Въздушната битка в Испанската война се води с италиански, немски и руски самолети
Испанската война започва през юли 1936 г. с организацията на армията и група генерали, изразяващи недоволството си срещу новото правителство. Според разбунтувалите се хора, новото управление идва в една много странна комбинация между либерали, комунисти, работници, анархисти и дори сепаратисти. Националистите са подкрепени от армията, а с това гражданската война вече е факт. Европа обаче няма никакво желание да се намесва, това прилича на много на Руската революция и за да не се стигне до там, Лигата на нациите отказва да се намесва.
Испания получава помощи, но реално те пристигат задкулисно и не случайно се смята за генералната репетиция на втория глобален конфликт. С развитието на историята ще открием, че националистите наистина са подкрепени от армията и нейните ВВС. По това време в Испания няма достатъчно пилоти, а повечето ветерани остават верни на бунтовниците. Хоакин Гарсия-Морато Кастано е един от най-добрите пилоти в тази война. На 32 години е успял да натрупа повече от 1860 часа, като е участвал в сражения срещу Мароко.
Влизайки на страната на националистите, Хоакин ще изгради своя Син Патрул и ще се превърне в един от асовете с 40 свалени самолета. Само няколко пилота остават на страната на правителството, ако републиканците искат да запазят въздушния си контрол, сега трябва да открият пилоти и да сформират нова школа и да съберат кадри. Доброволците са младежи, които никога не са се качвали на самолет. Освен това са необходими и самолети.
По това време Германия и Италия с удоволствие са готови да помогнат с техниката за испанската армия, която разгръща своя пълен потенциал и се радва на съюзници. Италия изпраща тяхната разработка – Savoia Marchetti SM.81 и големи транспортни самолети, които могат лесно да се превърнат в бомбардировачи. Германия от своя страна ще предостави своите Junker Ju 52/3m транспортни самолети и дузина Heinkel He 51 изтребители с допълнителни резервни части, амуниции и допълнителни ПВО-та. По това време с доставката са изпратени и около 100 от най-добрите немски авиатори, като официалната причина за посещение е ваканция.
В началото на август са транспортирани около 1500 ветерана от Испанската армия в Африка. С тях пристига и генерал Франко, който установява квартирата си в Севиля. През следващите няколко седмици транспортните самолети доставят още 20 000 войника от Африка и Средиземноморието. Единственото, върху което няма никакъв контрол, това са немските асове, които продължават да се контролират от самия Хитлер. Именно в тази война Хоакин Галанд ще се превърне в легенда, а и няма как да не стане такъв.
Първо лети в своите любими къси гащи, стиснал цигара със зъбите си, лицето му винаги е черно и изгорено от пушека и моторното масло. Неговата ескадрила се нарича „Мики Маус“ и дори това е неговият знак на самолета. По време на сраженията успява да превърне He 51 в оръжие без аналог. Именно той разработва касетъчните бомби. Заедно с механиците успява да разработи бомбата „Фламбо“, която е потенциалният баща на напалма. Италианската ескадрила остава ясна с името „la Aviazione Legionaria“ и освен посочените самолети, испанците получават един малък шедьовър Fiat CR.32 – испанците го наричат Чири.
В това отношение, както вече споделихме, републиканците също имат към кого да се обърнат. Йосиф Сталин изпитва симпатии към новото правителство на Испания, все пак там може да разгърне идеологическият потенциал на СССР и точно по тази причина е готов да изпрати хора и материал за изравняването на силите. Има само една подробност, Стоманеният няма никакво намерение да прави подаръци, той пуска своята техни на преференциална цена, като в замяна иска сделката да се изплати в испанско злато. До средата на октомври са изпратени 30 СБ-2 Катюшка – бързи бомбардировачи. Андрей Туполев е успял да създаде изключителна машина, а в това отношение златото е стигнало и за изпращането на самолети като Поликарпов И-15 Чайка Р-5 и РЗ. С пристигането на първата доставка ще стане ясно, че сделката е перфектна.
