Афалините са едни от малкото бозайници със „седмо чувство“

Първото изследване на чувствителността на бутилконосите делфини към електрическите полета показва, че някои от тях могат да откриват полета от постоянен ток (DC) със слабост от 2,4 микроволта на сантиметър, което е дори по-добре от способностите на птицечовките.

Въпреки че все още не надминават в това отношение акулите и скатовете, откритието предполага, че електрочувствителността може да играе по-важна роля за оцеляването на делфините, отколкото се предполагаше досега.

Афала (Tursiops truncatus), наричана още бутилконос делфин, афалина или пъхтун.

Делфините имат малки ямички, богати на нервни окончания, на лицето си. Проучване от 2022 г. потвърди, че те им позволяват да откриват слаби електрически полета, но не даде индикации колко слаби точно. Логично е за видовете, които живеят в мътни води, да разработят алтернативни методи за виждане, но за тези делфини, които обитават по-чисти води, подобни способности като че ли изглеждат излишни.

Въпреки това дори в често кристално чистата си среда бутилконосите делфини намират електрочувствителността за достатъчно полезна, за да я поддържат в значителна степен.

Тези животни не са най-лесните обекти за изследване, но екип, ръководен от д-р Тим Хютнер от Университета в Рощок, тества два женски делфина, Доли и Дона, от зоопарка в Нюрнберг. Местообитанието им се състои от 9 басейна, което дава достатъчно възможности да се отделят една от друга и от останалата част от стадото.

Веднъж дневно всеки делфин поставя носа си в слушалка с два електрода, които могат да произвеждат слаби електрически полета във водата около тях. Доли и Дона са обучени с награди от риба да напускат станцията, когато усетят електрическо поле, и да остават, когато не го усещат.

Силата на полето започва от 500 µV cm^-1 и постепенно се намалява. За сравнение, птицечовките, първите бозайници, за които е установено, че са електрочувствителни, могат да откриват полета от 25-50 µV cm^-1. Оказва се, че делфините могат да се справят по-добре. След като постигат 96% успеваемост с началната сила на полето, те се справят по-слабо, но все пак много по-добре от случайността, и с по-ниски полета. Представянето на Доли достига случайни нива при 5,5 µV cm^-1 и тя губи мотивация да продължи да играе под тази стойност. Дона се оказва по-чувствителна, като открива полета до 2,4 µV cm^-1 и се представя добре не много над тази стойност.

И двата делфина се оказват по-неумели в откриването на полета променлив ток (AC), като се нуждаят от полета с до 10 пъти по-висока интензивност при 1 Hz, а при по-високи честоти се затрудняват още повече.

„Слабите биоелектрични полета са надежден източник на информация на къси разстояния за електрорецептивните животни, тъй като във водата всички организми произвеждат електрически полета от постоянен ток (DC)“, пишат авторите. Тези полета се създават от йонен поток у риби или ракообразни и се модулират от нискочестотен променлив ток от мускулна активност.

Хищниците могат да ловуват, използвайки тези полета, особено когато другите им сетива са блокирани. За някои риби способността да откриват електрическите полета е толкова съществена, че те произвеждат свои собствени слаби електрически заряди, което им позволява да усетят смущения от движеща се плячка.

По-често обаче електрорецепцията е чисто пасивна, като се откриват полетата, създадени от други същества. Предполага се, че това може да включва и способността да се ориентират спрямо магнитното поле на Земята, но не директно, както правят мигриращите птици, а чрез електромагнитна индукция в морската вода.

Това сетиво е толкова полезно, че е еволюира многократно в различни клонове на животинското родословно дърво. Но при бозайниците е познато само при птицечовките, ехидните и някои делфини. Последните са особено любопитни, тъй като способността им за ехолокация може да изглежда, че я прави ненужна.

Гвианските делфини (Sotalia guianensis) са първият вид делфини, при които е доказана тази способност. В устията на реките около южноамериканското крайбрежие и далеч нагоре по тях, те се сблъскват с особено мътна среда и голяма част от храната им се състои от риба, която се крие в седиментите на морското дъно. Така способността за откриване на електрическите полета, които тези риби произвеждат, им осигурява очевидни ползи.

Диетата на бутилконосите делфини е много по-разнообразна. Но както са способни да виждат, чуват, вкусват, миришат и докосват света, както и да го откриват чрез ехолокация и да усещат електрическите му полета, можем да си представим как някои същества биха били претоварени от наплива на информация. Изглежда обаче делфините успяват да интегрират всичко. Авторите предполагат, че те използват ехолокацията за откриване на плячка от разстояние, а електрическите полета – за работа отблизо.