Наистина ли равноденствието означава, че денят е равен на нощта

В зависимост от това къде се намирате, равноденствието е на 22 или 23 септември; в България беше на 23. Но какво всъщност означава това? Лесно е да се определят слънцестоенията; те представляват най-дългия ден или нощ в годината в зависимост от това в кое полукълбо сте. От друга страна, дефиницията на равноденствието е, че екваторът е насочен директно към Слънцето. Това събитие има много по-малко значение за хората, които живеят встрани от него, което води до общи дефиниции, които изглеждат универсални, но всъщност съдържат множество грешки.

Дори името равноденствие е неточно, защото провокира интуитивното впечатление, че денят и нощта са еднакви по целия свят. Една от причините, поради които това е грешно, е очевидна за всеки, който се замисли за момент (и за полюсите), но както Space.com посочва, има и други проблеми с определението, които изискват повече знания, за да бъдат забелязани.

Първият проблем с името е, че предполага, че всичко, което не е ден, е нощ, игнорирайки здрача. Слънчевата светлина се разсейва от частици в горните слоеве на атмосферата, които могат да бъдат осветени доста преди Слънцето да изгрее (да се появи над хоризонта) и след като залезе (скрие целия си обем зад хоризонта). Количеството допълнителна светлина варира според местоположението – здрачът е много по-кратък в тропиците, отколкото в регионите с умерен климат – дори ако пренебрегнем облаците. Въпреки това, ако искате цели 12 часа нощ, трябва да изчакате да стане зима.

Дори ако вашата дефиниция за нощ включва здрача, тя пак няма да е равна на количеството дневна светлина в равноденствието, защото Слънцето не е точков източник. Преди средната точка на нашата местна звезда да изгрее и след като е залязла, все още има мощен светлинен източник, който покрива до 1/4 градус от небето и огрява всички ни.

Още веднъж, Слънцето залязва много по-бавно на високи географски ширини, така че няма универсална норма, която да покрива колко допълнително време получаваме, когато част от него е над хоризонта. Минималната цифра – на екватора на равноденствието – е две минути, но на полюсите се случва само част от Слънцето се вижда в продължение на над 24 часа.

Надморската височина също може да усложни нещата. Планинските върхове остават осветени малко по-дълго от равнините, което удължава деня още малко.

Дори ако сте на лодка в океана, Земята има още един трик, за да ви даде още минути светлина. Атмосферата пречупва светлината, както и я разпръсква, огъвайки я, така че Слънцето да изглежда точно над хоризонта, когато всъщност вече е малко под него.

Денят, в който светлината и тъмнината са равни, се нарича еквилукс и също варира в зависимост от географската ни ширина.

Има много онлайн инструменти, които да ви помогнат да откриете комбинирания размер на тези ефекти за мястото, където живеете. Те ще ви покажат колко допълнителна дневна светлина получавате там, където живеете след 12 часа. За да ги използвате прецизно, вие също трябва да отбележите кой ден се пада равноденствието там, където живеете. Тъй като годината не е дълга точно 365 дни, времето на равноденствието и слънцестоенето се движи леко и тази година се пада в 1:04 сутринта UTC на 23 септември. Това означава, че равноденствието е този петък, 23 септември за Европа, Азия, Австралия и Африка, но в четвъртък, 22 септември в Америка.

Когато става въпрос за това колко бонус осигурява здрачът обаче, трябва да решите кой здрач ви интересува – астрономическия, морския и гражданския здрач ​​имат различни определения и дължини. Както Space.com отбелязва, Северният полюс ще бъде в граждански здрач до 8 октомври и в морски здрач до 25 октомври!