Защо се счупиха толкова много климатични рекорди толкова бързо

| от |

През последните няколко седмици климатични рекорди се чупят по целия свят. 4 юли беше денят с най-висока средна температура в света досега, като счупи пресния нов рекорд, поставен предишния ден.

Средните температури на морската повърхност бяха най-високите, регистрирани някога, а площта на антарктическия морски лед – най-ниската в историята.

Също така на 4 юли Световната метеорологична организация обяви, че е започнал Ел Ниньо, който „създава предпоставки за вероятно рязко повишаване на глобалните температури и нарушаване на метеорологичните и климатичните модели“.

И така, какво се случва с климата и защо всички тези рекорди изпопадаха наведнъж?

На фона на глобалното затопляне условията на Ел Ниньо (топлата фаза на Южното колебание, квазипериодично изменение в температурата на повърхностния слой на водата в екваториалната част на Тихия океан) имат допълнителен ефект, като повишават температурите до рекордни стойности. Това се съчетава с намаляване на аерозолите – малки частици, които могат да отклоняват входящата слънчева радиация. Така че тези два фактора най-вероятно са виновни за рекордно високите температури в атмосферата и в океаните.

Но…

Не са само климатичните промени

Екстремното затопляне, на което сме свидетели, се дължи до голяма степен на наблюдавания сега Ел Ниньо, който се прибавя към въобще глобалната тенденция на затопляне, причинена от хората, които отделят парникови газове.

Тази аномалия с испанско име се обявява, когато температурата на морската повърхност в големи части от тропическия Тихи океан се затопля значително. Тези по-високи от средните температури на повърхността на океана допринасят за по-високи от средните температури над сушата.

Последният силен Ел Ниньо беше през 2016 г., но оттогава сме изпуснали в атмосферата 240 милиарда тона CO₂. Важно е да се отбележи, че той по принцип не създава допълнителна топлина, а преразпределя съществуващата от океана към атмосферата.

Океанът е огромен. Водата покрива 70% от планетата и е в състояние да съхранява огромни количества топло поради високия си специфичен топлинен капацитет (затова бутилката ни с гореща вода остава топла по-дълго, отколкото храната, която сме си сготвили. И затова 90% от излишната топлина от глобалното затопляне се абсорбира от океана.)

Океанските течения циркулират топлината между повърхността на Земята, където живеем, и дълбоките океански води. По време на Ел Ниньо пасатите над Тихия океан отслабват и изплуването на студена вода по тихоокеанското крайбрежие на Южна Америка намалява. Това води до затопляне на горните слоеве на океана.

През юни 2023 г. в първите 400 метра от Тихия океан са регистрирани по-високи от обичайните температури в областта на екватора. Тъй като студената вода е по-плътна от топлата, този слой не позволява на по-студените океански води да проникнат до повърхността. Същият води и до увеличаване на гръмотевичните бури, които допълнително освобождават още топлина в атмосферата чрез процес, наречен „латентно нагряване“.

Това означава, че натрупаната топлина от глобалното затопляне, която се е криела в океана през изминалите години на Ла Ниня (същото като Ел Ниньо, но студено), сега се издига на повърхността – и чупи рекордите.

Липса на аерозоли в Атлантическия океан

Друг фактор, който вероятно е допринесъл за необичайното затопляне, е намаляването на аерозолите.

Това са малки частици, които могат да отклоняват постъпващата слънчева радиация. Изпомпването на аерозоли в стратосферата е един от потенциалните геоинженерни методи, които човечеството би могло да използва, за да намали въздействието на глобалното затопляне… въпреки че спирането на емисиите на парникови газове би било много по-добре.

Липсата на аерозоли обаче също може да доведе до повишаване на температурите. В проучване от 2008 г. се стига до заключението, че 35% от годишните промени в температурата на морската повърхност над Атлантическия океан през лятото в Северното полукълбо могат да се обяснят с промените в сахарския прах.

Нивата на сахарския прах над Атлантическия океан напоследък са необичайно ниски.

По подобен начин през 2020 г. бяха въведени нови международни разпоредби за серните частици в корабните горива, което доведе до глобално намаляване на емисиите на серен диоксид (и аерозоли) над океана. Но дългосрочните ползи от намаляването на емисиите от корабоплаването далеч надхвърлят относително малкия ефект от затоплянето.

Това съчетание от фактори е причината за падането на световните рекорди на средната температура.

Има ли все още връщане назад?

През май тази година Световната метеорологична организация обяви 66% вероятност средните глобални температури временно да надхвърлят 1,5 ℃ над прединдустриалните нива през следващите 5 години.

Прогнозата отразява развитието на Ел Ниньо и вероятността да се сбъдне е по-висока сега, тъй като Ел Ниньо вече се е развил.

Струва си да се отбележи, че временното превишаване на 1,5 ℃ не означава, че сме достигнали 1,5 ℃ според стандартите на Междуправителствената експертна група по изменение на климата. Вторите градуси описват устойчива средна глобална температурна аномалия от 1,5 ℃, а не за единична година, и вероятно тя ще настъпи през 30-те години на 21 век.

Това временно превишаване на 1,5 ℃ ще ни даде неблагоприятна представа за това каква ще бъде нашата планета през следващите десетилетия. Въпреки че по-младите поколения може да се окажат в състояние да мечтаят за такива градуси, като се има предвид, че според настоящите парникови емисии сме на път да се затоплим с 2,7 ℃ до края на века.

Така че не сме в точката, от която няма връщане назад. Но времето за предотвратяване на опасното изменение на климата бързо намалява и единственият начин да го предотвратим е да прекъснем зависимостта си от изкопаемите горива.

 
 
Коментарите са изключени за Защо се счупиха толкова много климатични рекорди толкова бързо

Повече информация Виж всички