shareit

Как американските ВВС откраднаха Ми-24 за подробен анализ

| от |

В някои специални моменти, когато армията има нужда от спешна информация и трябва да стигне до по-ценна информация за противника, задължително ще се обърне към разузнаването. Точно това прави и американската армия, когато трябва да получи ценна информация за новите хеликоптери на СССР. ЦРУ веднага са потърсени за съдействие, а след известно време се ражда и групата „Нощни преследвачи“ – това са хората от 160-ти полк на специалната авиация, за да помогне при изследването на новата хищна птица в небето.

Интересното е, че събитията се случват между 1987 и 1988 г. За мнозина това е краят на СССР и с това ухае на края на Студената война. Ще открием, че и много разузнавания посочват за наближаването на края на една много специална епоха, но има военни, които не могат да приемат всичко на доверие. Ето защо се ражда и операция „Висока надежда III“. Не сме сигурни защо изобщо се описва като военна операция, след като това спокойно може да бъде сценарий за военен филм.

Военните имат причина да виждат и някои странни проблеми, особено след като Берлинската стена е паднала, Русия не може да си позволи повече жертви и се изтегля от Афганистан, но междувременно стоят проблеми като революцията в Иран, клането в Казахстан и редица други малки и големи проблеми. Няма как да избягаме от факта, че и редица прокси войни се случват с любезното съдействие на СССР в Африка. Следователно се говори за края на войната, но очевидно не е дори близо.

Един такъв конфликт може да се открие в Либия през 1987 г. Той започва с бомбардировката на САЩ, след като Либийско-чадския конфликт продължава да се разраства. По време на това сражение, либийската армия оставя доста сериозна военна техника, включително бронирани машини и новите хеликоптери Ми-25. Същият е известен като Ми-24 (руснаците променят цифрата, за да знаят, че е модел за износ).

Именно хеликоптерът е от особено значение за американците, които искат да знаят какво се крие зад страховития вид. Никой не подозира какви товари може да носи, каква маневреност има, както и скорост, нещо още по-интересно е, че теглото му е едно от най-високите за хеликоптер в целия свят, а след като лети, очевидно може да се справи с масата си.

Повечето американски пилоти остават скептични, че AH-64 Apache може да отговори на руската бойна машина. Ми-24 може да носи освен товара си и 8 войника, с добра скорост, сериозно въоръжение и възможност за подпомагане на сухопътните сили. Практически това се извършва от един хеликоптер, следователно западът е изостанал, при това за първи път.

Желанието на САЩ да открие истинската тайна и да се запознае с фактите, започва да се повишава все по-сериозно. И точно тук идват пострадалите чадианци, които са повече от готови да предоставят една от най-важните съветски тайни. След като са ги видели в действие, господата могат да изровят абсолютно всичко и да раздвижат пазара, за да закупят такава машина.

Проблемът е, че транспортирането няма да бъде толкова лесно – Либия продължава да държи публични транспорт и хеликоптер от последно поколение ще се забелязва изключително лесно, повишавайки значително напрежението между двете велики сили. Операцията изисква от американците да пренесат хеликоптера така, че никой да не може да ги забележи. По това време ще е трудно да се изнесе патрон от горещата точка, а какво да говорим за хеликоптер.

За мисията са необходими пилоти, които често експериментират и са готови да приемат хвърлената ръкавица. Точно тук идва и 160-та въздушна бригада, която е известна с най-добрите пилоти на хеликоптери. Мисията протича на три фази. На първо място ще се подготвят механици, които бързо да разглобят хеликоптера и да вземат ценните материали. Следващата фаза ще е тренировка в пустинята в Ню Мексико. Пилотите трябва да вдигнат плячката и да летят, тренирайки всички умения. Последната фаза е да се извърши цялата операция.

Американските пилоти използват специално модифициран CH-47 Chinook, който би могъл да вдигне друго тяло с подобна тежест.

Мисията е следната:

1. Пилотите ще се возят на транспортен самолет C-5 Galaxy, като хеликоптерът ще бъде разтоварен във възможно най-близката база, откъдето да летят до плячката си – малко градче Уади Дум. Любопитен факт е, че до него се намира либийска военновъздушна база. Полетът е с изключително нисък таван, за да избегнат всички радари по пътя.

2. На мястото на срещата ще закачат вражеския хеликоптер и ще следват специално изработен маршрут. Изисква се огромно спокойствие, защото вражеският хеликоптер е с дължина от 17 метра и тежи над 8 тона. Планувани са няколко спирки за презареждане.

3. Достигането до базата и разтоварване на ценната придобивка.

Френските ВВС ще осигуряват прикритие с помощта на изтребители и ще пристигнат с хеликоптер C-130, който трябва да помогне за презареждането, както и да помага, ако е необходима помощ.

По това време има много големи скептици по темата, които още не могат да приемат факта, че С130 не е точно най-надеждния хеликоптер. По време на мисиите в Иран са открити редица дефекти и повечето пилоти избягват тази модерна машина.

Хеликоптерът лети около 800 километра след спускането от самолета. През целия път не е активиран нито един радар, а когато идва време за честната кражба, либийците дори не разбират, че е имало вражеско американско присъствие. Тяхната база е на няколко километра от точката за предаване.

За съжаление има и изненади. След първото презареждане ще се вдигне пясъчна буря, която започва да притеснява значително летците. Всички опити за заобикаляне показват, че хеликоптерът не може да се издигне над бурята, прескачайки опасностите, следователно има само едно решение на проблема, хеликоптерът намалява ход, за да има по-голяма стабилност, влиза в бурята и се надява, че враговете на Либия са имали доста здрави въжета.

С пристигането в базата, пилотите празнуват първата голяма операция, която може да даде не само отговори, но и да им позволи да се насладят на един невероятен успех. След 36 часа руският Ми-24 е качен на товарен самолет C-5 и заминава в САЩ. Полетът му е безопасен. Години наред тази мисия не се оповестява и не се разказва. Никой не е говорил, а и самите пилоти не са се хвалили, за тях това е удоволствието, че са успели да вземат един много ценен товар.

Интересното в този случай е, че американците имат разрешението на правителство Чад, за да извършат тази мисия. Самият пленен хеликоптер разполага със своето пълно въоръжение. Интересен факт е, че през годините назад са успявали да открият следи от свалени руски хеликоптери, но не и непокътнат екземпляр. Ако се чудите защо мисията е номер 3, а не едно, то трябва да знаете, че това не е първият опит за извличането на съветска техника – какви обаче са другите два, никой не може да отговори.

 
 
Коментарите са изключени за Как американските ВВС откраднаха Ми-24 за подробен анализ

Повече информация Виж всички