Няколко факта за животните в Древен Рим

Птичките в клетки са популярни домашни любимци

Съществуват значителни доказателства за отглеждането на животни като домашни любимци в римския свят и най-често атестираните такива са птиците в клетки, особено предпочитани от римлянките.

Популярността на птиците е ясно демонстрирана в любовната поезия. Като цяло се изчислява, че в римската поезия има над 700 отделни препратки към диви и опитомени птици, най-вече към диви. Уловът им често се използва като метафора за съблазняване, птиците в клетка – за „заловен“ любовник, а умиращи или мъртви птици за увяхване на любовта или за край на любовна връзка. Може би няма по-известна домашна птица от древния свят е домашния любимец „врабче“ на Лесбия (на основното изображение), чийто живот и смърт са описани от поета Катул в две стихотворения. В две от тази, както им казват академиците Стихотворения на Лесбия, Катул рисува картина на римска матрона, която си играе с домашната си птичка като начин да измести страстните си мисли по своя любовник. Вероятно въпросният „врабец“ всъщност е син скален дрозд, по-декоративна и опитомена птица от обикновеното врабче.

Някои домашни любимци са пренасяни в жертва след смъртта на собствениците им

Може би най-необикновената препратка към отглеждането на домашни любимци през римско време е писмо, написано от Плиний Млади (седналият на картината по-горе) през 104 г. сл. н. е. до неговия приятел Атий Клеменс, в което са описани насилствените и обезпокоителни събития, които се случват на погребението на сина на сенатора Марк Аквилий Регул .

Смята се, че в истеричната си скръб Регул пожертва домашните животни и птици на сина си край погребалната клада, като заколва две понита и редица кучета, както и славеи, папагали и косове. Броят на домашните животни, отглеждани от сина на Регул или може би по-правилно гледани от роби от името на сина, свидетелства за богатството и статута на баща му, или по-скоро би свидетелствало за стремежите му към висок социален статус и показното му снизхождение към сина.

Привидната липса на каквито и да било скрупули при убиването на домашните любимци може да отразява не лудостта от неизчислима скръб, а по-скоро студената, пресметлива машинация на коварен човек, който иска да привлече вниманието към себе си и да спечели обществено съчувствие.

Останки на кучетата са открити по време на разкопките на Помпей

Една много добре позната фигура на умиращо куче е намерена по време на разкопки на Помпей през 1874 г. в къщата на Марк Везоний Прим. Бедното същество, вързано на каишка за бронзовия си нашийник, лежи по гръб в очевидна агония, с крака във въздуха, докато се гърчи в опит да си поеме въздух секунди преди смъртта си.

Това е тъжен остатък от трагедията, която застига Помпей през 79 г. сл. н. е. и убива обитателите му, както и домашните любимци и дивата природа. Други скелетни останки от кучета са намерени на редица други места в Помпей, като най-интересното от тях са костите на голямо куче, лежащо на една страна в къщата на Менандър. Изглежда съществото е оцеляло, погребано под изгорелите руини, но за съжаление след това е умряло от задушаване.

Домашните котки идват в Рим от древен Египет

Общоприето е, че котките са опитомени за първи път в Египет и Месопотамия и че идват в Европа чрез търговците от тези региони.

В Помпей броят на котешките кости е много малък – буквално шепа. Предполага се, че там преди 79 г. сл. н. е. есе още не е имало мода да се гледат котки като домашни любимци, въпреки че може би тя вече е започнала в Рим – със сигурност много по-голям брой котешки кости се срещат в по-късните археологически находища в Римски Неапол. И все пак към средата до края на 4 век сл. н. е. наличието на котешки кости от разкопани места в цялата империя показва колко често срещани са станали котките.

Подобно на ловните и кучетата пазачи, може би римляните разглеждат котките главно като убийци на мишки и плъхове вкъщи, в магазини и обществени сгради и че те едва вторично са считани за домашни любимци.

Докато знаем имената на много домашни кучета от римския период от надписи, не е известно нито едно име на котка, с което да се покаже съответната им популярност като домашни любимци по това време. Изображенията на котки в домашни условия също така са сравнително редки. Когато се намерят, те обикновено ги изобразяват в лов и дебнене на плячка, а не с по-миролюбивите им и любящи качества. Може би най-известното от тези изображения се появява на мозайка в Санта Мария Капуа Ветере (сега в Археологическия музей в Неапол) и показва дебнеща котка на четири крака в подножието на баня с птици или фонтан. Тя съска по плячката си – два папагала и гълъб – а една й лапа е удължена с показани нокти, сякаш е готова всеки момент да скочи.