Милосърдните кучета – невъзпетите герои от Първата световна война

Когато мъжете започват да изсипват в окопите по време на Първата световна война, с тях идват и кучетата – през четирите кървави години на конфликта двете страни са използвали повече от 50 000 кучета.

Някои от тях са еърдейл териери, други са немски овчарки, доберман пинчери, боксьори и други породи. Те са наричани милосърдни кучета, кучета на Червения кръст, кучета-линейки или кучета за пострадали, а тяхната работа започва веднага щом войниците започват да се връщат от битките.

След това тези специално обучени кучета излизат и на полето. Те носят медицински консумативи на гърба си, което позволява на ранен войник да се лекува сам. Когато намерят някой тежко ранен, кучетата вземат част от униформата му и се връщат към лагера, за да предупредят другите.

„За бедния и отчаян ранен войник идването на кучето от Червения кръст е като дар от Бога“, пише Оливър Хайд в „Работата на кучето от Червения кръст на бойното поле“.

„Ето, че най-накрая се появява помощ. Войникът знае, че медиците няма как да са далече и ще бъдат извикани с всички средства, които са по силите на кучето.“

Скоро от фронта започват да се чуват най-невероятни истории за милосърдни кучета.

„Беше тъмна нощ със силна мъгла“, започва разказ от 1915 г. за едно немско santiätshunde в Ню Йорк Таймс.

„По команда „Търсете ранените!“ кучетата се втурнаха напред в гората, а ние ги последвахме възможно най-бързо… не след дълго чухме лай… кучетата дотичаха да ни посрещнат и ни поведоха с тях, докато не се натъкнахме на един беден дявол, който лежеше на земята и стенеше, а очите му бяха вперени в кучето…

И така продължи цяла нощ, докато не претърсихме щателно цялото бойно поле. Четиринадесет ранени бяха открити в тъмната гора от нашите кучета, които никога не биха могли да бъдат намерени от линейките и съответно щяха да бъдат оставени на произвола на съдбата. Не можете да си представите ужаса от това.“

Всъщност кучетата често сигнализират на войниците за хора, които все още са живи, но са безмълвни и често биха били отхвърлени като мъртви.

„Те понякога ни водят до тела, за които смятаме, че нямат вече живот в тях, но когато ги върнем при лекарите… те винаги намират искра“, пише един хирург. „Това е чисто въпрос на техния инстинкт, който е далеч по-ефективен от човешките разсъждения.“

Друг път кучетата утешават умиращите като лягат до смъртоносно ранения, за да не умре сам.

Някои от тези милостиви кучета дори стават известни. Сержант Стъби (на снимката), едно от по-рядко срещаните американски кучета, се научава да предупреждава войниците за наличието на газа иприт и помага в търсенето на ранените. И едно пале немска овчарка, дресирано да бъде милостиво куче, но почти убито при бомбардировка, пораства и става американската филмова звезда Рин Тин Тин.

Повечето милостиви кучета обаче се трудят анонимно. И голям брой от тях загиват по време на войната. До края на конфликта през 1918 г. са убити около 7000 милостиви кучета.

Трайната служба на кучетата от военно време

С настъпването на 20 век хората често използват кучета по време на война. През Втората световна война кучетата се завръщат на бойните полета като медицински животни, пазачи, разносвачи и разузнавачи. Само в САЩ работят около 20 000 кучета в армията, бреговата охрана и морската пехота.

Тези животни служат и в по-късни конфликти. По време на войната във Виетнам те помагат на войниците да намерят тунелите на Виет Конг. А по време на войни в Ирак и Афганистан кучетата използват острото си обоняние, за да идентифицират експлозиви.

След Втората световна война кучетата също се използват и за утеха на войниците. Червеният кръст започва да дава терапевтични кучета на войници, които се възстановяват след битка още през 40-те години на миналия век. Днес те помагат на войници, които се борят с психически състояния като посттравматичен стрес.

По този начин паметта на животните от Първата световна война все още е живее и до днес. Тези смели кучета донасят отчаяно необходимата помощ на войниците, ранени в Ничията земя. Нещо повече, те донасят и утеха.

За един ранен мъж присъствието им означава, че идва помощ. А за един умиращ, тяхната мека козина, нежен дъх и биещо сърце означаваха, че той няма да умре сам.

В крайна сметка има причина кучетата да се наричат ​​най-добрият приятел на човека.