shareit

Потъването на HMS Sheffield – съвършената британска глупост във военно време

| от |

Британците са велика нация, а когато се стигне до военни действия, те са първите, които окопават острова и се надяват на помощи от своя добър и верен приятел – САЩ. Не случайно днес се разглеждат като потенциалния троянски кон в Европа, като първите, които напускат съюзи и са готови да диктуват правила, макар и никой да не ги е делегирал. Ако говорим за военни изцепки, в това британците са най-добри, впрочем повече от добри.

Те са хората, които могат да нападнат своите кораби, без да разпознаят флаговете и да водят сражения, докато не ги потопят. Те са хората, които ще нападнат товарни кораби, пълни с военнопленници, без да подозират, че когато няма висока охрана, нещо става твърде гнило в цялата операция. Да не забравяме, че в началото на Втората Световна война постоянно тренират атака с химическо оръжие, пропускайки важната подробност – малко след края на Първата Световна война ще закупят противогаз за всеки британски гражданин от Германия.

Логиката германците да използват подобно оръжие, просто става изключително смешна и дори невъзможна, но запазете спокойствие – изцепките не приключват до края на Втората Световна война, те продължават и след това. Повече от 35 години, британците пазят тайната за потопяването на HMS Sheffield близо до Фолкландските острови. Дълго време се смята, че това е една добра и успешна атака на аржентинците и короната е готова да приеме този факт, но нека не пропускаме и още една много важна подробност – ако точната ракета на аржентинци е причината за бедата, серията от допълнителни грешки ще се класифицира като причината за потъването. По време на конфликта от 1982 г., около 20 човека умират и още 26 са тежко пострадали. Корабът ще бъде регистриран като първия официално потопен след Втората Световна война.

След години чакане, британското разузнаване най-накрая декласифицира информацията, за да разкрие какво наистина се е случило. На първо място е ясно, че корабът никога не е бил преведен в бойна готовност – никой не може дори да обясни защо екипажът е подходил по този начин. По време на директното попадение, офицерите дори не са открити.

По някаква мистична причина, екипажът е трябвало да се оправи без тях, но още по-забавната новина е, че нито един от тях не е подведен под отговорност и не е изправен на военен съд. Министерството на отбраната споделя целия списък с грешки и показва, че към този момент, HMS Sheffield е бил опасен и сам за себе си, като най-вероятно не е бил необходим и обстрел. Още преди да отплава, екип от военни инспектори пише в своя доклад, че липсва противопожарно оборудване, като ще сподели, че още 42 кораба от този клас се уязвими на по-тежки атаки. Рапортът с името „UK Eyes Bravo“ дава и други интересни подробности:

Някои членове на екипажа са отегчени и им липсва инициативност да правят каквото и да било. Те не могат да се преведат в пълна бойна готовност.

Офицерът, занимаващ се с противовъздушната отбрана не е на мостика или в стаята за контрол, по време на нападението. Той пие кафе с други колеги в столовата и остава там при директното попадение. Неговият асистент е извинен и напуска мостика, за да се занимава със свои лични дела.

Радарът на кораба е можел да засече изтребителя, насочващ се към кораба, но е изключен, защото радистът разговаря с друг кораб и игнорира потенциалната атака.

Близък кораб HMS Glasgow засича вражеския самолет и съобщава на Sheffield за потенциалната атака, командирите в бойната зала не реагират по никакъв начин, защото им липсва опит, както и познания за взимането на адекватно решение.

Офицерът, отговорен за отбраната, напуска поста си, защото смята, че не е в обсега на самолети, които са способни да достигнат кораба. Освен това ракетите не могат да летят на такова разстояние – поне това е неговото официално решение и заключение.

Радарът се активира няколко минути по-рано, засичайки ракетата, но офицерите в контролната зала са повече от изненадани, че някой е успял да стреля по тях. В огромното си учудване, те забравят да изпратят сигнал, че са нападнати и чакат директното попадение.

Ако следваме логиката на въпросния инцидент, най-вероятно трябва да останем с впечатлението, че абсолютно всеки един човек може да стане моряк в английския флот, разбира се, логичното е да не правите точно това, особено след като ще станете свидетели на много сериозни грешки и проблеми. Според екипажа и офицерите на този боен кораб, заплахата от ракети Exocet не може да съществува, защото самите Super Etendard самолети не могат да презареждат във въздуха. За зла беда, аржентинските пилоти са тренирали точно това в продължение на няколко години и са знаели как бързо и ефикасно да удвоят своя обхват на действие. Добре, офицерите не са били адекватни, но нека обърнем внимание на капитана на кораба.

