата днес, 55 години след създаването й, нищо не се е променило – нито мащабът, нито играта, нито каквото и да било в този филм изглежда остаряло. Пламъкът, който само доброто кино запалва, още гори. Лентата е революционна за времето си. Когато говорим за нея само две думи са достатъчни – Питър О'Тул! Истинска радост за очите на всеки киноман. Затова отреждаме на заглавието първо място.