Първият БКП спортен инфлуенсър – Христофор Оскиян Матикян

Инфлуенсърите се превърнаха в една от новите професии, при това в зората на дигитализацията. Това са хората, които имат аудитория, промотират по-добър живот и се стремят винаги да изглеждат добре, за да продават визията си. Ако погледнете речника, най-вероятно ще откриете, че старите издания дори не се чували за подобна професия, все пак и повечето социални мрежи идват много по-късно. Въпреки това ще открием, че по време на социализма има точно такива професии, капиталистическото име идва после. А след като няма социални мрежи, запознайте се с в-к „Народен спорт“ и героят Христофор Оскиян Матикян.

За него разбираме, че е бил архиватор в бригадата (неизвестно коя) и се трудил неуморно, покривайки всички свои занимания със скромност. Матикян не е само добър служител, той е и човек, който използва свободното си време за подобряване на умствения и физически капацитет, поне това ни разказва в-ка. Партията-майка, осъзнавайки колко отдаден е този атлет-архиватор, решава да отпусне парична награда от 10 хиляди лева.

Наградата и всички похвали се случват пред цялата бригада. Христофор е един от добрите спринтьори на 400 метра и след като се е представил добре на републиканското първенство, водейки останалите трудови отбори с около 40 метра, постижението е направено пред учите и на трудовите началници. Най-вероятно те са се вдъхновили да наградят Христофор.

Атлетът е участвал в редица състезания, включително в среща между България и Чехословакия, поставяйки нов рекорд от 50.2 секунди, изпреварвайки стария от 51 секунди. Вторият му рекорд е от 49.9 секунди. Авторът на въпросната статия разказва, че животът на средностатистическия трудов атлет не е лек. Матикян е преминал през редица трудности на работническата класа. Изненадващо изпълнение, особено след като спомените от топлото социалистическо минало днес ще разказват за невероятен живот, изпреварващ по качество дори Дубай.

Ето и още един особен факт. Христофор се ражда в бедно семейство през 1926 г. с баща-сервитьор в София. Живее бедно и когато баща му се пенсионира, той трябва да започне да работи и да учи. Въпреки недоимъкът, както казва самия автор, Христофор е учил във френския колеж, докато баща му е работил като сервитьор, след това го напуска и се мести във вечерна гимназия, която завършва. Тук идва и по-важният въпрос, как един младеж, закърмен с буржоазната култура, преподавана във френски колеж, успява да стигне толкова високите позиции, че и да се радва на парична награда? Отговорът не е труден, просто е успял да счупи рекорди, които не биха позволили на партията да го игнорира.

Преминавайки през казармата, единствената свободна работа е в Сградостроителна бригада. Малко след това се запизва в спортен клуб „Славия“ и така започва кариерата си. Най-вероятно е живял в квартал Славия, който по онова време се идентифицира като „III Димитровски район“. Желаете ли Аладин новините или да обърнем внимание на Аладн новините (бел. ред.: премахването на имената на квартали за подмазване на вожда, води до тежко объркване в региона, спомнете си сцената от „Диктаторът“ със Саша Барън Коен)?

Изданието представя Христофор като корав атлет, който отказва да почива и дори през зимата, както останалите му колеги (онези, благословени от партията да почиват), няма оправдания като „мъртъв сезон“. Принуден е да тренира още по-зловещо, защото за него няма нито стадион, нито зала, където да демонстрира уменията си.

Ако на запад е достатъчно за един атлет да тренира и да се развива физически, то в България се наблюдава и активна трудова заетост. Христофор няма право да пропусне работен ден и е задължен да се проявява и на работа. Логично е, че като светъл пример, макар и той самият да не е искал да бъде толкова светъл, получава награди за Първи май и Девети септември, при това неведнъж. Най-странното е, че неговият бригадир и началник – К. Камберов е представил Христофор за неговата отлична производствена дейност, обърнете внимание, като архиватор. В последните редове следва една благодарствена реч за 9-ти септември, отечественият фронт и БКП.

Христофор няма друг избор, освен да благодари на другарите си, че поне са му оставили позицията на архиватор, за да може да тренира на спокойствие, пропускайки останалите възможности като възстановяване, спортни лагери и професионална подготовка. Просто не разбираме защо някой би поискал да се откаже от подобен рай?