Защо някои звуци ни плашат
Според Джоди Сасаки-Мираглиа, доктор по аудиология и директор на програмите за професионално обучение на Widex USA, на този въпрос има научно обяснение.
Така наречените „нелинейни звуци“ не звучат, както очакваме да звучат и понеже извън филмите на ужасите те често са ззнак, че нещо лошо ще ни се случи, ние сме еволюирали да се страхуваме от тях. Както казва Сасаки-Мираглиа пред IFLScience, има дори изследвания на начина, по който нелинейните звуци могат да се приложат в киното.
Какво представляват тези звуци?
Те са звукови вълни, които се характеризират с изключително висока амплитуда и значително по-голям обем в сравнение с други видове звуци. Често съдържат и резки промени в честотата, нестандартни хармонии или елементи на хаос и шум. Много от нас са се сблъсквали с тях в различни песни, където части от музиката са атонални или имат дисонансни характеристики, което кара вниманието или настроението ни да се промени почти веднага.
Защо сме еволюирали да се страхуваме от тях?
В областта на аудиологията тази човешка черта е известна като „акустичен рефлекс на уплаха“, който се проявява за милисекунди и може да се наблюдава дори при новородени.
Мозъкът ни не знае в каква ситуация сме, че да се появяват такива звуците, и решава, че сме в опасност след което ни кара да реагираме. Както можете да си представите, нашите предци са имали основание да се страхуват от нелинейни звуци, които надхвърлят нормалния капацитет на гласните струни, като ръмженето на мечката, предупредителния лай на куче, когато наоколо има опасност, или човешките писъци.
Какъв вид реакция обикновено се предизвиква от нелинейни звуци?
Изследванията показват, че при излагане на силни и резки шумове или несъгласувани, хаотични звуци, мозъкът и тялото могат да реагират с прилив на адреналин и кортизол, заедно с учестено дишане – все физиологични реакции на страх. Освен това засиленият приток на адреналин повишава сърдечната честота и предизвиква разширяване на кръвоносните съдове.
Как се използват в телевизията и киното?
От напрегнатата тема на „Челюсти“ до пронизващите цигулки в „Психо“, филмовите композитори имат забележителната способност да предизвикват страх само с няколко прости музикални ноти. Те постигат това чрез необичайни хармонии и манипулиране на честотите, което позволява на музиката да задейства първични реакции на страх, закодирани в мозъците ни.
В рамките на едно проучване изследователите правят анализ на над 100 саундтрака от четири жанра: приключения, ужаси, драма и война. И установяват, че нелинейните звуци, които придават дълбочина и интензивност на зрителското изживяване, преобладават във всички тези жанрове. Присъствието им обаче е особено силно изразено в хоръра и драмата.
Например, независимо дали става въпрос за напрегнат момент непосредствено преди нападение на зомбита или за емоционално натоварена сцена, в която двойка се разделя, нелинейните звуци допринасят за цялостната пълнота на визуалното изображение. Класически пример за това е емблематичният рев на Т. рекс във филма „Джурасик парк“ (1993 г.), който е създаден чрез смесване на различни животински звуци, като например на бебе слон, ръмжащ тигър и алигатор, за да се постигне наистина ужасяващ ефект.
Има ли други примери как слухът ни се е развил, за да ни позволи да откриваме по-добре заплахите?
Слухът ни е от решаващо значение за личната ни безопасност. Често можем да чуем потенциална заплаха, преди да я видим, а в някои случаи дори когато тя изобщо не е видима. Добрият слух играе жизненоважна роля за запазване на нашето благополучие, особено в ситуации като шофиране, ходене по тъмно, реагиране на аларми за пожар или взломаджии или просто да осъзнаем, че някой се приближава към нас.
Освен това слухът ни трябва да е балансиран, за да можем да определим посоката, от която идва даден звук. Когато едното ухо чува значително по-добре от другото, става трудно да се определи източникът или да се прецени точно разстоянието до него. В случаи на дисбаланс, като да речем загуба на слуха само в едното ухо, способността за възприемане на посоката на звука е нарушена, което създава рискове за безопасността, например при пресичане на оживена улица.
За щастие съвременните слухови апарати могат успешно да помогнат на всеки, който изпитва слабост в ушите или проблеми при чуване на шум, и могат да възстановят балансирания слух.
