Пеканът: Как едно толкова сладко животно може да е толкова кръвожадно

В горите на Канада и северните Съединени щати, където може да се види, така наречената златка рибар е уникална гледка. Член на семейството на невестулките, това същество е известно като неуловимо и срамежливо; така на малцината, които успеят да зърнат потайния рибар, може да им се стори, че той е сладко и невинно създание.

Но под привидно очарователната му външност се крие сърцето на истински хищник. Първо, златката рибар не лови риба – въпреки името си. Тя обаче лови гризачи, нелетящи птици, земноводни, малки влечуги и насекоми. Освен това е и един от малкото бозайници, достатъчно смели, за да нападат бодливи свинчета. Самите пекани обаче собствено имат малко врагове освен хората.

Ето всичко, което трябва да знаете за тези очарователни животни.

Златката рибар от семейство Порови е роднина на невестулката, която яде само риба, вече мъртва и изхвърлена на брега. Рибарят вероятно е получил американското си име „fisher cat“ (котка рибар) от европейските заселници в Северна Америка, които са решили, че прилича на европейския пор, известен като „fitche“ или „fichet“.

Рибарят има стройно тяло, което може да достигне дължина до 100 сантиметра, с особено дълга опашка, която съставлява около 1/3 от общата му дължина. Животното може да тежи до 6 килограма и има къси, но пъргави крака с частично прибиращи се нокти, които му позволяват ловко да се катери по дърветата и да скача между тях на разстояние до 2 метра.

Може да се похвали и с лъскаво кожено палто, което варира на цвят от сивкавокафяво през тъмнокафяво до кафеникавочерно. Преди около 100 години кожата му се е смятала за толкова ценна, че животното е изловено почти до изчезване в някои региони от родния си ареал в Северна Америка. И като се има предвид необузданото обезлесяване, което дори тогава вече е било в ход от години, изглежда, че съществото е било на път да изчезне завинаги.

Но за негово щастие днес популацията му е със съвсем здравословни размери. Според Live Science успешното повторно въвеждане и възстановяване на местообитанията е осигурило оцеляването на рибаря в Канада и Съединените щати, особено в североизточната и северозападната част. Освен това животинската козина вече не е на мода, което му спестява една заплаха.

Въпреки че това е страхотна новина за пеканите и еколозите, които са се борили да ги запазят, никак не е добра за многото животни, които хищникът яде – сред които може да са и нечия домашна котка или куче.

Въпреки сравнително малкия си размер, златката рибар има голям апетит: зайци, катерици, мишки, къртици, пилета, земноводни и насекоми. Освен това, ако не намира животни, може да кара и на ядки и плодове.

Трябва да подчертаем отново, че рибарят също обича да се храни и с бодливи свинчета, които са известни като трудни за убиване. За да постигне това, пеканът напада единствените части на свинчето, които са уязвими: лицето и корема. И след като то е ранено, хищникът го доубива и го изяжда като започва от главата, шията или корема, за да избегне бодлите.

Но дори и да се убоде – или ако погълне перо, докато яде – това едва ли ще му навреди много: той е в състояние да се пребори с инфекции, които биха били фатални за повечето други животни.

Благодарение на впечатляващите му ловни умения се разпространяват ужасяващи слухове, че това животно яде и малки деца. Но според Live Science, тези слухове са просто слухове. Екологът Майкъл Джойс казва, че не знае за случай, в който златка рибар да е нападала човек. Но докато децата може да са в безопасност, домашните котки със сигурност не са. Както впрочем и кучетата.

Според The New York Times, жена на име Кери Бодри разказва за особено жестоко нападение върху нейната немска овчарка в Роуд Айлънд през 2007 г. Въпросният пекан забива нокти във врата на кучето и захапва лицето му, докато съпругът на Бодри не го изпъжда с метла.

За съжаление, това нападение не е нещо извънредно. През последните години рибарите стават печално известни с нападенията си върху домашни любимци и селскостопански животни, особено в североизточните Съединени щати. Нещо повече, те могат да убият няколко животни наведнъж в малко пространство, което е обезпокоително с оглед на кокошарници или ферми. На всичкото отгоре рибарят е нощен ловец и не се забелязва лесно от потенциалната плячка.

Може би не е изненадващо, че това води до безпокойство сред много собственици на домашни любимци и фермери.

Въпреки че животното може да е било в опасност от изчезване преди десетилетия, това далеч не е така днес. Усилията в областта на екологията гарантират, че животното ще процъфтява все повече в Северна Америка в обозримо бъдеще. По-строгите разпоредби за улавяне също са помогнали за числеността му.

Тъй като то има малко други врагове освен хората, няма от какво да се страхува в дивата природа – дори когато среща по-големи животни. Всъщност според National Geographic рибарят може успешно да надвие два пъти по-големи от него животни, включително страховития канадски рис. Смята се, че може да постигне това, като ухапе смъртоносно врата или главата на дивата котка.

„Рибарят наистина няма никакви граници по отношение на размера на животните, с които е готов да се бие“, обяснява Скот Маклелън, асистент регионален биолог в Департамента за рибарство и дива природа на Мейн. „Знаем, че рибарите са много злобни. Те са просто една топка ярост.“

Затова фермерите и собствениците на домашни любимци, вероятно е най-добре да се възползват от съветите на природозащитници и други експерти, за да запазят животните си в безопасност.

Тези защитните мерки включват прибирането на домашните котки и кучета в къщата за през нощта, редовни проверки дали пилетата в кокошарниците са добре защитени, и като цяло внимание към околната среда. Също така е добре да се помни, че докато рибарите могат да бъдат досадни, те също играят важна роля в природата, особено когато става въпрос за поддържане на броя на мишките и полевките под контрол.

Като цяло, хората ще трябва да се научат как да живеят с пеканите, вместо да се изправят срещу тях. Но това е проблем на друг континент.