Какво се случва с тялото, когато някой умре

Всяка година само в Съединените щати умират до 2,8 милиона души. Марк Евели – директор на погребална агенция, който ръководи и университетска програма по погребални науки – казва, че макар житейският опит на всеки човек да е уникален, това, което се случва с тялото след смъртта, следва общо взето предвидима верига от събития.

В общи линии тази верига зависи от три неща: къде умирате, как умирате и какво вие или вашето семейство ще реши относно погребението и финалните действия с тялото.

Непосредствено след смъртта

Смъртта може да настъпи навсякъде: у дома, в болница, в лечебно заведение, в палиативно заведение, или на мястото на злополука, убийство или самоубийство.

Съдебен лекар или коронер трябва да разследва всеки случай на неочаквана смърт на човек, който не е под лекарски грижи, и въз основа на обстоятелствата на смъртта да определи дали е необходима аутопсия. Ако това е така, тялото се изпраща в окръжната морга или в погребално бюро, където патолог извършва подробен вътрешен и външен оглед на тялото, както и токсикологични тестове.

След като трупът е освободено, в някои държави семействата сами могат да се справят с него, но повечето хора наемат погребален агент. Тялото се поставя на носилка, покрива се и се пренася от мястото на смъртта до погребалния дом.

Конкретното законодателство на страната определя кой има право да организира погребението и да взема решения относно тленните останки. В някои страни можете да изберете, докато сте живи, какво да стане с тялото ви, когато умрете. В повечето случаи обаче решенията се вземат от роднините или от някого, когото сте посочили преди смъртта си.

Подготовка на тялото

Троакари

В потребителско проучване от 2020 г., проведено от Националната асоциация на погребалните агенти (САЩ), 39,4 % от анкетираните съобщават, че смятат, че е много важно тялото или кремираните останки да бъдат изложени на погребението или възпоменателната служба.

За да стане това, погребалният дом обикновено ще попита дали тялото да бъде балсамирано. В този процес то се дезинфекцира, временно се запазва за службата и възвръща естествения му, спокоен вид (доколкото е възможно). Обикновено балсамирането се изисква, ако тялото ще бъде публично изложено и при някои други обстоятелства, включително ако лицето е починало от заразна болест или ако кремацията или погребението се отложат с повече от няколко дни.

Когато погребалният агент започне процеса на балсамиране, той поставя трупа върху специална маса от порцелан или неръждаема стомана, която прилича много на тази в операционна зала. След това измива тялото със сапун и вода и го поставя с ръце, кръстосани над корема, както ги виждаме в ковчега. В процеса също така затваря очите и устата.

След това погребалният агент прави малък разрез близо до ключицата, за да получи достъп до яремната вена и сънната артерия. Вкарва пинсети във вената, за да позволи на кръвта да изтече, като в същото време инжектира балсамиращ разтвор в сънната артерия чрез малка тръбичка, свързана с балсамиращата машина. На всеки 50-75 килограма телесно тегло са необходими около 3-4 литра балсамиращ разтвор, съставен предимно от формалдехид. След това погребалният агент отстранява излишните течности и газове от коремната и гръдната кухина с помощта на инструмент, наречен троакар. Той работи подобно на аспирационната тръба, която зъболекарят ни дава да си държим в устата, за да не се удавим със слюнката си, докато той работи.

След това погребалният агент зашива всички разрези, оформя косата и ноктите и отново измива тялото и го подсушава с кърпи. Ако трупът има изтощен или дехидратиран вид, той може да инжектира разтвор чрез подкожна игла, за да запълни чертите на лицето. Ако травма или заболяване са променили външния вид на починалия, балсаматорът може да използва восък, лепило и гипс, за да възстанови естествените му черти и форми.

Накрая погребалният агент облича починалия и нанася козметични продукти. Ако предоставеното облекло не му подхожда, той може да го среже и да го втали и нагласи на място, където не се вижда. Някои погребални агенции използват аерограф за нанасяне на козметиката, други използват специализирани гримове за погребения, а трети – просто обикновен грим, който може да се намери в магазина.

Към мястото за последен покой

Ако починалият ще бъде кремиран и няма да се показва за последно сбогом, много погребални домове изискват член на семейството първо да го идентифицира. След като бъдат попълнени смъртният акт и всички други необходими разрешителни, погребалният дом транспортира починалия в избран контейнер до крематориума.

Кремациите се извършват индивидуално. Както е в контейнера, починалият се поставя в крематора, където се изгаря. Операторът отстранява всички метални предмети, като импланти, пломби и части от ковчега, и след това раздробява костните фрагменти. След това той поставя обработените останки в избраната урна. Някои семейства избират да запазят праха, докато други го погребват, поставят на специално място или го разпръскват.

Този модел става все популярен по целия свят.

Когато се избере погребение в земята, ковчегът обикновено се поставя в бетонен външен гробен контейнер, преди да бъде спуснат в гроба. Ковчезите могат да бъдат погребани и в надземни гробници – сгради, наречени мавзолеи. Обикновено гробът или криптата имат някакъв надгробен камък, на който са изписани името и други подробности за починалия.

В някои гробища има места, посветени на „зелени“ погребения с грижа за околната среда, в които необработено тяло може да бъде погребано в биоразградим контейнер. Има и други форми на погребение, които са по-рядко срещани. Като алтернатива на кремацията, химическият процес на алкална хидролиза може да сведе останките до костни фрагменти. Компостирането пък включва поставяне на покойника в съд с органични материали като дървени стърготини и слама, за да се позволи на микробите да разградят тялото по естествен начин.

По време на кариерата си в погребалната служба, която продължава вече повече от 20 години, Марк е видял много промени. В продължение на десетилетия директорите на агенции са били предимно мъже, но сега в школите за погребални агенти по цял свят се обучават почти толкова, ако не и повече, жени, колкото и мъже. Кремацията става все по-популярна; все повече хора планират погребенията си предварително; а много вече нямат религиозна принадлежност и затова избират по-малко официална служба.

Сбогуването е важно за тези, които остават на този свят, и много семейства, които се отказват от церемония, по-късно съжаляват за това. Достойното и смислено сбогуване, както и възможността да споделим спомени и да се утешим взаимно, почитат живота на починалия и улесняват изцелението на семейството и приятелите след загубата.