shareit

За няколко чипа повече – как Русия търси под дърво и камък микропроцесори за военната си индустрия

| от |

Технологичната война е един от най-впечатляващите тихи фронтове, които днес улесняват живота ни многократно. Автомобилът се движи благодарение на редица компютри, хладилникът, пералнята, телефонът ви. Всичко това е труд, който се развива изключително свирепо през последните 100 години. Ако притежавате компютър, спокойно може да приемете, че разполагате с технология, която ви изпраща директно в първия свят по развитие. И всичко това благодарение на нови, по-бързи и по-малки чипове.

Липсата им или забавеното производство може да се превърне в особен бич за всяка една индустрия, но най-страдащите в това отношение ще бъде винаги военната индустрия. Какво имаме предвид? Нека започнем с един интересен и забавен факт. С появата на Sony Playstation 2, светът разбра, че графичните чипове отварят една нова врата на възможности. Появата на тази конзола се случи във времето, когато Саддам Хюсеин беше все още жив. Виждайки потенциала на японската индустрия, той прави една много сериозна заявка и иска от Sony една огромна практика, защото възнамерява да подари на всяко едно иракско семейство по една конзола.

Преди да побързате да заявите, че това е нещо изключително благородно, замислете се – повече от 1/3 от населението не разполага с телевизор по това време, следователно защо са необходими конзолите? Саддам има намерението да използва огромният брой процесорни единици, за да създаде умна ракета, която да позволи по-сериозна далекобойност. Япония отказва да изпълни тази поръчка и планът остава завинаги в миналото. Въпреки това ще открием, че един графичен ускорител и до днес може да се превърне в златна мина – използва се спокойно за копаенето на криптовалути, най-различни обработки и още много други.

Идеята на Саддам не трябва да ви се струва странна, години по-късно американските военно въздушни сили ще използват огромен брой конзоли Playstation 3, за да създадат супер компютър. Звучи странно, но има и причина да се използват точно конзоли – причината е, че те са евтини и ако процесорната им мощност може да се използва за научни цели, няма причина да не се случи. Не на последно място не трябва да забравяме, че съществува и видео игра с името „Folding@home“, която позволява на геймъри от цял свят да обучават компютър в разгъване на протеинови вериги.

По този начин се обучава изкуствен интелект, който може да помогне в бъдещи изследвания. И ако играта не ви се струва толкова интересна, научните изследователи позволяват конзолата да бъде оставена включена и да продължи своята работа, като използва по-малко ток, но данните и симулациите продължават да се извършват. Наличието на най-различни интегрални схеми позволява и огромно разнообразие от процеси и дейности.

И след като говорим за военна технология, тогава нека се замислим и къде точно се прилага. Най-честият отговор е в секцията на балистичните ракети, авиацията и артилерията. Един такъв пример е британския Eurofighter, който реално е проектиран в толкова несъвършена форма, че не трябва да лети, изпълнява своите задължения само и единствено благодарение на 17-те компютъра в него.

Руска хиперзвукова ракета

Обръщайки внимание към театъра на войната в Украйна, откриваме и още един любопитен факт – микропроцесорите за голяма част от модерното оръжие на Русия вече са изчерпани. До това заключение достигат някои експерти и войници, след като забелязват, че бойният арсенал на Русия в момента включва снаряди и ракети от 60-те и 70-те години на миналия век. Липсата на този ценен ресурс прави по-голямата част от производството във военната индустрия на Русия, сакато и дори невъзможно за контролиране.

Точно по същата причина и Киев изисква и настоява санкциите да следват много стриктно пътя на всеки един полупроводник, трансформатор, конектор, интегрална схема и други, които могат да бъдат закупени от САЩ, Германия, Холандия, Великобритания, Тайван и Япония. Къде стои Китай и защо той не се окаже по-добрият партньор? Нека отговорим веднага, въпреки индустриалната революция и наличието на толкова много технология, Китай все още е далече от производството на суперкомпютри и микропроцесори за военната индустрия. Производството им е достатъчно ценно и най-вероятно продукцията им ще бъде запазена за самите тях.

Корупцията също може да изиграе роля, след като вносът на нелегални материали бързо ще повиши търсенето. Договорките между Китай и Русия могат да позволят закупуването на необходимите елементи от Китай и предаването им на Русия. Това е възможен сценарий, но с редица рискове. Има и още една изненада, която в последните седмици обикаля интернет пространството – липсата на чипове се компенсира с осакатяването на кухненски уреди и използването на техния хардуер – не е ясно колко точно успешен е този експеримент, но нуждата не търси елегантност в решенията.

