За първи път в България: Първият български телефон
Град Пордим има интересна история. То става известно в цял свят през 19 век по време на Руско-турската война от 1877-78 година.
Когато започва Плевенска епопея, на 19 юли 1877 година, в Пордим се съсредоточават големи руски войскови части, а по-късно градът става дом на на Главната квартира на император Александър II.
Първи в града (тогава село) идват две сотни от Кубанския казашки полк на 11 юли. Едната сотня, на есаул Пархоменко, успява да се справи с 200 черкези и след като разузнава околността напуска. На 19 юли се обаче идва и се установява щабът на 3-та пехотна дивизия от IX корпус и с това Пордим започва да се превръща в команден пункт на Западния отряд при превземането на Плевен. По-късно в града ще се проведе и военен съвет на Западния отряд, след който идват още сили.
Така когато турското контранастъпление напада на 30 и 31 август 1877 година село Пелишат, 14 руски батальона в този участък устояват на 19 турски табора. Турците имат 1350 души убити и ранени, а руснаците – около 1 000 души.
След превземането на Горни Дъбник и Телиш на 24 и 28 октомври 1877г. от генерал Гурко, положението при Плевен се стабилизира и руският император премества главната квартира в Пордим.
Откриване на къща музей „Главна квартира на руската армия“ в Пордим. Среща на румънския крал Карол с българския княз Фердинанд I пред къщата, в която е живял руският император Александър II.
Коменданта Константин Галперт отговаря за настаняването. Той изчиства калните и мръсни улици, а също така прави тротоари и първото улично осветление – по телеграфните стълбове се привързват бутилки без дъна, в които се поставят свещи.
Румънският княз Карол I отсяда в единствената къща върху каменни основи в града – тази на Иван Стойков. На 23 октомври той я отстъпва на руския император Александър II. Това превръща Пордим в централен команден пункт за руската армия. В града са настанени и много други генерали и висши офицери, а в Главната квартира се връчват много награди на заслужилите. На 6 декември от Санкт Петербург идва и граф Игнатиев.
Императорът решава да се върне в Петербург след превземането на Плевен. В негова чест се организира тържествен преглед на войските около Пордим. За връзка на Александър със силите в Главната квартира в Пордим пристигат и телеграфните части. В Пордим е пуснат в действие първият граждански телеграф и така се поставя началото на телеграфната служба в България.
Kрал Карол I
През 1877 г. при обсадата на Плевен крал Карол I се свързва от щаба на румънската армия с княз Николай Николаевич Романов от щаба на руската армия. Телефонът е въведен официално в България 2 години по-късно – той свързва кабинета на губернатора на Пловдив с канцеларията му. Пловдив ще стане и едната от двете точки в първата междуселищна телефонна връзка в България през 1891 г. – другата е София.
Два месеца след разговора между Карол и Николай един от генералите поръчва за себе си сандък с вино, но получава грешна и доста странна пратка. Оказва се, че е телефон и с него e установена връзка между две палатки.
Първите двама телефонисти, които да управляват така наречените номератори в телефонната централа и да свързват хората, у нас са наети през 1892 година. В междуградските разговори номераторите от единия град могат да свържат обаждащия се не направо с човека, с когото иска да се свърже, а с друг номератор от съответния град, който вече да финишира връзката. Заради отговорността на позицията за телефонистки се избират само момичета от добри семейства, известни с примерно поведение.
Автоматичните централи се въвеждат в България през 1935 г. България. Такива има в София, Велико Търново, Пловдив.
Единадесет години по-рано обаче, през 1924, вече сме започнали да произвеждаме собствена марка телефони – в Телефонно-телеграфна работилница и в Българска телеграфия (през 1927 г.). През 1935 г. двете фабрики се сливат. „Указател на телефонните постове в София, Пловдив, Русе, Варна и Шумен“ излиза още през 1900 г. и се издава редовно почти всяка година и почити всеки има указания как се ползва телефон.
Но това съвсем не е края на телефонията в България.
През 1964 г. България произвежда първия си преносим джобен телефон, който обикаля технологичните изложения по света. То е произведение на инж. Христо Бъчваров от Изследователския институт по електропромишленост в София.
Той има радиопредавател, което комуникира с РАТЦ-6 устройство към телефонната централа или към отделен телефонен пост. Освен шайба за набиране на номера, телефонът има антена с дължина около 30 сантиметра и акумулатор, който му позволява да работи до 20 часа.
Мартин Купър, който прави първият известен телефонен разговор по мобилен телефон на 3 април 1973
В този момент другите подобни апарати по света са или на базата на радиостанции, или малки радиоприемници, на които може само да се звъни, без те да могат да набират. Тъй като българският „GSM“ (кавичките са, защото GSM стандартът е изобретен през чак 80-те и патентован през 1991) носи номера на стационарния телефонен пост, домашният абонат може да свърже с портативното устройство, а само един пост може да обслужва 15 такива апарата. Радиусът на връзката е 12 километра в този първи модел, но по-късно се слага по-мощен предавател и радиусът се увеличава до 50.
Апаратите РАТ-0,5 и АТРТ-0,5 се появява Инфорга през 1965 година и Интероргтехника през 1966 година и имат известно практическо приложение. През 70-те вече има изпитателен комплекс с апаратура, с която да се постигне покритие в цялата страна. След 1977 г. обаче работата в тази посока е прекратена, а мобилните телефони не се пускат в масово производство.
