Япония и нейните биологични оръжия през Втората световна война

През 1945, точно след като Япония се предава и с това завършва Втората световна война, японска подводница I-400, каквато американците никога не са виждали, се предава на морския им флот. Размерът на машината е впечатляващ и впечатленията не спират само с външния вид. Тя е около 60% по-голяма от най-голямата американска подводница, два пъти по-бърза от най-бързата американска подводница и може да направи една обиколка и половина около земята преди да се наложи да презарежда. И може би най-впечатляващото – подводницата може да е и самолетоносач.

I-400

Върху нея има място за три специализирани японски самолета Seiran (името се превежда буквално като „буря от ясно небе“). Преди Япония да се предаде, изначалната мисия на подводницата I-400 е да плава тайно по източното крайбрежие на САЩ, откъдето да нападне неочаквано, а трите самолета да пуснат плъхове и бълхи, заразени с бубонна чума, холера, тиф и други болести, над Ню Йорк, Вашингтон и други градове по крайбрежието. Плановете обаче срещат проблеми и на подводницата е причислена нова мисия – да бомбардира Панамския канал от изток. Войната обаче свършва преди екипажът да предприеме действия.

До края на Втората световна, Япония всъщност има богато портфолио от експерименти с микроби, основно под формата на заразени бълхи. Програмата им започва през 30-те години на 20 век, когато Япония окупира Манчурия, както и по-късно, когато нападат Китай. Разработването на биологичните им оръжия е работа на Отряд 731 – специален отряд на японската армия, който се занимава с изследвания в областта на биологичните оръжия, в това число опити върху хора. Сградата, където се извършват изследванията, е маскирана като пречиствателна станция, а командир е генерал-лейтенант Широ Ишии. Съюзниците отдавна подозират, че Япония се занимава с подобен род неща, но няма доказателства.

Японски балон-бомба Фу-Го

Когато американците са атакувани от японските балони-бомби Фу-Го, армията се притеснява да не би те да носят заразени бълхи, но за такова нещо никога не е установено.

Твърди се, че японците предизвикват няколко епидемии от холера, тиф, антракс и чума в Китай чрез бомби, специално създадени да разпръскват заразени бълхи стотици метри над земята. По някои изчисления тези атаки са убили около 50 000 китайци за 6 години. Според доклади на самите китайци, заразени къщи, болници и други сгради е трябвало да бъдат опожарени и оставени в продължение на десетилетия като страхът от заразяване витае и днес.