Коя страна измисля почти всички големи автомобилни състезания
24-те часа на Льо Ман са предизвикателство за всяка автомобилна компания, която иска да се докаже пред аудиторията и да гарантира, че притежава качествена машина, способна да издържи всичко. Логиката е следната: ако една кола може да издържи 24 часа каране на червено, при това с минимални иновации и повече части взети от стандартен автомобил, то е очевидно, че най-вероятно ще може да се справи много добре и като семеен автомобил.
Всичко започва в началото на XX век и факта, че Германия вече е дала на света първия автомобил и с това започва началото на една луда надпревара. Никой не знае, че до средата на 1903 г. повече от половината автомобилна индустрия се произвежда във Франция.
За французите това не е просто един добър начин да се правят приходи и да се печелят пари, това е възможност да се създаде моторният спорт. И няма никоя друга нация в света, която с такова внимание да се опитва да го развие. Те са първите, които провеждат състезание в права линия от един километър, познато още като драг. Единственият проблем е, че тяхното състезание от 1887 г. е само с един участник.
През 1894 г. французите правят състезание от Париж до Руан и през следващата година са готови да направят състезание от Париж-Бордо-Париж. Това е основата на моторните спортове и скоро след това има състезания от град до град, провеждани на локалните пътища, но и такива на писта, защото почти всеки град започва да строи точно такива. И емоцията може да се открие навсякъде в Европа, австрийците правят своето първо състезание в Аспендейл, Сицилия има своята Тарга Флорио и французите решават да създадат един автомобилен клуб с името Де Ла Сарт.
На 26 юни същата година, клубът решава да направи състезание с дължина от 103 километра по затворените пътища на Льо Ман. В състезанието присъства и 20-километрова права. След 12 обиколки на първото им голямо състезание, 45 хиляди франка са взети от Ференц Зис, който е и директор на тестовите коли в Renault. Той описва състезанието като изключително трудно, защото една грешка може да бъде фатална. Ференц не слага спортни очила и към края на състезанието е заслепен от всичко пред него и рядко може да види какво се случва пред него. Клубът продължава да работи до Първата Световна война.
Веднага след края на сражението, почитателите на високи скорости се захващат отново със задачата и мислят по-кратка писта. Генералният секретар на клуба Джордж Дюранд, неговият колега Марсел Санит и Чарлз Фаро ще предложат да се направи 8-часово състезание. Емили Кокуил ще даде още по-добро предложение – да се направи 24-часово състезание. Французите са изостанали малко, защото 24-часово състезание вече е направено в Колумбъс, Охайо през 1905 г. Създава се писта с размер от 17.26 к с две по-сериозни прави – едната от тях носи името Музан.
На 26-27 май 1923 г. започва първото 24-часово състезание във Франция. В деня се излива проливен дъжд на пистата. Въпреки мокрото време и хлъзгавата писта, както и малката публика, повече от 33-ма души са готови да се впуснат в надпреварата. За изненада на всички, никой не успява да спечели това състезание. Първите такива състезания ще излъчат победител след 3 последователни състезания. Организаторите са искали да направят серия. За протокола можем да посочим Ченард Уолкър и Легаш и Рене Леонард, които изминават 128 обиколки или 2209 километра.
И да, състезанието не е чак толкова розово в началото, но идеята подпалва страстите на всички почитатели. През 1924 г. организаторите решават да сменят датата на юни месец. В по-топлото време около 25 коли не успяват да финишират заради високата доза прах. И след като Бентлито на Джон Дъф пресича финала, англичаните никога не охлаждат страстите си в тази битка с човека и машината. През 1926 г. организаторите закупуват малко земя и решават да я превърнат в боксове. Отделят и места за пейки, като така ще привлекат и публиката. Това е достатъчно, за да може Бентли да се върнат през следващата година и да повторят успеха си. През 1928 г. идват хора от цял свят и французите просто нямат шанс да се запишат. През следващите години ще се наложи да се променят отново правилата.
През 1929 г. пистата се променя и се добавят нови завои. Причината е, че повечето фермери не могат да спят вечер и двигателите са изключително шумни. Правят се леки промени и разстоянието е 13,491 километра. И тук се създават легенди, както и герои. През 1950 г. всички гледат аматьорът Еди Хол. Той е на близо 50 години и не е толкова поддържан, колкото останалите състезатели. Преди време е участвал в Олимпийските игри, където е бил боблсей състезател, но това не го отказва да се запише в такова състезание. Хол дори се шегува, че ще се облече в тъмен зелен костюм, за да може да бъде забелязван от всички в дистанцията. Той завършва на 8-мо място и изминава 236 обиколки или близо 3200 километра. Неговият рекорд не е счупен и до днес, а част от успеха идва от факта, че през 80-те години се забранява на всички да карат самостоятелно.
Бихте казали, че Франция има само едно моторно състезание зад гърба си, с което се гордее винаги. Грешите! Франция е изобретател на почти всяко едно автомобилно състезание, което познаваме днес. Нека погледнем бързо към Световния Рали шампионат. Самата дума „rally“ идва от френското „rallier“, което трябва да означава обединяване и прегрупиране. Използва се най-често по време на битка, но в този случай се говори за събиране на автомобили и празнуване на социално, политическо или религиозно събитие. Повечето автомобилни състезания се създават от моторни клубове и асоциации, които за кратко дават основната идея и после всичко излиза извън контрол.
Ралитата, поне едно официално идва някъде през 1909 г. в Айова. Местните се събират с около 100 автомобила и возят хората, които искат да разгледат околността, но парите за гориво идват от бизнесмените, които се надяват, че ще продават автомобили. Първото официално световно рали е поставено на картата в Монако през 1911 г. Познато е като рали Монако, но по-късно става Монте Карло, организирано от спортен автомобилен клуб „Sport Automobile Vélocipédique Monégasque“ и с помощта на „Société des Bains de Mer“ – компания известна с казината си, която се опитва да намери още повече почитатели и да ги запознае с друга страст в Монако. Високите скорости се поставят за време, но реално има и ограничени от 25 километра в час и се търси майсторското каране и чистия сектор.
Това не е първото официално рали. Такива се водят от 1894 г. и все пак ще видим, че едно международно се ражда в състезанието Париж-Мадрид през 1903 г. Там няма никаква подготовка, но Фернанд Габриел успява да измине разстоянието от 550 километра до Бордо със скорост от близо 105 км/ч. Състезанието никога не стига до финала, поради простата причина, че няма никакви пътища и всички карат по черни такива. В Бордо е наложена забрана и всички се прибират обратно. Такъв вид състезания ще бъдат забранени и вече ще се провеждат само на писта, но не и на публични пътища.
Франция е и родината на Формула 1, но не бързайте със заключенията. Самото състезание се развива многократно, за да достигне до финалния резултат. Истината е, че тук се полагат основите и идеята за Гран При състезанията. Има време, преди да се разработят специалните едноместни болиди, но трябва да знаете, че французите са измислили почти всички големи автомобилни състезания.
