Шимпанзета лекуват рани със смачкани буболечки
Шимпанзета в националния парк Лоанго в Габон изглежда използват амбулантни аптеки, за да се лекуват, защото скоро изследователи са били свидетели как тези животни прилагат насекоми върху раните си. Това поведение може да е форма на прилагане на лекарство, което – ако е вярно – би направило това първия път, в който шимпанзета са били забелязани да използват животинска материя за лечение.
Забележителното откритие е публикувано в статия в Current Biology, написана от екип от изследователи от университета в Оснабрюк, Германия, и проекта Ozouga Chimpanzee. Този проект се фокусира върху поведението на около 45 шимпанзета – групата, в която индивиди са били забелязани да хващат, смачкват и прилагат насекоми върху собствените си рани, както и раните на други.
И макар това да е първият път, в който насекоми се използват по този начин, това не е първият път, в който нашите близки роднини проявяват креативност с „лекарство“ по природата.
„Самолечение – когато хората използват растителна маса или нехранителни вещества за борба с патогени или паразити – е било наблюдавано при множество животински видове, включително насекоми, влечуги, птици и бозайници“, казва когнитивният биолог Симоне Пика в изявление. „Нашите двама най-близки живи роднини, шимпанзета и бонобо, например, поглъщат листа от растения с антихелминтни свойства (Хелминтите са организми, които паразитират в различни органи и системи на човека и други бозайници) и дъвчат горчиви листа, които имат химически свойства да убиват чревните паразити.
Откритието, че насекомите може да са се присъединили към фармацевтичния резерв на шимпанзетата, се случва случайно, тъй като екипът започва да забелязва, че някои от тях се държат необичайно, когато се справят с наранявания. Алесандра Маскаро, която се включва доброволно в изследването, за първи път вижда лечебната практика, когато майка шимпанзе, наречена Сузи, е забелязана да хваща нещо от въздуха, да го сдъвква и след това да го нанася върху рана на крака на сина си Сия. Подобно се вижда и при възрастен мъжки на име Фреди.
След преглед на кадрите изследователите разбират, че шимпанзетата вероятно улавят летящи насекоми. Екипът продължава да следи поведението, за да открие още подобни прояви и в крайна сметка записва още 22 подобни събития на прилагане на „лекарство“ от насекоми.
В едно от по-забележителните взаимодействия възрастна женска на име Карол грабва насекомо и го подава на възрастен мъжки, Литългрей, който има някакво разкъсване на пищяла си. След това Карол и няколко други шимпанзета докосват раната на Литългрей и прокарват насекомото през нея, в очевиден пример за алтруистично лечение на рани.
Остава да се разбере дали поведението всъщност носи някакви реални медицински ползи, но исторически насекомите са били използвани за терапевтични цели от хората още от 1400 г. пр. н. е. и продължават да се използват в определени части на земното кълбо и до днес. Възможно е също процедурата да не носи никаква научна полза, но да е част от културата на шимпанзетата сред тази група.
Сега екипът се надява да продължи работата си, за да развие по-добро разбиране на това ново поведение.
„Нашите наблюдения предоставят първото доказателство, че шимпанзетата редовно улавят насекоми и ги прилагат върху отворени рани“, казва водещият автор и приматолог Тобиас Дешнер. „Сега се стремим да проучим потенциалните полезни последици от такова изненадващо поведение.“
Шимпанзетата показват множество признаци на интелигентност – от способността да запомнят символи до сътрудничество, използване на инструменти и може би език. Те са сред видовете, които могат да се разпознаят в огледалото, което предполага, че имат самосъзнание. Шимпанзетата също показват признаци на култура сред отделните групи, като ученето и предаването на вариации в подстригването, използването на инструменти и техниките за хранене, което води до развиване традиции, характерни за отделни места.
30-годишно проучване на Института за изследване на приматите на Университета в Киото показва, че шимпанзетата могат да се научат да разпознават числата от 1 до 9 и техните стойности. Освен това те показват способност за ейдетична памет (способността за ясно спомняне на образи с висока точност за кратко време), демонстрирана в експерименти, при които разбърканите цифри се извеждат на екрана на компютъра за по-малко от четвърт секунда. Едно шимпанзе, Аюму, успява да посочи правилно и бързо позициите, където се появяват тези цифри във възходящ ред. Аюму се представя по-добре от възрастните хора, на които е даден същият тест.