Възможно ли е да ставаме свидетели на точно това? Предоставената информация има резон, след като няколко месеца по-рано полковник Михаил Ходаренок посочи, че Русия няма достатъчно бойни ресурси, в момента не може да въоръжи своите сили и генерално няма как да изхрани армията си при пълна мобилизация. Неговото мнение е, че това е и единствената причина, поради която все още не се използва пълния човешки капитал на федерацията.

Преди да се наложат санкции върху чипове и интегрални схеми, той твърдеше, че нови самолети ще се направят след една година, танковете ще отнемат около шест месеца, а корабите ще бъдат готови след поне две години. Тази черна статистика със сигурност притеснява командването, а още по-отчаяните мерки в момента посочват, че Русия е готова да плаща луди пари, за да въоръжи армията си. Популярните хиперзвукови ракети са на изчерпване и общият им брой е едва 48, като същият може да намалява драстично.

Това са едни от най-модерните ракети на Русия, които поставят защитата на противника на колене. Докато се смятат за ефективно оръжие, цената им продължава да е висока, а без необходимият процесор в тях, практически се превръщат във фойарверки.

В интернет пространството присъства списък с необходимите елементи за попълването на загубите. Посочените микропроцесори трябва да се закупят от някои големи американски фирми като Marvell, Intel, Holt, ISSI, Microchip, Micron, Broadcom и Texas Instruments. Последните са известни в аудиофилските среди като едни от най-добрите производители на музикални чипове.

Японската фирма Renesas също може да се смята за потенциален производител на въпросните интегрални платки, но на този етап няма кой да изпълни тази поръчка. Една от основните причини е и огромната липса на глобалния пазар в производството на такива. На първо място откриваме забавени доставки, а още по-лошата новина е, че ресурси като никел и платина не се доставят със същата лекота, с която се доставяха и преди войната.

Фокусът на Руската федерация е насочен към нидерландски компании като Nexperia, закупена от Китай и способна да създаде необходимия брой процесори, но по същото време се наблюдава и един друг проблем, наложен е сериозен мониторинг на производството и всеки един клиент трябва да посочи нуждата на въпросните изделия, както и къде ще се озоват на финала. Играта на бюрокрация се оказва доста слаба, особено след като няма достатъчно персонал, който да проследи всички потоци на модерна военна технология. Не трябва да правим и още една грешка.

Русия може да произведе необходимите чипове у дома, но поради огромният глад на ресурси и нуждата от спешно производство за новата партида боеприпаси, по-бързият начин ще е да ги закупи готови, използвайки трети лица. Особен въпрос в това отношение ще е дали самите санкции ще проработят и ще наклонят везните в преждевременно прекратяване на войната? До някаква степен можем да се надяваме на това, но също така не трябва да забравяме, че страни като Иран и Северна Корея имат санкции за производство на военна техника, както и за износ, но въпреки това продължават да доставят оръжия до всяка една точка на света.

Всеки път, когато корабите на Северна Корея бъдат спрени и стоката конфискувана, Ким Чен-ун заявява, че няма никакви спогодби с Европа, САЩ, Русия или Китай. По време на Студената война можехме да станем свидетели на най-различни доставки до СССР, но сега играта става далеч по-сложна. Последните интересни факти са, че освен разглобяването на комерсиални самолети за части, следващата важна стъпка е да се използват и други техники, с които да се захрани отворената бюджетна дупка на фронта. По същото време е трудно да приемем, че Руската федерация има амбиции за космоса, след като и до този момент среща главоболия в производството на балистични ракети.

Дори и опитите за локално производство и подсилване – присъстващи в цялостната стратегия – не могат да бъдат толкова бързо изпълнени. Не трябва да забравяме, че в миналото дори американците потвърждават, че Русия ще има нужда от поне 20-30 години, за да успее да влезе в категорията на модерните суперкомпютри. Това обаче не е новост. През последните няколко години станахме свидетели на специални руски процесори, произведени изцяло за руския пазар.

Интересното при тях беше, че след обстоен преглед, новият процесор е копие по архитектура на процесори от 2012 г. и дори тогава не могат да се постигнат същите тактови честоти. Вниманието се насочва и към още един фактор, докато повечето части се произвеждат в русия, липсата на интелекта в това оръжие може да се забележи веднага.

Снабдителната линия е ключова за всяка една военна индустрия и най-добрият вариант за изпълнението ѝ е винаги обвързана изцяло със затворен картел в безопасна територия, който не може да се влияе от санкции. Как ще приключи тази история, това можем да разберем в близкото бъдеще. Не се изненадвайте, ако Русия започне да национализира гейминг конзоли за целите на войната.

 
 
Коментарите са изключени за За няколко чипа повече – как Русия търси под дърво и камък микропроцесори за военната си индустрия

Повече информация Виж всички