Атаката на мъртвите: Когато немците се биха срещу руски зомбита
Подобни на зомби войници от руската пехота нападат германците в ужасяваща битка, известна днес като „Атака на мъртвите“. Звучи като обложка на хеви метъл албум, но е вярно – и се случва през 1915 г., по време на Първата световна война.
Паул фон Хинденбург
Как така зомбита?
Мястото на нападението е крепостта Осовец в североизточна Полша. Построена от Руската империя през предходния век, тя е епичен трън в очите на германските планове за военен напредък. По време на Първата световна война те се опитват да я превземат няколко пъти, бомбардирайки я с тежък артилерийски огън. Но дори руснаците са изненадани, че издържа на такава атака.
За да влезе вътре, врагът трябва да премине два окопа, след което да се изправи срещу стените и бойниците, където може да бъде свален от стрелци. Удивителното е, че тази многопластова отбранителна система означава, че руснаците не се нуждаят от много войници, за да поддържат крепостта. Кайзерът трябва да премахне руснаците от пътя си, и затова изравняването на крепостта Осовец със земята е приоритет за Германия.
През август 1915 г. той изважда голямото си оръжие. Но не топ, а човек – фелдмаршал Паул фон Хинденбург. По време на похода му до мястото го придружават 14 пехотни батальона, копач на окопи, около 30 тежки обсадни оръдия и още.
С приблизително 900 руснаци, много от които милиция, срещу хиляди германци шансовете изглеждат безнадеждни. И все пак могъщата структура на крепостта Осовец им е служила добре и преди – без съмнение би го направила отново. Този път обаче има един допълнителен фактор, с който не се бяха сблъсквали. Врагът им е бил зает в лабораторията си и сега носи със себе си смъртоносен коктейл, предназначен да причини максимални щети.
Фелдмаршал фон Хинденбург взима не само куршуми и бомби – 30 бутилки хлорен газ са приготвени, за да се атакува с тях вътрешността на крепостта и да се убие или изгони врагът. Въпросът е само да се изчакат правилните метеорологични условия. И когато Бог тласка вятъра в правилната посока, тогава започва и ужасното нападение!
Преди хлорът дори да достигне крепостта, могат да се видят неговите ужасни ефекти. Газът изглежда като нещо от филм на ужасите. Историческите източници споменават зелено-жълт облак, плаващ заплашително към белите дробове на руснаците, който превръща тревата по пътя си в черна маса.
Причината тази стратегия да работи толкова добре се дължи на липсата на защитно оборудване у руснаците срещу химическа атака. Разбира се, войниците имат противогази, но те са съвсем елементарни. Докато токсичният газ си проправя път около крепостта, твърди се, че мъжете слагат долните си ризи през лицата си, които преди това са напоени с вода или урина.
Какво се случва при вдишване на хлорен газ? Той се комбинира с влагата в тялото и създава солна киселина. Така горките руснаци са изядени живи от самия въздух около тях. С такова опустошително оръжие изглежда, че с тях е свършено – и мнозина действително загиват от дяволския ход на Хинденбург. Но те още не са победени, както германците щяха да открият.
2-ри подполковник Владимир Котлински (на основната снимка) е решен да задържи врага. Той и още 60 мъже страдат ужасно, покрити с кървави превръзки, и кашлят части от себе си, тъй като киселината си вършеше работата. И все пак решават да нападнат войските, когато влизат в крепостта.
Така най-добрите на кайзера се бият с група полумъртви и окървавени зомбита. Гледката е толкова плашеща, че те отстъпват. А някои са толкова извън себе си, че се спъват в бодливата тел.
Фортът Осовец пада, но не от немски ръце. Руснаците сами го събарят по-късно, когато разбират, че ситуацията е безнадеждна. В този ден войниците успяват да измамят смъртта, макар и за кратко, да отблъснат кайзера и да запазят силата си възможно най-дълго. Котлински и компания не прекарват още много време на този свят, но завършват битката по впечатляващ начин.
