Войникът, който избяга над 200 пъти от нацистки лагер, за да се види с любовта си
За някои хора веднъж да избягат от германски лагер за военнопленници би било достатъчно. Но първият път, когато Хорас Грисли го прави, той едва започваше…
Още по-невероятното е фактът, че всеки път, след като Грисли успява да излезе, той винаги се промъкваше отново обратно в лагера по собствена воля. Отново и отново англичанинът излиза от лагера и се връща обратно – и то само за да се среща с едно местно момиче.
Тяхната история е наистина забележителна, въпреки че най-силният момент за Хорас вероятно ще дойде по друг повод по-късно, когато той е сниман да гледа демонстративно началника на СС, Хайнрих Химлер, за да му покаже колко кльощав е станал поради ниските дажби на храна за пленниците.
Казват, че любовта побеждава всичко и това със сигурност е вярно за войника и Роза Раухбах – неговият пламък от другата страна на оградата. Всъщност, оказва се, че Раухбах може да загуби повече заради срещите им, тъй като тя крие еврейските си корени от нацистите – ако бяха заловени, и двамата щяха да бъдат убити.
След седемседмичното обучение на Грисли с 2/5-и батальон, Лестърширски полк, той пристига във Франция с британските сили и незабавно е взет в плен през май 1940 г. по време на отстъплението в Дюнкерк.
След това той издържа 10-седмичен поход към Белгия, където е вкаран във влак и депониран в лагер за военнопленници в полския регион Силезия, който е анексиран от Германия. Много от другарите му загиват по време на пътуването, защото условията са ужасни.
Но именно тук той среща 17-годишната Раухбах. Тя е дъщеря на директора на мраморната кариера в близост до лагера.
Тя може да говори английски и затова работи за германците като преводач; именно по този начин двойката стига до контакт помежду си. И между тях настъпва незабавна химия – такава, заради която си струва да рискуваш живота и крайниците си.
В рамките на няколко седмици влюбените вече започват да се срещат тайно, под носа на охраната. Но след една година Грисли е прехвърлен в лагер, наречен Фрайвалдау, който е на 70 километра.
По-нестойностен мъж може и да си е помислил, че краят на тази кратка, но сладка любов е дошъл, но не и Хорас. Той е решен да се събере отново с нея.
Именно от лагера във Фрайвалдау Грисли прави всички тези бягства. Най-близката неутрална държава до лагера му е Швеция, на повече от 700 километра, така че може би е по-разумно за затворника да се връща в леглото си след всяко посещение.
Съпругата му Бренда, в интервю за Birmingham Mail, разказва как е успявал да избяга толкова пъти:
„Има пазач, който се разхожда из блока, и Хорас разбира колко време му е нужно, за да премине от едната страна до другата. Друг пазач ще премине с него и когато се разделят, тогава той изскача през прозореца.“
Хорас изпраща съобщения до Роза чрез групи от лагера, които работят извън него. Отговорите й пък се връщат, когато тези затворници идват да се подстрижат; Грисли е лагерният бръснар, благодарение на предишния си опит като фризьор в Англия.
При първа възможност Грисли е под бодлива тел и през вражески терен, за да види Раухбах – която често пътува по над 35 километра, за да стигне до определеното им място за среща.
С течение на времето нацистите бавно започват да губят войната, нещата стават малко по-спокойни в лагера и стражите вече не са толкова нащрек.
„Хорас разбира чрез Роза, че Съюзниците са във Франция и че Германия отстъпва. Тя предава съобщения си, навити в цигари“, продължава Бренда. „Става малко по-лесно и след това той е преместен в друг лагер, който е по-отворен и е до гора. Точно там той успява да излиза през прозореца всяка вечер, за да я види, след като изважда решетките на килията.“
Подобно на толкова много истории от Втората световна война, тази също няма щастлив край – въпреки че за известно време изглежда обнадеждаващо. След поражението на германците, Хорас гарантира за Роза, когато тя кандидатства за работа като преводач за американците, и тя съответно получава работата. Въпреки това, след завръщането си у дома, Грисли получава новината, че Роденбах и бебето й са починали по време на раждане. Хорас така и не разбира дали детето е негово или не.
Това бележи трагичен край на една иначе толкова вдъхновяваща любовна връзка. Смелият войник рискува живота и тялото си за любимата, която винаги го чака на уреченото място.
Има спорове дали тази история все пак е истинска или не, но всеки случай, тя е забележителна демонстрация на силата на любовта и че наистина може да преодолеят дори най-мъчните обстоятелства стига човек да иска.
