Ако България не беше освободена от Руската империя

„Всеки честен човек, който може да мисли и разсъждава що-годе, ще се съгласи с нас, че най-големият ни неприятел днес е официалната Русия. Няма пакост, няма мерзост, даже и подлост, които да не е пуснала в ход тая държава начело с нейния Гирс и Катков от 6-и септември насам, т.е. от тоя знаменит ден, когато ние почнахме своето истинско политическо и самостоятелно съществуване.“

Това са думите на Раковски, който винаги храни „топли“ чувства към Русия. И спокойно нарича всички почитатели на Русия – кокоши умове. Причините са повече от ясни, никога няма да забравим факта, че историците наричат Русия – шизофреника на Европа. Защо? Това е онзи странен народ, който не може да разбере дали иска да бъде европеец или евразиец. Опитите за експанзия в Европа, за наша най-голяма радост, започват много по-късно и то във време, когато военната мощ на континента се е развила и ясно показва, че няма да приеме по никакъв начин вмешателство на трети лица в собствената си политика.

С други думи, когато Руската империя решава да тръгне с апетити за Крим, среща една военна сила, която бързо охлажда всички амбиции. Историческа грешка на Великобритания и останалите страни е, че не следва ответен удар, който завинаги да затвори страстите на руските царе към Европа. За мнозина е странно, че в момента върви и предложението за смяна на националния ни празник от 3-ти март на 24-ти май. Факт е, че нито един национален празник не съществува с идеята за поклонение и освобождение, с напомнянето вече 145 години, че България е длъжна на някого.

Изключваме факта, че страната ни си плаща прескъпо за това освобождение, както и за всички последвали беди с помощта на Руската империя, но нека се опитаме да дадем един от много важните въпроси: можеше ли България да се освободи без намесата на Руската империя? Логично е да потърсим и още един отговор на въпроса, ако това е така, то кога най-рано би могло да се случи.

Известно е, че Русия е искала да бъде спасителката и точно по тази причина граф Игнатиев се напъва по всякакъв начин да изиграе картата на религията и да позволи на българите да се сдобият с независима църква. Всичко това са лостове, които позволяват на по-късен етап да се направи поредния – казваме поредния, защото не сме забравили Тракийското въстание – опит на Русия да превземе повече територия около Черно море. Не са малко архивите, включително и на историкът Янчо Гочев, който показва как зад добрите намерения на Игнатиев, Русия прави всичко възможно да налага своето мнение и политика в поробените български територии.

Именно той е едно от основните оръдия, с които Руската империя влияе на Балканите и се стреми да се подготви за своето настъпление. Няма никаква измама и няма никакви изненади, това е практика, която продължава и до днес със същите фалшиви новини и всяването на паника. Следователно можем да открием, че в някои исторически архиви присъстват и доста големи доказателства, които подчертават участието на Игнатиев в разкриването на четници, хайдути и революционни кръгове. Неговата основна задача, освен милите очи към българите, е да задържи опитите за революция и да пречи за развиването на въстания, които биха могли да форсират събитията и да позволят на българина да извоюва своята свобода, пък била тя и доста по-крехка от преди.

Подобна съпротива със сигурност не е непозната на мнозина, но и в последните години, преди да се стигне до нашето освобождение, българите вече имат далеч по-слаб и далеч по-страхлив враг. Поробителят не е това, което е бил в началото и е видно, че Османската империя върви към своя крах. Следователно нека за миг си представим, че Руската империя по никакъв начин не влияе на България и просто не е имала апетити за влияние на Балканите. Какво ще се случи тогава и как щеше да изглежда нашата страна, ако има свобода, то кога би се случила тя?

След като много от османските архиви, които накрая стигат до България, показват, че Руската империя има сериозна дипломация и винаги се стреми да подскаже къде и как ще има въстания. Това се прави с ясната цел, че от една страна няма готовност за воденето на война, а от друга все още се пази влагата от последните битки за Крим. Следователно в нито един момент не е имало чак такава изненада за Османската империя, когато се говори за потенциалните опити за освобождение.

