Лекарствата, които повече вредяха, отколкото помагаха

Никой не обича да е болен. Но в опитите си да намерим нови лекарства за медицински проблеми или за предполагаеми медицински проблеми сме се препъвали и попарвали неведнъж. В повечето случаи леченията просто не действат, не правят нищо на тялото. Понякога обаче лекарството е дори по-лошо от самото заболяване.

Ето няколко такива случая.

Плиний Стари

Сурово месо и свинска мас срещу ухапване от бяс

За негова чест Плиний Стари отхвърля редица чисто магически народни лечения в своите „Естествена история“ (да не говорим, че пише цели глави срещу яденето на детски мозъци). Той също така е привърженик на няколко лечения, за които сега знаем, че имат някакви достойнства, като например алое вера за налагане на изгаряния.

Въпреки това съветите му често са по-скоро съмнителни, отколкото достоверни. Неговите лекарства за ухапване от бясно куче (или човек) са сурова телешка или козя тор, поставена върху раната за не по-малко от четири дни, докато пациентът приема само свинска мас. Тоест, ядете свинска мас и гледате как отворената ви рана се инфектира все повече и повече. Ако не сте мъртви преди бясът да се прояв, вероятно ще ви се иска да сте.

Удряне с Библията по кистата

Използването на Библии за лечение на ганглионерни кисти дава на света разговорни термини за тази доброкачествена бучка на ръката или китката: Библейски кисти или библейски подутини.

Сериозно обаче – не бива те да се третиратр така. Макар че при някои обстоятелства бучката действотелно може да изчезне или да се абсорбира отново след побоя, този метод отстъпва само на пробиването ѝ в нестерилна среда, когато става въпрос за причиняване на рецидиви и усложнения. Повечето ганглионерни кисти не причиняват усложнения сами по себе си и много от тях изчезват след няколко месеца, ако бъдат оставени на спокойствие.

И докато сме на темата с удрянето…

Бичуване против „драпетомания“ или „dysaesthesia aethiopica“

Драпетоманията и dysaethesia aethiopica са две различни, но свързани „състояния“, които Самюъл Картрайт определя за силно разпространени сред робите в средата на XIX век. Предполага се, че драпетоманията причинява „лудост“, която кара робите да бягат от господарите си, докато dysaethesia aethiopica е причинявала „частична безчувстеност на кожата“ и „голяма хебетуда“ (тоест умствена тъпота и летаргия).

За да се излекува всяко едно от тези състояния, е необходимо пациента само да се набие с камшик. Концепцията се налага в Юга (САЩ), тъй като придава научност и предоставя оправдание на собствениците на роби да ги бият – трудът на Картрайт внушава, че единственото морално нещо, което трябва да се направи, е да се държат робите на мястото им за тяхно собствено добро, за да не се разболеят от някое от тези състояния (той отбелязва колко „разпространена“ е dysaethesia aethiopica сред „свободните негри“).

Разбира се, това шарлатанство е забелязано веднага от съвременниците му извън Юга. Веднъж Фредерик Дъглас саркастично отбелязва, че тъй като белите наемни слуги също бягат, „драпетоманията“ вероятно е европейско състояние, което е въведено при африканците от белите търговци на роби.

Пушене при астма

Не тютюневи цигари (въпреки че те са рекламирани като „здравословни“ в продължение на десетилетия), а билково лекарство. Макар че няколко компонента от тези цигари може и да предизвикват известно временно облекчение за болните от бронхит или астма, известно е, че дългосрочните ефекти от пушенето на каквото и да било са вредни, особено за тези, чиито бели дробове вече са болни.

Като изключим дългосрочните ефекти, много от „цигарите за астма“ съдържат съставки, които са незабавно и сериозно вредни. Няколко марки се хвалят с добавянето на арсен в своите папироски. Две от основните съставки на много компании са страмониум, екстракт от татул (Datura stramonium), и беладона (Atropa belladonna)…

Хероин за лечение на зависимост от морфина

„Морфинизмът“, или морфиновата зависимост, едно време се възприемала като толкова разпространен навик и се е смятал за такъв бич във висшето общество, че лесно се появяват редица шарлатански лекарства.

Макар че след приемането на Закона за чистите храни и лекарства през 1906 г. в САЩ патентованите лекарства са заставени да разкрият съставките си, много опасни отвари все още се продават и рекламират невярно. Историята за Хероина на Байер, използван за „лечение“ на морфиновата зависимост (с много по-пристрастяващ и рафиниран опиат), е доста известна, но той никога не се налага толкова, колкото Хабитина (известен също като Морфина-Кура). Хабитина става известна след като започва да плаща на доктори да я препоръчват и пуска съмнителни рекламни твърдения (че „Не предизвиква пристрастяване!“ и „Лекува зависимостта към морфина!“) и е един от най-значимите примери за преждеспоменатия закон.

Habitina не само че не предоставя на пациента лечение, но и съчетава най-лошите страни на фармацевтичната индустрия в една бутилка – основните ѝ съставки са морфинов сулфат, хероин и кофеин.

Радий срещу лудост и старост

„Радиевата вода му действаше добре, докато челюстта му не отпадна“ трябва да е едно от най-добрите заглавия на Wall Street Journal за всички времена. Въпросната „радиева вода“ се е наричала „Радитор“, а въпросната челюст е принадлежала на някой си Ебен Байърс: индустриалец, общественик и аматьорски шампион по голф.

Радият и радиацията са на мода в началото на XX век. Хората, които посещават естествени горещи извори, изглеждали „ободрени и обновени“, а учените отбелязват, че много от тези естествени извори имат високо съдържание на естествено срещащ се радон. Изглежда, че радонът е това, което е кислородът за въздуха; без него водата е „мъртва“. В стремежа си да се възползват от откритието, компаниите първо бутилират вода директно от изворите, а по-късно произвеждат „ободряващи“ съдове (с покритие от радон) за облъчване на вода – просто пълните съда, преди да си легнете, и утре ще имате здравословна, стимулираща вода за цял ден!

За съжаление на клиентите, радиацията във водата е прави обратното на това, което трябва да направи. Ебен Байърс вярва на твърденията и от 1930 г. започва да пие по три бутилки „Радитор“ на ден. През 1932 г. зъбите му започват да падат, в челюстта му се появяват дупки и като цяло се чувства зле. В крайна сметка Байърс умира от агресивен рак, причинен от радона (не от радиационно отравяне, както обикновено се смята, но все пак се дължи пряко на Радитор), на 51-годишна възраст и е погребан в оловен ковчег. Неговият случай е един от поводите за значително увеличаване на способността на Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ да регулира медицинските твърдения, когато през 1938 г. е приет Законът за храните, лекарствата и козметичните продукти.