Може би последната битка между кавалерии в историята е през Втората световна война

Въпреки уроците, извлечени през Първата световна война и годините на военна модернизация оттогава, полски и немски кавалеристи с мечове се сблъскват на коне в ожесточена битка по време на инвазията в Полша през 1939 г. Това е един от последните сблъсъци на кавалерия срещу конница в история.

Полските кавалерийски атаки по време на германската инвазия често се разбират погрешно днес като се вярване, че Полша изгражда неуспешна кавалерийска атака срещу немски танкове. Това не е точно вярно. В действителност германските бронирани машини уреждат засада на полски кавалеристи и нанасят голям брой жертви и щети.

След битката германските власти съобщават на пресата, че поляците атакуват танковете им с коне. Така пропагандата помага за разпространението на тази историята, за да се подкрепи германското твърдение за превъзходните способности на Вермахта.

Полша със сигурност не е последната, която влиза в битка на кон – американският 16-ти кавалерийски полк провежда атака на Филипините през 1942 г. Също през 1942 г. италиански кавалерийски полк на кон се бие в Съветския съюз.

Въпреки това, Полша и Германия вероятно са участвали в последната в историята битка кавалерия срещу кавалерия по време на нахлуването в страната.

Полска кавалерия

По време на германската инвазия полските кавалерийски бригади са елитни, добре обучени войски, които са лоялни и мотивирани. По време на неизбежно обречената кампания те се бият изключително упорито, когато много други не успяват, като образуват контраатаки и организират войници.

В крайна сметка им е възложена задачата да си върнат Красноброд, град, който е бил превзет от германците. По-специално, тази задача има Новогрудската кавалерийска бригада, водена от Владислав Андерс.

Мисията беше част от по-голям полски военен опит за придвижване към Унгария и Румъния, които бяха неутрални.

Центъра на Красноброд днес

Кавалерия срещу кавалерия

Сутринта на 23 септември 1939 г. кавалерийски дивизии от 25-ти улански полк предприема внезапна атака срещу града, за изненада на германските окупатори. Атаката, водена от Тадеуш Герлецки, изтласква германците към манастир западно от Красноброд.

Но, докато полската кавалерия ги преследва, на хълма напред близо до манастира те се натъкват на немски конници от немския 17-ти конен полк. Те изваждат сабите си, когато тръбата дава сигнал, и се пускат надолу по хълма към полската кавалерия. Хората на Герлецки се подготвят за сблъсъка и двете групи връхлитат една в друга в жарка размяна на остриета, кръв и викове на коне.

Германският командир събаря един от поляците от коня му, замахва и го удря като отнема живота му. Командирът очевидно е умел фехтовач и успява да срази трима полски ездачи, преди да срещне Герлецки. Германците се борят като рицари от миналото.

В сцена, по-подобна на средновековно бойно поле, би било лесно да забравим, че Спитфайър лети от години и радарът вече е в употреба.

Герлецки и неговият дуелен партньор продължават смъртоносния си танц, но той е прекъснат от полски ефрейтор, който се приближава и пронизва със сабята си германския командир, като го убива.

След като командирът им е мъртъв, германците бързо развалят линията си и тръгват обратно към хълма, от който дойдоха. Поляците печелят сблъсъка.

Те преследват немските конници, но докато галопират нагоре по хълма, ги срещат немски картечници, които бързо се справиха с тях. Сега поляците са тези, които се оттеглят и оставят пейзаж с мъртви коне и хора, включително Герлецки, на склона на хълма.

Въпреки това битките в района не спират и поляците все пак успяват да изкарат германците от Красноброд до края на деня. По тъмно те вече отново контролират града като имат и 100 германски пленника, сред които е и генерал Рудолф Кох-Ерпах, първият германски генерал, заловен през Втората световна война.

След тези събития Андерс повежда хората си към Унгария, но в крайна сметка те са пленени от съветите на 29 септември, само на 20 километра от границата.