Как Гражданската война в САЩ създава индустрията с бонбони
Американската гражданска война довежда до смъртта на стотици хиляди хора и е един от първите индикатори за това какво съвременният технологичен напредък може да направи за армията и военните действия. Въпреки това, той също така позволява да се развие медицинската апаратура и най-различни иновации, които са в услуга на цивилната част от обществото – в това число, създава съвременната индустрия с бонбони.
Естеството на Гражданската война е такова, че САЩ по същество са разделени на две; север и юг. В Северът се намира голяма част от националната индустрия и той е подкрепен от армията на Съюза. Междувременно Югът притежава земеделската част и е подкрепен от Конфедеративната армия.
Армията на Конфедерацията страда тежко от лоша логистика, което означава, че е трудно да си изхранва войските. Въпреки че Югът успява да произведе храна, транспортирането й стана все по-трудно, тъй като оборудването е унищожено, а липсата на мащабни промишлени съоръжения прави подмяната на това оборудване все по-трудна.
От друга страна, армията на Съюза е добре нахранена и снабдена, което се свежда най-вече до изключително ефективната работа на Отдела за издръжка. Всъщност те бяха толкова добре снабдени, че войничетата дори могат да се насладят на сладки бонбони след дълъг ден в битка.
Necco
През 1847 г., повече от десетилетие преди началото на Гражданската война, английският имигрант Оливър Чейс изобретява първата американска машина за бонбони. Със създаването на тази машина идва и създаването на Necco Wafer (на снимката) – малки сладки с форма на диск.
Сладките на Чейс се оказват популярни и той и брат му Сайлъс Едуин се обединяват, за да сформират Chase and Company.
Вече и без това добре продавани, бомбоните получават огромен тласък в популярността си, когато стават част от пратките за войниците в армията на Съюза след избухването на Гражданската война през 1861 г. Те са идеална храна за армия, тъй като са малки, лесни за транспортиране, жилави и не се разгражда като другите храни. А това, че имат сладък вкус със сигурност би дало на войските малък психологически тласък по време на битка.
Войниците на Съюза също получават желирани зърна и йордански бадеми. Йорданските бадеми са много по-стари дори от Necco бомбоните като потенциално датират от 15 век.
Широката консумация на тези бонбони означава, че много войници се връщат у дома като верни клиенти.
Въпреки това, чак през 1900 г. бонбоните ще получат сегашното си име. Chase and Company се слива с Forbes, Hayward & Company и Wright & Moody през 1901 г., за да създаде New England Confectionary Company, или съкратено Necco.
До 1912 г. главният им продукт става известен като Necco Wafers. Necco продава и други видове сладки, но wafers остаwat най-популярни. На следващата година Доналд Макмилън ги взима със себе си на своята арктически експедиции, където ги споделя с деца ескимоси.
През 1930 г. два тона неко уафърс отиват о на експедиция до Южния полюс, тъй като техните дълготрайни качества са полезни при тежки условия. Втората световна война ще послужи като друг силен двигател в потреблението на бонбоните, тъй като те отново влизат в битка заедно с войски. Правителството на САЩ всъщност поръчва на Necco да ги произведе за войници, които се бият по целия свят – като така Necco Wafers стигат до хиляди хора извън САЩ.
Подобно на това, което се случва след Гражданската война, Necco вижда огромно увеличение на продажбите си след Втората световна война, тъй като те печелят много нови лоялни клиенти.
Вкусните бонбони остават в продажба до 2018 г., когато Necco обявява фалит по несъстоятелност. За щастие фирмата е закупена от Spangler Candy Company, която пуска сладките обратно в производство.