Осъзнавайки апетитите и желанието за търсене на повод, Руската империя чака поредната издънка на Османската империя. С избухването на Априлското въстание ще открием, че сър Уилям Гладстоун многократно критикува британския парламент за факта, че неговата страна категорично не е направила нищо, макар и да няма консулство, което да не съобщава за въоръжаване на местното население и насочването му към българските територии. След разкриването на зверствата става ясно, че Великобритания предпочита да партнира с Османската империя, отколкото да позволи на Руската империя да се намеси и да откъсне още територии. Не е изненада, че причината за разделяне на България по време на Сан-Стефанския мирен договор е:

„Да не се позволи на Русия да има нова опорна точка, от която да влияе на Балканите.“

С други думи, всички разбират какви са мотивите за нашето освобождение, освен нас самите, при това вече цели 145 години. Към това не трябва да забравяме, че имаме и още един сериозен проблем – Македония. Нормалният и разумен човек ще осъзнае, че когато върху една държава се изсипват десетилетия в пропаганда и възпитание в омраза, няма как да не очакваме подобно отношение.

Практически разкриваме и още един интересен факт, който руския посланик след освобождението донася на Николай II – докато Македония не е върната в пределите на България, страната винаги ще прави всичко възможно, за да я освободи и добави в своите предели, а това практически гарантира шансовете за влияние по всяко едно време. Нека обаче се върнем върху основната тема: кога щяхме да се освободим?

В периода на Априлското въстание през 1876 г. ще открием, че погледите се насочват към териториите на Османската империя и ясно показват, че всичко върви към своя край. Изразходваните средства за образование и развитие са минимални, което ясно показва и други сериозни трусове за обикновените поданици на султана.

Да приемем, че Русия не се намесва на Балканите, нещо, което би било пълен абсурд за нейните убийствени политики. След потушаването на Априлското въстание и факта, че британския парламент нарича това „среща на вълци с овце“, забелязваме и първите проблеми. Британците изпращат своите войници в Египет с надеждата, че ще потушат поредния бунт срещу Високата порта.

Самият Абдул Хамид II е категоричен, че не може да направи нещо подобно, защото вече се страхува от по-сериозен опит за преврат. Да приемем, че Балканите продължават да са поробени от Османската империя. С това обаче приемаме, че и хора като Левски и Ботев имат своите макар и плахи успехи, за да задържат територии, имайки предвид мащабите на Априлското въстание.

Елементът на изненада е бил на наша страна, не е трудно да забележим, че все пак Ботев от Дунав успява да стигне до Стара планина, а нека си представим и едно по-организирано и подготвено въстание, което се ръководи от самите му архитекти? Не забравяйте, че преди да се стигне до обучението на османски войници от немската армия, има много време.

Забелязваме и някои други интересни подробности, ако приемем, че българите превземат част от териториите и успеят да установят своята независимост. Желанието за свобода бързо ще се разпростре в следващите окръзи и отново ще позволи подривната дейност да продължи. Нека не забравяме, че ирландците работиха точно по този модел и обединени с желанието си за свобода и без партенки, с цената на много жертви и още повече атентати, бързо успяха да охладят страстите на британците.

Ако приемем, че макар и късно, българите имат своя независима територия, при това без руско присъствие, това означава, че автоматично имат правото да използват и внасят оръжие, да поддържат армия и да обучават войници – това, което е липсвало в много отношения по време на робството. Имайки предвид силата и влиянието на революционните комитети в различните окръзи, подобни доставки на оръжие бързо ще помогнат за по-нататъшно действие.

Да се съгласим с идеята, че през 1876 г. имаме успех и територията около Карлово и Стара планина става независима зона. Да си представим, че има стабилна търговска линия около Дунав, която позволява доставки на оръжие, би ли било трудно да се набави точно това, което е необходимо на останалите региони?

