Рей, Хакман и Сандуич – един мистериозен любовен триъгълник, разнищван през вековете

Силната топлина и влажност през вечерта на 7 април 1779 г. не спира обичайния стремеж на лондончани към бизнес и удоволствие. Във Уайтхол първият лорд на адмиралтейството, граф Сандуич, обсъжда със загрижените си колеги развитието на американската война. Ключов стратег в прибирането на 13 колонии, Сандуич е висок, доста тромав човек в 60-те си години, известен като развратник, страстен почитател на крикета и голям покровител на музиката, особено на творчеството на Джордж Фридрих Хендел. Той е и трудолюбив и безмилостен политик. Блюдото, което носи името му, е измислена не както легендата твърди, за да може графа да не става от игралната маса, а за да прекарва повече време в офиса, В тази конкртна вечер графикът на Сандуич – той първоначално смята да отиде на театър – рязко е нарушен от заплаха за политическата му кариера. Войната в Америка върви зле, администрацията на Джордж III е в безпорядък и изглеждаше, че Сандвич може да бъде принесен в жертва, за да се успокоят критиците на правителството.

От другата страна на града, в театъра Ковънт Гардън, където графът се надява да прекара една по-забавна вечер, дами и господа, търговци и адвокати пълнят фоайето, за да видят популярната комична опера „Любов на село“. Тези две събития, на пръв поглед несвързани и толкова различни по характер, ще бъдат обединени от едно ужасно престъпление от страст, извършено през тази нощ.

Граф Сандуич

Сред гостите на театъра тази вечер е Марта Рей, 35-годишната любовница на Сандуич. Рей, дъщеря на производител на корсети, е чирак при един шапкар, преди да започне да се занимава с графа. В този момент тя е любовница на Сандуич вече повече от 16 години и е майка на пет от шестте му деца. Нейн съвременник я определя като „не точно елегантна, но все пак симпатична; виска около 1,65 м. тя има свеж цвят на кожата и е вечно усмихната.“ Един нейн почитател казва, че тя е „втората Клеопатра – жена, способна да произведе онези ефекти в сърцето, за които поетите пишат толкова много, и които сме склонни да смятаме за химерни“.

Докато графът умува как да оправдае нарастващите разходи на войната (той оцелява кризата и остава първи лорд на адмиралтейството до 1782 г.), Рей и нейната приятелка, италианската певица Катерина Гали, заемат местата си близо до кралското сепаре, където не само имат една от най-добрите гледки към сцената, но лесно могат да се забележат от останалата част от публиката. В хода на вечерта към двете жени щяха да се присъединят редица почитатели от мъжки пол, с които те ще си бъбрят и флиртуват, докато представлението е в ход.

Джеймс Хакман

Насред театъра висок, красив младеж в 20-те си години, облечен изцяло в черно, наблюдава любовницата на графа. Преподобният Джеймс Хакман – според хрониката на Сейнт Джеймс, „Личност със способности… произхождаща от много уважавано семейство, отличаващо се с вкус и деликатност“ – е силно вбесен от Рей, която разбива сърцето му, когато отхвърля неговото предложение за брак. Той побърза към квартирата си близо до театъра, за да вземе двата си заредени пистолета и да напише бележка на своя зет:

Скъпи мой Фредерик,

Когато това достигне до вас, мен вече няма да ме има, но не позволявайте на нещастната ми съдба да ви ангажира твърде много. Аз се борих срещу това възможно най-дълго, но сега то надделява над мен. Знаете към кого са моите симпатии и това, че по един или друг начин изгубих нейните, ме подтикна към лудост… Нека небето защити любимата ми жена и да прости този акт, който единствен може да ме избави от свят на тъга, която вече дълго понасям.

Към 11:45 вечерта Рей и Катерина Гали излизат от театъра, където голямото множество ги наобикаля и им пречи да стигнат до каретата. Джон Макнамара, красив млад ирландски адвокат, вижда двете жени, които както негов приятел казва „изглеждаха някак разтревожени от тълпата и им предложи услугите си да ги заведе до техния превоз, което беше прието, и госпожица Рей го хвана за ръката.“ Пробивайки си път през тълпата надолу по стълбите пред театъра, Гали влезе първа в каретата. Рей я последва, но когато слага крак върху стъпалото на каретата, докато Макнамара я държи, фигура в черно се хвърля напред и я дърпа за ръкава. Тя се обръща и се озовава лице в лице с Хакман. Преди да успее да произнесе и дума, той вади двата пистолета от джобовете си, застрелва Рей с този в дясната си ръка, а с другия стреля по себе си (но успява да оцелее).

Малко повече от седмица по-късно Хакман отива на съд за убийството в препълнената съдебна палата в Олд Бейли. Адвокатите му пледират невменяемост заради моментно безумие. Те твърдят, че Хакман се е поддал на внезапен и „неудържим порив“, предизвикан от пристъп на ревност, когато вижда Рей в ръката на друг мъж. Но съдът, най-вероятно убеден от втория пистолет на Хакман, не се поколеба да го обяви за виновен. Правосъдието през 18 век е бързо и Хакман е екзекутиран няколко дни след процеса пред огромна тълпа зрители. Последните му думи, както се съобщава, се отнасят до неговата „мила мис Рей“.

Престъплението му предизвика оргия от спекулации. Никога не е имало съмнение, че именно той убива Рей – тълпата свидетели на кървавото дело потвърждават това – но защо го прави? Дали Рей и Хакман са любовници или Хакман просто е поредният параноясал по някоя обществена личност?

Вестниците бързо установяват, че двойката се среща за първи път през 1775 г. в Хинчбрук, седалището на лорд Сандуич, но почти няма данни какво става между тази среща и убийството четири години по-късно. Така тази мистериозна любовна история става силно популярна.

Поредица от мемоари и писма на различни хора от 18 век (най-известните от които са на Хорас Уолпол) включват разкази на Рей, Хакман и Сандуич. Рецензенти Романистът Уилям Макипийс Текерай нарича случая „ужасен разврат и разточителност“. При тях Хакман се е превърнат в закоравял убиец, Рей – в окаяна курва, Сандуич – в обществен позор.

В средата на 19 век, историята е пример за едно извращение от предния век, както и доказателство за моралния напредък на времето. Както един рецензент самодоволно написва в Edinburgh Review за мемоарите на Джордж Селвин: „С радост можем да кажем, че сравнението, предложено от тези томове, между маниерите и нравите на миналия век и нашия собствен, е много задоволително.“

В края на 19 век тримата влюбени са възкресени в „Любовните писма на господин Х и госпожица Р от 1775-1779“ на Гилбърт Бърджис. Критиците аплодират работата като „естествена и достоверна“, възхваляваща „ужасното красноречие, което избухва от върховната човешка мъка, когато жертвата се опитва да укроти болката си като я изразява“.

Накрая, през 20-ти век, няколко авторки, вдъхнвени от „документите“ на Бърджис, пишат историята на престъплението от гледна точка на Марта Рей. Те изследваха моралната дилема на жена, прикована към децата и богатия си съпруг, но, предполагат те, истински обичаща далеч по-привлекателен, макар и нагъл, млад мъж.