Буря със скорост на вятъра от 60 километра в час или повече и видимост от 400 метра или по-малко в продължение на поне 3 часа се класифицира като виелица в САЩ, докато в Англия силата на вятъра трябва да е 48 км/ч, а видимостта – под 200 метра. Може да има дори виелица без сняг.
Макар да не е изненадващо, че местата, разположени по-близо до Арктика – като Русия, Северна Европа и Канада – са по-податливи на зимното време, такива разрушителни събития може да има навсякъде по света. Както ще видим.
Като се имат предвид всички последици – жертви, щети и други – ето няколко от най-големите виелици, които някога са връхлитали земното кълбо, подредени в хронологичен ред.
Каролинският марш на смъртта // Тидал, Норвегия, 1719 г.
Изчислено по броя на жертвите, Каролинският марш на смъртта е втората най-страшна снежна буря в света. Тя връхлита планинската верига Тидал в Норвегия през януари 1719 г.
Многовековната експанзия на Швеция в Балтийския регион разгневява съседните суверенни държави и предизвиква около 20-годишен конфликт, наречен Великата северна война. Близо до края на войната шведският крал Карл XII губи територия в полза на Русия, обръща се, за да нахлуе в Норвегия, и умира по време на първоначалната обсада. Тогава на шведските войски (наречени каролинци по латинската форма на името на Карл) е наредено да се оттеглят и да поемат по най-краткия път през планините към дома. Появява се ледена снежна буря и 200 от зле облечените и гладни войници умират още същата нощ. Бурята продължава и по време на отстъплението на войниците, като в крайна сметка убива и ранява повече от 4000. Това съпбележи важен етап от разпадането на Шведската империя.
Януарските снежни бури // Канзас, САЩ, 1886 г.
През първата седмица на януари 1886 г. Западен Канзас е връхлетян от две отделни снежни бури. Първата удря Додж Сити от 1 до 3 януари, като изсипва поне 20 сантиметра сняг. На 6 януари нахлува още по-жестока снежна буря, която съчетава леден арктически въздух със силни ветрове, за да предизвика една от най-студените температури, измервани някога в щата: -25° C, а студеният вятър създава усещане за -40° C. Ледените и ослепителни условия причиняват смъртта на най-малко 100 души, а затрупаните от снега железници не могат да превозват пътници, храна и провизии.
И накрая, януарските снежни бури унищожават над 100 000 глави добитък, които бродят из равнините, както и прасета и други животни. Някои окръзи на щата губят 75% от стадата си.
Снежният крал // Източната половина на САЩ, 1899 г.
Снежният крал – известен още като Голямата арктическа епидемия, Голямата снежна буря от 1899 г. и Снежната буря на Свети Валентин – затрупва със сняг по-голямата част от САЩ на изток от Скалистите планини. Между 11 и 14 февруари 1899 г. от Вирджиния до Кънектикът натрупва повече от 75 сантиметра.
Освен със свирепите валежи, тази снежна буря е забележителна и с безпрецедентното замръзване, което предизвиква в някои части на дълбокия Юг. Голямата снежна буря довежда до отрицателни температури от Саскачеван през 45 американски щата чак до Флорида. Жителите на Талахаси дори си спретват бой със снежни топки на стълбите на сградата на Капитолия, докато цитрусовите насаждения в щата умират под леда. Броят на загиналите се изчислява на 100 души от различни части на страната.
Снежната буря // Ардакан, Иран, от 1972 г.
В сърцето на пустинята, град Ардакан се счита за един от най-сухите райони в Иран и почти никога не вижда сняг. По през 1972 г. го връхлита една от най-смъртоносните снежни бури в света. Тя отнема живота на 4000 души в неговите граници, а още 2000 са обявени за изчезнали в други части на страната. В няколко по-малки села изобщо не са намерени оцелели.
Преди бурята Иран преживява 1460-ия ден от най-тежката суша в историята си. Ситуацията се променя привидно за една нощ, като на 3 февруари започва да вали сняг, който продължава 6 дни. В северните и централните райони падат повече от 3 метра, а 8 метра сняг погребват южен Иран. Много хора, които избират да останат на сигурно място, докато навън бушуваше бурята, и в крайна сметка замръзват в домовете си. Те не са открити, докато преспите не се размразяват. Снежната буря прекъсва електропроводи, спира транспорта и заличава 200 села.
Снежната буря // Централен и Западен Афганистан, 2008 г.
Афганистан печели печалното отличие като домакин на третата най-смъртоносна снежна буря в историята. Тя се разразява през февруари 2008 г. в условията на най-тежката зима в страната от поне 10 години насам (записите са само от толкова години насам). Температурите падат до -30° C, а буреносни облаци натрупват 2 метра сняг в най-планинските части на страната, което направи тесните пътища и проходи още по-коварни. Фермерите и пастирите губят около 316 000 овце, кози и говеда, което допълнително усложнява икономическото възстановяване след снежната буря. Загиват повече от 900 души, а 170 000 остават с респираторни инфекции и наранявания от измръзване.
Голямата китайска ледена буря // Провинция Хунан, Китай, 2008 г.
През януари 2008 г. най-лошите метеорологични условия от 50 години насам засягат части от южен и централен Китай, като блокират 178 милиона пътници, които пътуват към дома си за Китайската нова година (често единствената възможност през годината за работниците в градовете да видят семействата си по селата). Поредицата от силни бури продължи близо месец. Сближаването на тропически океански и полярни континентални въздушни маси донася дъжд, киша и мокър сняг, както и ниски температури. Двигателят на това бедствие не е обилният снеговалеж, а бързото развитие: Проучване от 2011 г. установи, че бързо изградената инфраструктура и общности не са имали планове за действие при екстремни метеорологични условия и че добивът на природни ресурси е направил регионите по-уязвими на последиците от бурята. Виелиците през 2008 г. опустошават домове, посеви, пътища, железопътни линии и електропроводи: части от Ченчжоу, град с население от 1,2 млн. души, остават без ток в продължение на 8 дни. Най-малко 60 души загиват при бурята, която нанася щети за 18,2 млрд. юана (2,5 млрд. долара).