shareit

Коя е най-умната порода кучета

| от |

Ново проучване, което подлага редица породи кучета на набор от тестове, на които да печелят точки, установи коя от тях има най-високи когнитивни способности.

Второто място отива при бордър колитата – кучета, които често се отличават в проучвания за интелигентност. Но първото място е в лапите на белгийската овчарка.

Белгийската овчарка

Оценяването на интелигентността е трудна задача, тъй като има различни видове интелигентност, дори при кучетата. За да се опита да тества всичките видове, проучването прилага на 1002 кучета когнитивния тест smartDOG, който разглежда капацитета им за решаване на проблеми, създаване на стратегии за действие, контрол върху импулсите, способност да разпознават човешки жестове, способност да копират човешко поведение, паметта им, както и тяхната логика.

Това разкрива разлики между породите в няколко тестови условия.

„Повечето породи имат свои собствени силни и слаби страни“, казва пред The Telegraph авторът на изследването Сара Джунтила, доктор по когнитивни способности на кучетата в университета в Хелзинки. „Например, лабрадор ретривърът е много добър в разчитането на човешки жестове, но не толкова добър в способността за решаване на пространствени проблеми. Някои породи пък, като шетландската овчарка, постигат доста равни резултати в почти всички тестове.“

Shetland Sheepdog 600

Шетландската овчарка

Сред породите има и бордър колита, които постигат добри резултати в повечето от тестовете. Те обаче са изпреварени с 9 точки от белгийската овчарка, която отбелязва 35 от възможни 39.

Ако не сте запознати с породата, белгийските овчарки са популярен избор за охранителна работа. Техният афинитет към надушване на престъпления и разпонзаване и посочване кого трябва да претърсят полицаите може да е свързан с изключителните им умения да решават проблеми. Те се представят най-добре от всички в тестовете, които карат кучетата да интерпретират човешки жестове и да решават проблеми, докато навигират в околната среда.

Въпреки това, макар и общи победители, те имат и своите слабости. Породата се нарежда до немските овчарки с най-нисък резултат в теста с цилиндъра, при който първо кучетата се научават да извличат лакомство от вътрешността на непрозрачен цилиндър, които след това е заменен с прозрачен и за да изпълни теста успешно, кучето трябва отново да влезе в цилиндъра отстрани, за да стигне до лакомството, а не да се опитва да го вземе директно през цилиндъра. При този тест кучетата трябва да устоят на желанието да вървят директно към целта и да използват своето пространствено разбиране, за да стигнат до лакомството. Неуспехът на породата тук може да e свързан с ролята й на охранително куче, тъй като те имат по-висока степен на отзивчивост, която е свързана с по-нисък контрол над импулсивността.

Финландски лапхунд

Изследователите заключават, че функцията на породата може да обясни някои когнитивни силни страни – като, например, пастирските кучета и ретривърите, които постигат високи резултати в задачите за поведение в синхрон с човека. Това обаче не може да обясни всички разлики в породата, тъй като когнитивните резултати на някои кучета са извън очакванията към породата им – като, например, финландския лапхунд, който се справя зле в задачата, насочена към човека, въпреки че е пастирско куче…

Изследователите също така изтъкват и някои съображения около проучването, като факта, че тестваните кучета не са представителни за цялата популация от кучета. Но смятат, че изследването допринася за по-пълна картина на типичното за конкретна порода поведение. Бъдещи изследвания може да изтъкнат различна порода като най-умната…

* * *

Умът и поведението на животните пленяват човешкото въображение от векове. Много писатели, като Декарт, са спекулирали относно присъствието или отсъствието на животинския разум. Тези спекулации водят до много наблюдения върху поведението на животните, преди съвременната наука и тестовете да са достъпни.

В една от басните на Езоп – „Гарванът и стомната“ – гарван пуска камъчета в съд с вода, докато тя не се покачва достатъчно, че да може да пие. Това е сравнително точно отражение на способността на семейство вранови да разбират изместването на водата. Римският натуралист Плиний Стари пък е първият, който свидетелства, че споменатата история отразява поведението на тези птици в реалния живот.

Аристотел в своята „Биология“ изказва хипотеза за причинно-следствена верига, при която сетивните органи на животните предават информация на орган, способен да взема решения, и след това на двигателен орган. Въпреки кардиоцентризма на Аристотел (погрешно вярване, че познанието се случва в сърцето), твърденията му се доближават до някои съвременни разбирания за обработка на информация.

Ранните заключения не са непременно точни или верни. Независимо от това, интересът към умствените способности на животните и сравнението им с хората нарастват с ранната мирмекология – наука за поведението на мравките – както и класификацията на хората като примати.

 
 
Коментарите са изключени за Коя е най-умната порода кучета

Повече информация Виж всички