15 факта за Уестминстърската киноложка изложба
Тази година популярната изложба на кучетата на Уестминстърския киноложки клуб се завърна в Ню Йорк за 146-и път. Макар че шоуто се е променяло през годините, то продължава да бъде очарователен спектакъл както за любителите на кучета, така и за обикновените зрители.
Независимо дали сте го гледали или не – ето 15 факта, които ще ви научат на нещо ново за това престижно събитие.
Първоначално изложбата е за ловни кучета
Около 1876 г. група спортисти започват да се срещат редовно в бар в Манхатън, за да си разменят ловни истории. Техните верни кучета в крайна сметка стават част от разговора и така се заражда идеята за кучешки клуб. Групата се среща в бара на хотел „Уестминстър“ – и съответно се нарича Westminster Breeding Association (по-късно Westminster Kennel Club). След като помага за организирането на изложба във Филаделфия, групата решава да организира своя собствена, за да покаже своите кученца.
Първото шоу, в което участват предимно сетери и пойнтери, има незабавен успех: в него участват общо 1201 кучета, а до втория ден тя е посетена от десетки хиляди зрители. Първите награди са предмети като „Револвер с перлена дръжка в злато и сребро“ – много подходящо за активен ловец.
Изложбата има и своите трагедии
Коли шампион – собственост на американския предприемач Джей П. Морган, който харчи милиони за манията си по кучетата и редовно се състезава в Уестминстър – се удавя. Треньорът му нарича смъртта „очевиден случай на самоубийство“ в статия в „Ню Йорк Таймс“ от 1895 г.
Стъмп получава голямата награда през 2009 г.
Не е задължително да сте млади, за да спечелите
През 2009 г. 10-годишен съсекс шпаньол на име Стъмп чупи рекорда за най-възрастно куче, печелило някога ултиматната титлата „Най-добро в изложбата“. По-късно то се появява на корицата на списание AARP.
Проблеми с непотизма…
Оценяването на кучетата винаги е било субективно: например, съдиите на първата съвременна изложба – в Нюкасъл през 1859 г. – са и собственици на двамата победители… Днес уебсайтът на Уестминстърския киноложки клуб признава, че оценяването не е точна наука: „Всеки съдия, прилагайки своето тълкуване за стандартите на конкретната порода, дава мнението си в този ден за това кое куче най-добре я представя.“
Вармайнер
Животът подражава на изкуството
Паркър Поузи, известна с ролята си на собственик на ваймаранер в пародийния филм „Най-добро в изложбата“ от 2000 г., също прекарва и известно време зад кулисите на Уестминстърската изложба, за да се подготви за ролята. Както разказва пред The Wire, по време на шоуто през 2014 г., среща няколко личности, които приличат изненадващо много на собствения ѝ придирчив персонаж от филма: „Режисьорът Кристофър Гест доведе професионална дресьорка. Тя дойде точно преди снимките и не спря да критикува кучето ни.“
Кучетата шампиони са третирани като звезди
Победителят в Уестминстърската изложба по традиция получава празничен обяд в прочутото заведение на Бродуей Sardi’s (което нарушава здравните норми на Ню Йорк, които не позволяват на животни да влизат в ресторанти).
Не всичко е въпрос на добър външен вид
Изложбата не оценява само външния вид. Двукрако куче на име Нели участва в първата изложба през 1877 г., а победителят през 1980 г., Синар, е сибирско хъски, на което липсва част от ухото, с водача Триш Канцлер – един от малкото аматьори, печелили някога титлата.
Кучетата са изискани, но понякога имената им не са
На изложбата през 2015 г. участват померан на име Напляскай Ме Силно Кажи Ми Че Съм Луд, басет на име Ийстхил Броксден Уудналн Летъс Ще Ви Забавлява и бордър териер на име Неговор Кралско Височество Принц Гизмо От Гремлин. (В офиса вече спорим кой да кръсти децата си така!)
Нещата понякога стигат до крайности
По време на изложба през 1895 г. са отровени 8 кучета на един виден нюйоркски развъдчик. Историята става много популярна и излиза на първа страница на вестник „Ню Йорк Таймс“, но никой в крайна сметка не е подведен под отговорност за престъплението.
Няколко отлюбимите ви породи никога не са печелили титлата
Въпреки че са любими на мнозина, никога не е имало чихуахуа, немски дог, дакел или голдън ретривър, които да са печелили голямото отличие.
„Уличните превъзходни“ бавно си проправят път в конкурса
През 2014 г. е разрешено и на непородисти кучета да участват в шампионата в Уестминстър за първи път от 1884 г. насам – но само в състезанието с препятствия, не и за голямата награда.
Лабрадорите са най-популярни, но не са на върха
Въпреки че е най-популярното куче в САЩ, а може би и в целия западен свят, лабрадор ретривърът никога не е печелил „Най-добро в изложбата“, както вече споменахме. Причината? Експертите твърдят, че дружелюбният им нрав им пречи да желаят да бъдат в центъра на вниманието. Лабрадорите също така могат да бъдат дисквалифицирани и за отклонение с едва 1,5 сантиметра от стандартите за височина – регламент, който през 1994 г. почти е оспорен пред Върховния съд на САЩ.
Някои практики на изложбата са древни – и странни
Въпреки че в днешно време някои развъдчици режат опашките на кучетата си по естетически причини, тази практика води началото си от гръцкия държавник Алкивиад от V в. пр. н. е., който отрязва опашката на кучето си, за да имат атиняните за какво друго да говорят, освен за него самия…
Португалско водно куче
Кучетата имат приятели (и роднини) на високи постове
Португалското водно куче Матис (официално регистрирано като GCH Claircreek Impression De Matisse) има доста добро родословие: освен че е най-награждаваното мъжко изложбено куче в САЩ, то е и роднина на бившето първо семейство на страната – братовчед му Съни има за стопани семейство Обама.
Естествено, има и някои страхотни истории на аутсайдери
Тикъл Ем Джок, носител на титлата „Най-добро в изложбата“ през 1911 г., е шотландски териер, който не е особен фаворит. Първоначалният му собственик бил месар, който го продава за 2 паунда (или около 15 долара) – което се оказва голям късмет за Тикъл, защото само след няколко години с треньора Андрю Олбрайт, той вече е оценен на 5000 долара.
Веднъж, след като спечелил титлата „Най-добър представител на породата“, шампионът ухапва съдията по китката.
