Животните се страхуват от звука на хората повече, отколкото на лъвовете

Човешките гласове плашат дивите животни в националния парк „Крюгер“ в Южна Африка повече от ръмженето на лъвовете или дори от изстрели. Излиза че дори в националния парк ние вероятно сме по-голямата заплаха: лъвовете убиват само което могат да изядат, докато някои хора ще убият цял носорог, за да могат да превърнат рогата му в лекарства, които не действат.

В „Книгата на Мерлин“ детският писател Т. Х. Уайт отбелязва, че хората са по-страшни за животните от тигрите като изтъква склонността ни към война. 80 години по-късно вече имаме научно потвърждение за наблюдението на Уайт, макар че този път изследователите ни сравняват с „царя на зверовете“.

„Обикновено си мислим, че на върха на хранителната верига са големите хищници“, казва в изявление авторът на изследването д-р Лиана Занет от канадския Западен университет. „Но това, което ни интересува, е уникалната екология на хората като хищници в животинската система – защото ние сме супер смъртоносни.“

„Обикновено, ако сте бозайник, няма да умрете от болест или глад“, казва колегата му д-р Майкъл Клинчи, което може да се предположи, че е успокояващо. „Факторът, който всъщност ще сложи край на живота ви, ще е някакъв хищник, и колкото по-голям сте, толкова по-голям ще е хищникът, който ще ви довърши. Лъвовете са най-големите групово ловуващи сухоземни хищници на планетата и следователно би трябвало да са най-страшните. Затова сравняваме страха от хората и от лъвовете – за да разберем дали сме по-страшни от най-страшния ни колега ловец.“

Занет, Клинчи и колегите им пускат записи на лъвове, човешки гласове, лай на кучета и изстрели от огнестрелно оръжие на 19 вида бозайници в националния парк „Крюгер“, където се намира една от най-големите популации на лъвове в света. Като контролна група са използвани звуци от птици.

Може да се очаква, че изстрелите ще предизвикат най-голям страх, защото те са основната опасност – едва ли много хора се борят с голи ръце със слоновете. Когато в парка се използват ножове, обикновено е в комбинация с кучета, които гонят животните към ловеца.

Изследователите са използвали радио- и телевизионни записи на четирите най-популярни езика в региона, като ги пускат на разговорна сила. За звука на лъвовете те избират ръмжене, с което животните разговарят с останалите от прайда, а не класическият в представите ни лъвски рев.

Реакциите са заснети, когато животните слизат на водопои. „Поставихме камерата в метален шкаф заради хиените и леопардите, които обичат да ги гризат“, казва Занет. След една драматична схватка обаче дори и това се оказва недостатъчно: „Една вечер записът на лъва толкова ядоса слона, че той се нахвърли и просто разби цялото устройство.“

Въпреки разгневените слонове екипът събира достатъчно наблюдения, за да установи, че вероятността животните да избягат от водоема, когато чуят хора, е два пъти по-голяма от тази на лъвовете и го правят 40% по-бързо. Като изключим слоновете и дивите кучета, при всички видове е по-вероятно да избягат от човешкия глас, отколкото от гласа на лъвовете, въпреки че при някои видове разликата не е значителна. Нещо повече, когато слоновете бягат уплашени от човешки гласове, реакцията е по-бърза. Оръжията и кучетата се оказват по-малко плашещи от лъвовете, макар и не много.

„Съществува идеята, че животните ще привикнат към хората, ако те не ги ловуват. Но ние показахме, че ситуацията не е такава“, казва Клинчи. Програмите за опазване на природата биха могли да вземат това предвид – ако животните се страхуват от бъбривите туристи повече, отколкото от лъвове, кучета или изстрели, дори фотографите могат да застрашат техният мир.

Откритията обаче могат да имат и положителна страна. Екипът планира да проучи възможността за поставяне на специални звукови кутии, които да отблъскват застрашените видове от местата, където те са особено застрашени – предимно бракониерски зони.

„Мисля, че разпространението на страха в цялата общност на бозайниците в саваната е истинско доказателство за въздействието, което хората оказват върху околната среда“, казва Занет. „Не само чрез загубата на местообитания, изменението на климата и изчезването на видове. Дори самото ни присъствие в този пейзаж е достатъчен сигнал за опасност, за да реагират те наистина силно. Те се страхуват от хората, много повече от всеки друг хищник.“