Избраният е Сам Солт – мъж, който преди това е командвал подводница и нямал особена представа как да борави с боен кораб, при това с такива мащаби. Неговият втори в командването е пилот на хеликоптер, той дори не знаел какво прави на борда. По време на самото събитие, никой не вика капитана, никой не обявява тревога и между другото – никой не изпълнява своите бойни функции и изисквания. При изстрелването на ракетата, никой не активира пускането на свещи, които да заблудят ракетата.

Корабът е имал време да се завърти и да бъде ударен в профил, което може да гарантира минимална щета. В последствие някои хора от екипажа ще споделят, че корабът не е бил със заредени оръжия и голяма част от екипажа не е заемал позиции за провеждането на каквато и да било отбрана. Според информацията, Sheffield е разполагал с противовъздушни оръдия, които могат да свалят ракетата още във въздуха. Нито един изстрел не е произведен. Картинката показва, че в този момент една техника за няколко милиона долара, практически изпълнява функцията на мюре във водата, което може да причини много главоболия.

Първата ракета се забива в на около 2.4 метра над водната линия, правейки дупка с около 1 метър височина и 4 метра ширина. Експлозията убива на място 8-те готвача на борда, които са подготвяли обяда. Огънят пламва след няколко минути и пълни помещенията с пушек. Около 12 души са били погълнати от пламъците, докато още 5 човека остават на пост в компютърното помещение и накрая не успяват да избягат. Някои от ранените остават инвалиди за цял живот в следствие на изгарянията. Рапортът показва, че моряците не са давали много усилия, за да се справят с пожара, а са били некоординирани и не можели да разберат в коя посока да се насочат. В този момент никой не може да разбере кой командва на борда.

Главната тръба, по която се подава водата за гасене на пожари, е прекъсната при удара, а след това и няколко помпи, които помагат за по-бързото изхвърляне на водата, автоматично изключват. Sheffield се накланя и прави още по-трудно самото евакуиране на екипажа. След около 10 минути в опити да се спре пожарът, командирът официално дава нареждане за евакуация. Любопитната новина е, че по това време Великобритания е имала планове да продаде кораби от точно този клас и има подписана сделка за цели 42 от тях, но за голяма изненада се оказва, че информацията за безхаберието никога не се публикува и не се разкрива – необходимо е много време, преди да се заговори за тази впечатляваща издънка.

Новината пристига в Лондон на 4 май 1982 г. и министърът на отбраната, Джон Нот стига до заключението, че най-вероятно аржентинският пилот е летял под радара. За съжаление, французите не само са щастливи от този успех, но и започват да рекламират своите ракети Exocet. Компанита Aerospatiale ще пусне новината, че техният продукт е безупречен, след като само една ракета може да неутрализира толкова тежка техника. Британски вестници пък говорят за „невероятно космическо оръжие“, „ракетата, която не може да пропусне“ и все пак забравят да споделят информацията за потопения си кораб. Малко по-късно във войната за Фолкландските острови ще стане ясно, че някои ракети все пак успяват да се отклонят и неутрализират от бойни кораби, но това се случва, когато корабите са в пълна бойна готовност и радарите работят.

През юли същата година ще стане ясно, че командващият на британската флота – адмирал Джон Фиелдхаус е стигнал до заключението, че офицерите не са били на поста си и са действали непрофесионално, като не са изпълнили нито едно нареждане. Проучването показва, че около 12 минути след директното попадение, офицерът от ПВО отбраната още не е бил на позицията си. Същият по-късно продължавал да отрича, че корабът е ударен от ракета – това било невъзможно. Вместо наказания, виновниците са изпратени на обучение и след това единият е повишен и продължава да служи във флота в продължение на 20 години.

Покрай декласифицирането на тази информация, британците се оказват дейни и в още един конфликт. При напускането на аржентинския круйзер „Генерал Белграно“, който към този момент се е връщал към Аржентина, след подписването на примирието, британска подводница го напада, потапя и убива около 323-ма души на борда – действията автоматично нарушават всички спогодби за неутрализиране на конфликта. Макар и всички оцелели на борда да са сигурни, че експлозия е имало. Едва през 2015 г. техниците са категорични в разследването.

През 2001 г. офицерите на флота започват да изразяват своето недоволство от факта, че други кораби от същия клас могат да бъдат уязвими. Преди 2012 г., изявлението на флота е, че става въпрос за човешка грешка, след това се взимат по-сериозни мерки за въздушната защита на корабите. Нека не забравяме, че последното компютърно учение показа как британските сили в бойна симулация остават без муниции и нямат никакви шансове да противодействат и в реални военни действия.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени за Потъването на HMS Sheffield – съвършената британска глупост във военно време

Повече информация Виж всички