За какво са тези мистериозни геометрични каменни топки на 5000 години

Преди повече от 200 години в Обединеното кралство започват да се откриват мистериозни каменни топки. Тези странно геометрични камъни датират от периода на неолита, преди около 5000 години. По-голямата част от тях се появяват в Абърдийн, Шотландия, но в колекцията от вече 500 бройки има топки и от Ирландия, Англия и дори Норвегия.

Изработени от различни видове камък, включително пясъчник и гранит, като една дори е покрита с черна паста на рибна основа, всички топки в колекцията споделят забележителни прилики въпреки разнородното им географско разпространение.

Всички те имат хомогенен размер от около 70 милиметра в диаметър, с изключение на една по-голяма колекция с диаметър 114 милиметра, но показват различна степен на украса. Те разполагат и с между 3 и 160 издатини, като 6 е най-често срещаният брой. Някои от тях се отличават с ясно изразени декоративни гравюри на кръгове, завъртулки и спирали, докато други са без декорация. Смята се, че дялкането на всяка от топките е отнемало няколко години, като някои от по-сложните дори са отнемали няколко поколения.

Една от най-красивите, най-добре запазените и най-добре изучени е топката Тоуи.

Топката Тоуи

С размери приблизително 73 милиметра и тегло 500 грама, тази топката получава името си от мястото, където е открита – на склоновете на хълма Глашул в град Тоуи, Шотландия.

Тя е дарена на тогавашния Национален музей на антиките на Шотландия през 1860 г. от името на фермера Джеймс Кесън. Има четири изпъкнали диска, три от които са майсторски гравирани, а четвъртият е гладък.

Този празен четвърти диск кара мнозина да вярват, че гравюрите върху топката са недовършени, но има и теории около използването на топката, които предполагат, че пропускът е умишлен и е с цел тази страна да бъде използвана като основа.

Скално изкуство в Ахнабрек, на около 300 километра от Тоуи, изобразява чаша, в която има топка с характеристиките на Тоуи. Смята се, че гравюрите около чашата са част от праисторически слънчев часовник или лунно-слънчев календар, при който изливането на вода или масло върху топката запълва издълбаните сводове в нея и отразява слънчевата и лунната светлина.

За точната употреба на топката и всички други подобни камъни в колекцията обаче все още се спекулира широко.

Тоуи сега се съхранява в Националните музеи на Шотландия. Онлайн те предлагат 3D виртуален модел, който позволява на зрителите от всяка точка на света да видят топката в детайли. Всъщност моделът е толкова подробен, че позволява на изследователите да забележат резби, които не са били забелязани при наблюдение в реалния свят.

Теории около тяхното приложение

Както при топката Тоуи, има теории, че цялата колекция е форма на отчитане на времето за хората от неолита. Подобно на модерен ръчен часовник, техният полиран вид може да е бил използван като форма на преносим сферичен слънчев часовник.

Някои теории също посочват религиозни вярвания, които земеделските общности поддържат по това време, като се фокусират върху периоди от годината като зимно и лятно слънцестоене. Това отново сочи към използването им като лунно-слънчеви и приливни календари, които може да са помогнали на тези общности да отчитат и следят сезонни промени.

Символите, гравирани върху някои от камъните, може също да са свързани с религиозната и церемониална употреба на топките. Заради изключително сложната им и времеемка изработка се смята, че те биха се считали за много ценни и може да са използвани специално за религиозни или духовни церемониални практики.

По същия начин стойността, която тези предмети притежават, може да сочи, че те са били използвани като символ на обществен статус – като собственост на най-богатите и заможни членове на общността.

Има обаче много теории, които сочат към по-практично приложение. Някои смятат, че те може да са били използвани като везни, което би обяснило тяхното изобилие.

Други предполагат, че те може да са били играчки за някаква древна игра или дори за стрелба с прашка, въпреки че няма очакваните физически следи върху камъните като износване и спуквания, които тези дейности несъмнено биха нанесли.

Всички предположения ще си останат завинаги недоказани, тъй като общностите, които ги използват, все още не са се научили да пишат, което означава, че няма писмени записи за нищо. Забележително доброто състояние на всички камъни в колекцията обаче показва, че някога са били високо ценени от техните собственици.