Откриха най-големия пингвин в историята

Палеонтолозите знаят, че сладките и симпатични пингвини, които познаваме днес, някога са били масивни зверове, способни да достигат габарити, които биха засрамили дори културистите.

Но наскоро бе идентифицираха вероятно най-големите в историята.

През 2017 г. изследователи откриват вкаменелости от древния Kumimanu fordycei, почти 1,80 висок, 300-килограмов пингвин, който е обикалял водите край бреговете на Нова Зеландия.

Сравнения на скелети на Kumimanu, Petradyptes и императорски пингвини.

Алън Тенисън, палеонтолог от Музея на Нова Зеландия Те Папа Тонгареуа, открива вкаменелостите на един от плажовете на острова, известен със своите камъни на 57 милиона години. Приливите постепенно изветряват канарите, карайки ги да се разпукат и да разкрият костите под тях.

Фосилите веднага заинтригуват учените и те събират проби за тестване. Една кост от горната част на ръката с дължина около 25 сантиметра, се оказва почти двойно по-голяма от тази на императорския пингвин, най-големият вид днес. И изследователите бързо осъзнават, че си имат работа с вкаменелостите на може би най-големия пингвин, който някога е ходил по земята.

След като преглеждат находките си и ги организират по скелети, д-р Тенисън и неговият екип идентифицират 8 различни екземпляра, един от които определено е най-едрият. Екипът го кръщава Kumimanu fordycei, комбинация от маорски думи, които означават „чудовище“ и „птица“. Те също така успяват да идентифицират друг нов вид огромен пингвин, наречен Petradyptes stonehousei, или „скален гмуркач“.

Според публикуваното проучване на д-р Тенисън и екипa, 3D модел на скелета на Kumimanu fordycei показва, че птицата би тежала приблизително 150 килограма.

Височината й обаче е по-трудна за определяне. Според Даниел Ксепка, палеонтолог от музея Брус в Кънектикът и съавтор на изследването, непълните вкаменелости на този вид затрудняват оценката на пълния му размер. Ксепка предполага, че „птицата-чудовище“ може да е била между 150 и 180 сантиметра на височина.

Palaeeudyptes klekowskii

Преди това рекордьорът за най-голям пингвин принадлежеше на антарктическия Palaeeudyptes klekowskii. Според LiveScience, той е тежал над 110 килограма и е бил висок приблизително 210 сантиметра.

Въпреки че не чупят рекорди по отношение на височината, вкаменелостите на Kumimanu fordycei може да се окажат безценни за изследователите, особено предвид местоположението им.

На въпрос от LiveScience как са се озовали в Нова Зеландия, а не на по-очевидно място като Антарктика, където изследователите са откривали преди подобни находки от древни пингвини, Ксепка отговаря: „Нова Зеландия е (и е била) страхотно място, ако си пингвин. В морето има хубави места за хранене на морските птици и в Нова Зеландия не е имало други сухоземни бозайници, освен прилепи, преди хората да пристигнат, което прави гнезденето по-безопасно.“

Според LiveScience, Kumimanu fordycei и Petradyptes stonehousei може да са два от най-старите древни пингвини и техните останки могат да дадат на изследователите по-добро разбиране за това как тези животни са еволюирали по целия свят.

Те започват да изучават еволюцията им, като изследват костите на плавниците им за признаци на полет. Както Kumimanu fordycei, така и Petradyptes stonehousei имат „относително примитивни кости на плавниците“, казва Ксепка. „В много отношения те приличат на видовете, които могат както да летят във въздуха, така и да се движат под водата с крилата си, като например семейството на Кайровите.“

Това откритие е важно, като се има предвид, че тези птици са загубили способността си да летят преди 60 милиона години, малко преди Kumimanu fordycei да се появи във водите на Нова Зеландия. Състоянието на крилата на двата вида може да предостави на изследователите по-добра хронология на еволюцията им до пълна неспособност за летене и разработването на по-надеждни плавници.

Според Australian Geographic гигантски древни пингвини като Kumimanu fordycei са съществували до преди около 27 милиона години. Изследователите все още не са сигурни защо са изчезнали, но конкуренцията и липсата на ресурси може да са причините.

И трябва да се помни, че „размерът на Kumimanu fordcyei не означава непременно, че не е имало още по-голям вид, който тепърва ще бъде открит“, намеква Ксепка.