Знаят ли конете на хиподрума, че се състезават

В някои държава конният спорт е доста по-развит, отколкото у нас, но приликите с нашите фенове са, че когато настъпи сезонът на надбягванията, всеки става експерт по конете.

Телевизионни водещи, професионални експерти и специалисти говорят уверено за „волята за победа“ на фаворита жокей, за „борбата“, за „сърце“, „хъс“ и „решителност“.

Но дали самите конете всъщност знаят, че участват в състезание, камо ли да имат желание да го спечелят? Разбират ли какво означава да са първи?

Въз основа на десетилетия опит и всичко, което знаем за поведението на конете, можем да кажем, че най-правдоподобният отговор е „не“.

Гледната точка на коня

От гледна точка на коня има малко награди за спечелването на състезание.

Достигането на финала може да означава стоп на натиска да продължиш да галопираш с висока скорост и удари от камшика на жокея, но същото важи за всички коне, след като преминат финалната линия. Ако във финалният етап на състезанието няколко коня са близко един до друг, те може дори да бъдат бичувани повече, отколкото конете, които са по-назад.

Така че, дори при факта, че да стигне пръв до финала може да бъде изключително важно, за да е доволен жокеят му, за коня има много малко ползи, които биха го мотивирали доброволно да галопира по-бързо, за да постигне този резултат.

Та знае ли изобщо конят, че участва в състезание? Отново отговорът вероятно е „не“.

Галопирането е основна част от поведението на конете и те доброволно бягат заедно в групи, когато им се отдаде възможност – дори в гонка без жокеи. Въпреки това има редица причини да се смята, че животните не са развили желание да „побеждават“ по време на групов галоп.

Конете са социални животни. В дивата природа, за да сведат до минимум индивидуалното си излагане на хищници, те синхронизират движението си с другите коне в групата.

Тази синхронизация включва поддържане на сходна скорост с тази на другите членове на групата (за да се запази групата заедно), следене на положението на собственото тяло и това на съседите, за да се избегнат сблъсъци, и адаптиране на скоростта към терена и сигналите на околната среда, които показват предстояща опасност или препятствия. В дивата природа „победата“, т. е. пристигането първи, много преди другите членове на групата, може да бъде дори негатив, тъй като излага „победителя“ на повишен риск от хищници.

Това колективно поведение е обратното на това, което собствениците, треньорите и залагащите искат от конете по време на състезание.

Предпочитанията на коня (и как ездачите ги пренебрегват)

Конните надбягвания зависят от два фактора, свързани с конете: вродената им склонност да се синхронизират с другите коне и способността им да бъдат обучени да игнорират тази склонност в отговор на сигналите на жокея по време на състезанието.

Треньорите и жокеите имат предвид предпочитанията на отделните коне: някои не желаят да се скупчват с другите по време на състезанието, затова жокеите им позволяват да се движат в предната част на полето. Други коне търсят сигурността на групата, затова жокеите ги оставят да останат в групата, докато се приближат до финала (това са конете, които виждаме да печелят в последните дистанции на състезанието).

Жокеите използват няколко различни техники, за да преодолеят вродената тенденция на коня да се синхронизира с останалите. Те могат да са:

• насочване на коня да се движи много по-близо до другите коне (с риск от понякога фатални наранявания, които виждаме на пистата)
• движение със скорост, която не е по избор на коня (обикновено с много по-висока скорост и за по-дълго време, и често поддържана чрез използване на камшик)
• възпрепятстване на коня да промени посоката си, за да се адаптира към позицията си спрямо другите коне в полето (насочване на пътя му чрез натиск върху устата с юздите или удари с камшика).

По време на ранните етапи на състезанието жокеите разчитат на вроденото желание на конете да останат в групата, за да гарантират, че ще поддържат физическото усилие, необходимо за връзка с предните бегачи. След това този стремеж може да бъде пренебрегнат, така че конят да действа независимо от групата, да я остави зад себе си и да излезе начело, за да победи.

Липса на представа за участие в състезание

Така че конете най-вероятно нямат представа, че участват в „състезание“, в което целта на галопирането им е да стигнат до определено място на пистата преди някой от другите коне. Въпреки това те несъмнено знаят какво е да участваш в състезание. Тоест чрез предварителни тренировки и дресиране те научават какво е вероятно да се случи и какво да правят по време на състезание.

Но що се отнася до това дали конете разбират, че са там, за да „спечелят“? Много по-вероятно е победата да е резултат от комбинацията от природни таланти, физическа подготовка и уменията на жокея, а не от вроденото желание на коня да стигне до финиша преди другите.