Старозагорското въстание ясно показва желанията и фанатизма на българските революционери, подобни луди глави биха имали много сериозно влияние и желание за саморазправа. Отново подчертаваме, оръжието е било необходимо – нищо друго. Ако имате нужда от пример, нека не забравяме, че когато руските войници влизат в Стара Загора, нарочно не предоставят по-модерно оръжие на опълченците. И въпреки това, същите ревностно пазят всеки метър земя, за който се води сражение и това ясно подчертава бойните им качества.

Да приемем версията, в която самото въстание не е успешно. Териториите на Сърбия и Румъния продължават да са окупирани, заедно с българските. Балканската война не се случва, следователно кога точно ще се наблюдава краха на Османската империя и нейното разпадане. На първо място ще открием, че има още два финални удара, които практически слагат край. Първият е арменският геноцид, който до този момент продължава да не се признава от Османската империя и по-късно Турция, но именно той показва горчивото и жестоко отношение към всички, които не приемат или не признават султана за свой владетел.

Да приемем, че през Първата Световна война ще видим партньорството на Германия и Османската империя. Нейните провинции категорично няма да защитават никого, тогава няма да има героичната битка на Дойран и англичаните няма да се бавят толкова бързо с превземането. Германия може да защити своите позиции, поне за известно време, водейки битки с Османската империя или поне частите, които са готови да се сражават, но на юг ще има нов противник, пристигащ с далеч по-модерна и качествена флота.

Свободна територия за българите, при това преди тези масирани конфликти, практически може да говори за по-ранно освобождаване, но и за по-сериозна военна подготовка. Въпреки гео политическите вълнения, няма да е трудно на коя страна ще застанат българите, имайки предвид колко точно любов имат към своя поробител. Да приемем, че войната на много по-малка териториална България се води в лагера на съюзниците. Няма да срещнем затруднения или спирки за воденето на война срещу Високата порта. Напротив, тук ще се види едно много по-силно и активно действие, водещо до мащабни поражения.

Срещата на българи с англичани и французи може да се осъществи на южния фронт, а да не забравяме, че там и сърбите биха могли да се включат. В този театър на войната ще открием, че Руската империя би могла да води тежки сражения с Германия, но съдейки по успехите им на европейския фронт, там нямаше да има необходимата ефективност. Нека не забравяме, че след края на Първата Световна война именно Руската империя се превръща в един абсолютен  обект за присмех и понеже има нужда от виновник, бързо погва царската си фамилия.

Нека не забравяме, че именно в този период ставаме свидетели на Арабската революция (1916-1918), докато руснаците ще се постараят да си върнат Кавказ, както се очаква. В морските сражения няма да има изненада, особено след като руската флота изостава значително. Да не забравяме, че арабската революция е стартирана с помощта на британците, които лесно биха могли да разпалят още една и на Балканите, а с помощта на оръжие, няма да се открият особени разлики и по-тежки главоболия.

Следвайки всички негативни сценарии в първите две десетилетия на XX век е ясно, че дори без Русия, шансовете за освобождение са далеч по-сериозни, особено след като така или иначе същото освобождение е просто мека сила, използвана и до днес. Да не забравяме, че България изиграва сериозна роля и партньорство с Османската империя по време на Първата Световна война, което от друга страна бързо подчертава и още един проблем, ако ние не сме били фактор, дали изобщо щеше да реши да воюва и да застане на страната на Централните сили, позволявайки да се изяде отвътре при най-различни въстания.

Отново подчертаваме, разпалването на страстите и доставката на оръжие бързо щеше да охлади всички мераци за настъпление. Освен това не трябва да забравяме, че при такъв сценарий, Русия никога няма да бъде допусната да влезе на Балканите, особено след като нейните намерения са вече известни.

В заключение можем да кажем, че една от големите причини да не се случи успешна вътрешна революция идва директно с любезното съдействие на граф Игнатиев, който по-късно получава дори и статуя за благодарност в страната, макар и мнозина да не знаят за неговите чисти дела. Без руска помощ е трябвало да изчакаме още известно време, но пък влиянието и цената на цялото действие щеше да е много по-качествена, а по-късно и водената външна политика.

Отново напомняме на читателите, че това са просто теории, които вече не биха могли да бъдат тествани и проверени.