Чудните военни машини: Самоубийствената мина

По време на Втората световна война Япония е известна със своите самоубийствени атаки. Въпреки че на мнозина това може да изглежда недопустимо, Япония разбира колко малки шансове има и заключава, че традиционните методи на бой не са достатъчна, за да спре САЩ. Също така, японската военна (а и гражданска) култура разглежда саможертвата в битка като достоен и горд край, който гарантира, че човекът ще бъде смятан за герой. Та тези атаки са извършени по различни начини.

Самоубийствениte атаки

Te се разглеждат като скъп, но ефективен начин за възпрепятстване на врага – в края на краищата един японски самолет, натоварен с бомби, може да потопи цял американски самолетоносач. Създадени са японски специални единици, които специализират в свои собствени уникални форми на атаки.

Най-известните японски самоубийствени мисии са камикадзе – със самолети. Но самоубийствени атаки са използвани и на земята, както се вижда от атаките „банзай“, при които рояци от японски войски се втурват към вражеските позиции, когато поражението изглежда неизбежно. Естествено, те завършват с опустошителни загуби и за двете страни. Други видове атаки използват лодки, пилотирани торпеда и подводници…

Както бе споменато, умирането в бой се смята за героична и почетна смърт. Тази идея е силно подсилена и романтизирана от военната пропаганда.

Самоубийствената мина

В сравнение с европейските си колеги, Япония често не разполага мощно противотанково оръжие по време на войната. За да компенсира това, са създадени тактики и оборудване, които да помогнат на пехотата.

Един от методите е специална мина – снаряд, закрепен на края на 2-метров прът. Това оръжие САЩ за първи път усеща през 1944 г., когато Япония става все по-отчаяна.

Дървеният прът служи като дръжка, а накрая му е прикрепен взрив (по същество топлинен заряд, подобен на Panzerfaust) в конусен метален корпус. Плоската основа на конуса има три метални крачета – те са, за да държат заряда на разстояние от бронята, което е най-подходящо за максимален ефект на взрива.

Общо мина тежи 6,5 кг и съдържа 3 кг. експлозив.

Механизмът на устройството е следният: дървената дръжка може да се плъзне навътре в металния корпус през тръба. Тя е спряна в него от предпазен щифт, но след като този щифт се отстрани, стълбът може вече свободно да се плъзне в корпуса на експлозива, като така задейства детонатор.

За да използва устройството, войникът изважда щифта и удря мината в танк с взрива напред като с таран, което кара дръжката да се плъзне в корпуса и да задейства детонатора. Последвалата експлозия убива войника и (евентуално) унищожава танка.

Въпреки доста примитивния си вид и начин на работа, мината, когато се използва правилно, е изненадващо ефективна. Тя може да проникне през 150 мм броня при ъгъл от 90º, което е достатъчно, за да се взриви 38 мм странична броня на M4 Sherman.

Японци срещу танкове

Мината се използва като част от по-широкия набор от тактики срещу бронираните превозни средства. Те включват примамване на танка или изчакване, докато той попадне в уязвимо положение, след това стартиране на атака, за да се разпръсне подкрепата на пехотата около танка, и чак след това се пристъпва към унищожаването му.

Обикновено просто взривяването на веригите на танка, за да се демобилизира, е достатъчно, тъй като японците научават, че екипажът му бързо ще избяга с надеждата да го възстанови по-късно. А това може да бъде постигнато и с противотанкови оръжия, ако има такива, или с обикновени оръжия или импровизирани методи. Подобно на мината, повечето от тези импровизирани методи също включват самоубийство.

Понякога войник тича към танка с взривна жилетка, качвайки се върху или пъхайки се под него, преди да се взриви.

Друга по-опустошителна атака включва японски войник, седнал в окоп по пътя на вражески танк, държейки между краката си самолетна бомба, която да задейства, когато танкът е директно над главата му.

Успех или провал?

Според сведенията на САЩ за срещи с мината, тя е доста неуспешно оръжие. Когато един войник успее да задейства устройството в танк, то е изключително ефективно, но обикновено те са убивани преди това да се случи. Подобно на много други самоубийствени тактики, използвани от японците по време на Втората световна война, психологическият им ефект е много по-голям от стратегическата им ефективност.