Как СССР замени космонавти с костенурки и ги изпрати на пътешествие около Луната
През септември 1968 г. алармите на американското разузнаване, придружени с тези на NASA започват да индексират първото изстрелване на космически кораб от СССР. Дестинацията на новия спътник е Луната, като това ще бъде първият космически кораб от другата страна на желязната завеса, който ще отиде и ще се върне, преминавайки над единствения спътник на родната планета. Има само една подробност – вътре няма хора. Голямото мерене на сили – космическата надпревара, започва да навлиза в своя последен етап и сега е въпрос на време чий флаг ще бъде забит там.
За съжаление опитите за кацане не могат да се изпълнят по няколко причини. Преди това Франк Борман, Джейм Ловел и Уилям Андърс ще обиколят около Луната и ще се приберат, но опитът на руските инженери да изпратят хора, не върви по план. Причината е, че предишните опити не продължават да се случват по план – една експлозия на тестовата площадка ще отнеме живота на няколко души. Друг проблем е, че провалът ще бъде отчетен от запада, а това ще хвърли едно петно, което никой не желае.
И тук идва спасителният план, вместо да се използват хора, животните ще бъдат принесени в жертви за първата лунна одисея. Гениалният план е поставен на дневен ред и веднага стартира, като изобщо няма да коментираме инвестираната сума за изпращането на: две костенурки, както и микроорганизми, за да се провери ефектът на радиация върху тях за бъдещите мисии.
Космическият кораб разполага и с модифицирана камера, която ще излъчва от по-близо пейзажите от спътника. Направените карти ще бъдат предоставени на картографски институт и плановете за колонизирането на Луната ще продължат с пълна пара. Първоначално плановете за изпращане на животни са отменени и се говори за качването на хора. Идеята обаче е, че главният командир Николай Кайманин и космонавтите от Л1, включващи Валери Бяковски, Павел Попович, Олег Макаров, Валери Волошин и Николай Рукавишков също се намират в Тюратам, Казахстан.
Ракетата УР-500К е изкарана площадката и вече се зарежда. Комитетът предлага на пристигналите космонавти да направят някакви тренировки на площадката, да практикуват качването и да симулират излитане. С много размисли около идеята да се натовари екип, екипажът най-накрая се отказва от плановете да се качи на борда и да лети до спътника. Корабът излита и двете костенурки се готвят за своята обиколка около Луната, не можем да потвърдим дали са се вълнували толкова много, но сме категорични, че СССР ги очаква и дори са мобилизирани 8 кораба, 200 самолета и хеликоптера, както и огромен персонал, който да открие космическите пътници. Капсулата пада в Индийския океан, а екипът покрива площ от 2500 километра на 400 километра.
Математиците са успели да направят една точна графика на захода към Земята и сега остава само да се открие, поне това са оригиналните планове, ако всичко е перфектно, но в космоса нищо не е такова. На 16 септември, когато започва заходът за връщането, Каманин се обажда до Кремъл и заявява, че космическият кораб има някои проблеми с поддържането на височината, а това променя неговата траектория и поставя на риск цялата операция. Апаратурата за контрол е започнала да дава най-различни грешки и Луната може дори да не бъде достигната.
Цяла вечер екипът се опитва да намери решение, но звездният навигатор е дал грешка и не може да ориентира кораба в правилната посока. Оптиката, която трябва да отчита позицията на звездите, по време на излитането остава замърсена от изпаренията. За капак на всичко, слънчевата светлина успява да запече допълнително изгорелите газове, оставяйки всичко под въпрос за изпълнението на мисията.
В нормални условия, един космонавт може да излезе и да почисти оптиката, но костенурките на борда отказват да приемат всякакви команди и не партнират с базата. На 17 септември няма никакви резултати и накрая са изпратени други космонавти на помощ в навигационната зала. На 17 септември Попович се обажда на Каманин и му казва, че орбиталната корекция най-накрая е изпълнена, учените трябвало да използват ориентири като Земята и Слънцето и в този момент корабът се намирал на около 325 000 километра от Земята. В 3 часа и 11 минути на 17 септември апаратът започва своя лунен маршрут. Макар и да не е перфектен, полетът се изпълнява. След проектиране и задаване на координатите, костенурките тръгват обратно към земята.
На 19 септември става ясно, че навигационната система е напълно извън строя и спускането ще се изпълни балистично, без да оставя каквито и да било следи. Системата за контрол на полета също не работи правилно, някой е забравил да я включи на време – още една грешка поставя целия полет в самостоятелен режим, като милостта се пада на гравитацията и скоростта. Друг проблем е, че антената, която трябва да приема всички команди от космическия център, не е ориентирана към Земята. Във времето, в което контролът се възобновява, двигателят за редуциране на скоростта , не може да действа като спирачка – просто няма да смогне.
С помощта на вече не работещата система за звездно навигиране, инженерите решават поне да видят каква е позицията на Слънцето и да обърнат кораба на обратно – с гръб към земята – за да може тялото да работи като собствена спирачка. Веднъж след като маневрата се изпълнява, двигателят за гасене на скоростта е обърнат в противоположната посока с пълна мощност. През следващите 20 часа постоянно се поддържа траекторията с малко помощ и криволичене по перфектната линия. Най-накрая скоростта е достатъчна, за да последва безопасен удар в Индийския океана.
Някои системи сработват и най-накрая има някакъв достъп и по-точно ориентиране, което да елиминира шанса за отскок във водата и разрушаването на капсулата. Съветски бомбардировачи и други по-тежки самолети се насочват към Южната граница на Русия, Преминават Кавказ, Иран и бреговете на Оман, за да започнат търсенето на своето върховно постижение. Корабът приближава планетата на 21 септември 1968 г. Самолетите са изпратени на точното място и време, за да го локализират и вземат обратно на съветска територия.
Интересното е, че по това време и американски кораби се насочват към зоната на падането с идеята, че могат да изпреварят домакините. На 25 септември ТАСС официално съобщава, че мисията е успешна. На 3 октомври модулът е изпратен от пристанище в Бомбай до Москва, като се използва специален контейнер. Костенурките се оказват невредими, но няма да се радват на дълголетие, медицинските изследвания, на които ще бъдат подложени, се оказва много по-опасно, отколкото самото пътешествие до Луната.
Снимки: Wikipedia
