„First Man“ е сниман като истинска поезия
Най-голямото предизвикателство пред Деймиън Чазел, докато пише филма за кацането на Луната, е успешно да ни покаже какво се случва в мислите на Нийл Армстронг (в ролята Райън Гослинг), докато стъпва по извънземната повърхност. Съвсем естествено в такъв случай е филмът да се снима на IMAX, защото големият формат на този етап е емблематичен за космически филми.
Режисьорът Лайнъс Сандгрен (Оскар за „La La Land“) добавя призрачност, за да се чувстваме по същия начин, по който и Армстронг. „Деймиън искаше да отпътува до планетата на мъртвите, за да се сбогува с дъщеря си“, казва Сандгрен. „Това беше възможност да помислим върху живота… най-значимата история на човечеството и цената да се осъществи.“
Чазел и Сандгрен дават максимална документална автентичност на мисията на НАСА от 60-те години. Самата картината изглежда като снимана на лента, а нестабилността на кадъра ясно ни илюстрира вълненията преди полета.
Когато обаче астронавтът каца, можем да познаем по стабилността на камерата колко по-ведро се чувства. Тук идва и IMAX. Когато вратата на кораба им се отваря, минаваме от лента на IMAX. Малко като в „The Wizard of Oz“. Дизайнерът Нейтън Кроули („Dunkirk“, „Interstellar“) прави сетта сив и каменен, а Сандгрен сннима през нощта.
„Много красиво стана. Повърхността на Луната е монохроматична (двуцветна), а ние я виждаме с най-перфектно качество и детайл. Получи се много сюрреалистично. Картината е огромна и наистина те изкарва извън този свят. Вече си като на кран и се рееш безтегловно.“
Но най-голямото предизвикателство е осветлението, на 150 метра разстояние и 45 метра височина. Режисьорът тества две 100K SoftSun лампи, но сенките, които предизвикват те, не излизат добре. „Попитах създателят им, Дейвид Прингъл, дали не може да направи няколко 200K лампи и той успя да направи две. С тях и снимахме.“
IMAX дава също така възможност за снимане на цялата повърхност на шлема на Армстронг и отраженията върху него. Това добавя много към чувството за самота. Така филмът става истинска поезия на границата между живота и смъртта.