Радиалните двигатели на Поликарпов са с мощност от 1000 конски сили и това е само една от основните подробности. Не е трудно да открием, че по това време е един от най-добрите самолети за времето си. Съветските доброволци също пристигат на летището и сменят имената си. Яков Шушкевич веднага е прекръстен на генерал Дъглас, полковник Пьотр Пунпур става полковник Хулио, първи командир на ескадрила Павел Рьочагов ще се превърне в Пабло и така нататък. До края на ноември, републиканците разполагат с числената стойност на 300 съветски пилота. Загубите в началото на сражението ще започнат да се променят веднага, като този път съветските пилоти успяват бързо да върнат небето над Мадрид.
Доброволци от други страни също идват на помощ на републиканците, особено след като цената е битка с фашистите. Френският писател Андре Малро ще дойде със своя Потез По.540 бомбардировач – познат е в историята на авиацията като „летящият ковчег“. Той никога не е пилотирал самолет, но успява да преживее цели 60 мисии. Освен това още през януари става ясно, че френските самолети са унищожени и нямат особена ефективност на фронта. Първите американски доброволци идват през септември 1936 г. и следващият контингент пристига през ноември – още не разбираме как точно страните отказват да се намесят. Американците са платени, те получават около 1500 долара на месец и около 1000 долара за свален националистически самолет.
Интересното е, че с времето пилотите от двете страни ще имат възможността да се насладят на всички глезотии, които се предлагат в хотел Флорида. По някаква причина, той никога не е ударен от бомба, а и пилотите не са толкова глупави. След мисиите има гореща баня, почивка в отделението и още много други. Ърнест Хемингуей е бил в този хотел, заедно с още много други журналисти. Разказът „Нощта преди битката“ е написан с помощта на пилот на име Болди. Според някои анализи, някои американци бързо решили да се включат в съветските ескадрили – те плащали значително по-добре, но преди края на лятото, всичко американци ще се върнат обратно у дома.
Освен това не е трудно да открием, че някои от новите испански пилоти са преминали успешно тренировката си в Русия и са готови да поемат инициативата. Подкрепленията от неопитни пилоти не може да свали гарда на руснаците и най-рая са принудени да стоят винаги близо до самолетите си, както и да спят до тях, ако случай получат сигнал за атака. Ответният удар не закъснява, през януари 1938 г. стратегията не проработва и националистите нанасят съкрушителен удар, като използват следващото поколение немски самолети. Жертвите са огромни и за двете страни, но двубоят е повече от впечатляващ. Жертвите на двете страни надвишават 100 000 души.
Битката за Теруел е спечелена на мускули от страна на националистите, както и с помощта на немската ескадрила, която работи безупречно. С помощта на хирургически точни бомбардировки и точни попадения, историята най-накрая върви към своя финал. Липсата на самолети, които са изгубени или оставен в ръцете на противника, няма как да бъдат заменени, дори и Сталин да изпрати още, те ще дойдат твърде късно. От друга страна Франко успява да завземе индустриалният комплекс на Испания. Сражението преминава в Арагон и вече е ясно, че с около 100 000 човека – най-добрите, които Франко разполага в широк фронт между Зарагоза и Теруел.
Отрядът Кондор вече стои на повикване с цели 950 самолета. Отделно са добавени силите на 200 танка и около стотина камиона. По настояване на Ритер Фон Тома, танковете са концентрирани в една точка, вместо да се разпръскват. По това време противника вече няма дори пушки, а много от най-добрите войници вече решават да дезертират. Дори и в края на сражението ще открием, че италианските и немските самолети са единствените в небето, които не само поразяват точно целите си, но успяват да прекъснат и всички линии за бягство. Само за 8 дена републиканците са отстъпили с около 113 километра на изток от мястото, където битката е започнала.
Един по един, всички градове се пречупват и падат. Изводът от това обаче е много важен – предимството е на страната на армията, която разполага с необходимата въздушна сила. Това става ясно на германците и на руснаците, които са успели да вземат нещо повече – опит във воденето на битки. Скоро след това немските и руските инженери ще се върнат обратно на дъските за чертежи и ще успеят да създадат нещо далеч по-устойчиво.
Точно след това Хитлер ще инвестира в авио лаборатории, докато конструкторите авио бюра ще трябва да работят усилено върху своите нови машини. Проблемът обаче е, че освен това ще се наложи и по-усилена тренировка, за да бъдат конкурентни. Разбира се, Германия ще изпревари в развитието.
Снимки: Wikipedia
