Защо някои черни мечки имат кафява козина

Както загатва името им, много черни мечки имат черна козина. Но не всички. Тези бозайници всъщност идват в различни нюанси – от пясъчно русо през ръждиво-медно до синкаво-сиво.

Изследователите са особено заинтересувани от този въпрос – защо някои от тях са еволюирали да имат козина с цвят на канела, което ги прави подобни на мечките гризли (известни също като кафяви мечки). От гледна точка на безопасността също е важно хората да правят разлика между тези два вида, за да знаят как да се спасят, ако случайно ги срещнат.

В нова статия, публикувана в списание Current Biology, изследователите споделят, че са една крачка по-близо до разкриването на тази мистерия. Тяхното проучване предполага, че червеникаво-кафявият оттенък на някои черни мечки вероятно идва от генетична мутация.

Женска черна мечка

След като анализират ДНК проби от 151 черни мечки, които живеят из Канада и Съединените щати, учените идентифицират мутация в ген, наречен TYRP1. Мутацията променя аминокиселинните, които са градивни елементи на гена, което води до това козината на мечката да изглежда или по-черно-кафява, или по-червеникаво-жълта.

Мутацията при черните мечки е подобна на тази, която причинява албинизъм при хората, който често е придружен от бледа кожа, светла коса и понякога лошо зрение. Мечките с цвят на канела обаче не изглежда да имат проблеми със зрението, което би направило оцеляването им по-трудно.

Тя е сравнително млада от еволюционна гледна точка: констатациите предполагат, че се появява за първи път преди около 9360 години и оттогава се разпространява чрез размножаване.

Днес мечките с по-светъл цвят живеят предимно в западни щати като Айдахо, Невада и Аризона. Тези, които живеят другаде – като например на източното крайбрежие или по протежение на Големите езера – е по-малко вероятно да са със същия цвят козина, тъй като в миналото не много светли мечки са се осмелявали да посетят тези райони, за да разпространят гените си.

„Географията определено играе роля“, казва съавторът на изследването Емили Пукет, биолог от университета в Мемфис. „Мечките не минават през Великите равнини. Ако са искали да отидат на изток, те е трябвало да се изкачат на север до Канада, през канадските прерии, около Големите езера и след това да се спуснат обратно към източните популации. Това би отнело много време. Въпреки че този вид разпространение все пак се случва, то е доста бавно като процес.“

Черните мечки разширяват обхвата си, отчасти поради напредъка в защитата на вида, включително повторното залесяване на местообитанията им, програми за повторно въвеждане на мечки и по-строги разпоредби за лов, казва екологът Сю Феърбанкс от държавния университет в Оклахома, която не е участвала в проучването. „В резултат на това е важно да продължим да образоваме хората за оцветяването на тези мечки. Трябва да продължаваме да им напомняме, че черните мечки могат да бъдат кафяви.“

Ursus americanus

Учените също изследват защо мутацията се е запазила – каква еволюционна полза предоставя всъщност? Те тестват две възможни теории: едната предполага, че по-светлата козината може да помогне на мечките да регулират телесната си температура, а другата предполага, че оттенъкът е възникнал, за да имитира външния вид на мечките гризли. Данните обаче не подкрепят нито една от хипотезите.

Вместо това сега изследователите подозират, че палтото с цвят на канела може да им помага да избягват хищниците, като се сливат със заобикалящата ги среда, особено в югозападните щати. Тази защитна окраска е отговорна и за дръзката черно-бяла окраска на гигантските панди. Черната козина помага на пандите да се слеят с тъмните дървесни стволове и други сенчести части от околната среда, докато бялата козина може да им помага да се сливат с фона от сняг и листа.

Този камуфлаж вероятно помага да се предотврати превръщането на малките черни мечки в храна за хищниците, като рисове, вълци и планински лъвове. И от друга страна, както пише Рейчъл Фънел за IFL Science, черните мечки са „всеядни и търсят както растителна, така и животинска храна, така че може да се окаже, че канеленият цвят улеснява броденето им в гората“.