Мече има нужда от лекар, след като се надрусва с халюциногенен мед

Когато малко кафяво мече се натъква на вкусен мед в турската провинция Дюздже, то получава не чак толкова приятно изживяване, отколкото очаква. Малкото ще разбере от първа ръка, че това не е нормален мед – това е т. нар. дели бал (deli bal), халюциногенно вещество, наричано още „луд мед“.

Според Daily Mail, малкото е намерено от лесничея Ясин Озтас, който отбелязва, че местните селяни наскоро са видели майка мечка и две малки в района.

„Докато извършвахме лесоохранителните си контролни дейности, видяхме мече да лежи на земята в летаргично състояние“, обяснява той.

Мечката лежи на земята с широко отворени очи и едвам си поема дъх. Спасителите я поставят в пикапа си, за да я откарат на ветеринар, а видеото на зашеметеното – и очевидно нетрезво – животно превзема социалните медии.

И наистина – малкото някак си е успяло да попадне на деликатесния, халюциногенен мед, направен от рододендрони. The Guardian съобщава, че дори малка лъжица от „лудия мед“ е достатъчна, за да предизвика „леко халюциногенно или еуфорично състояние“. Но мечката, изглежда, приема много повече от това.

За щастие ветеринар успява да я излекува, а загрижени турци дори й дават име – Балкиз, което грубо се превежда като „сладко момиче“ или „сладка дъщеря“.

„Нашето бебе кафява мечка от Дюздже е в добро здраве и нашите екипи продължават лечението му“, успокоява обществеността в изявление Министерството на земеделието и горите на Република Турция.

Рододендрони

Балкиз не е първото същество в историята, което се е сблъскало с деликатеса, за който Washington Post съобщава, че е отглеждан в района на Черно море и Хималаите от стотици години. Твърди се, че гръцка армия се натъква на веществото през 401 г. пр. н. е.; Римските войски са били избити от персите, след като са били подмамени да ядат меда през 67 г. пр. н. е., а войските на Съюза по време на Гражданската война на САЩ дори се надрусват мощно, когато се натъкват на халюциногенните пчелни кошери в Апалачите.

The Guardian освен това съобщава, че европейците от 18-ти век са използвали дели бал – който те наричали миел фоу или „луд мед“ – заради психотропните му ефекти. И до ден днешен десетки хора годишно в Турция търсят медицинска помощ след натравяне с меда, от който са приели твърде много.

„Дели бал има ползи, но може да доведе и до смърт“, обяснява експертът по пчелите д-р Мерал Кекечоглу пред турските медии, както съобщава Daily Mail.

Според Washington Post предполагаемите ползи от него включват лечение на диабет, хипертония, стомашно-чревни разстройства, артрит, болки в гърлото и дори еректилна дисфункция. The Guardian обаче отбелязва, че твърде голяма доза от него може да причини опасно ниско кръвно налягане, гадене, припадъци, гърчове, аритмия и смърт.

„Ако създава такъв ефект дори върху мечка“, казва Кекечоглу, „помислете какъв ефект може да има върху човек, когато консумира твърде много.“

За щастие Балкиз изглежда се разминава с по-остри реакции.

Малко след като е намерена свлечена в гората с празен поглед, Балкиз е пусната обратно в дивата природа.

„Балкиз, чието лечение беше завършено, се завърна в дома си“, пише в Туитър Вахит Киришчи, министър на земеделието и горите на Турция, заедно с видео от освобождаването на мечето. „Нека пътят на нашата прекрасна дъщеря, която има трон в сърцата на всички ни, бъде отворен.“

Той добави: „Иска ми се да яде всичко умерено, дори мед.“

Коте яде трева – пример за зоофармакогнозия

Интересно явление, за което можем да поговорим в този контекст, е зоофармакогнозията – поведение, при което нечовешките животни се самолекуват, като приемат или прилагат локално върху телата си растения, почви, насекоми и психоактивни лекарства, за да предотвратят или намалят вредните ефекти на патогени и токсини. Терминът произлиза от гръцки корени zoo („животно“), pharmacon („лекарство, лекарство“) и gnosy („знаещ“).

Пример за зоофармакогнозия може да бъде, когато кучета ядат трева, за да предизвикат повръщане. Поведението обаче е по-разнообразно: животните могат да поглъщат или прилагат и редица нехрани като глина, въглени и дори токсични растения и безгръбначни, очевидно за да предотвратят паразитна зараза или отравяне.

Дали животните наистина се самолекуват остава донякъде спорен въпрос, тъй като ранните доказателства са предимно косвени или анекдотични; обаче по-нови изследвания възприемат експериментален, основан на хипотези подход. Методите, чрез които животните се самолекуват, варират, но могат да бъдат класифицирани според функцията като профилактични (превантивни, преди инфекция или отравяне) или терапевтични (след инфекция, за борба с патогена или отравяне). Смята се, че поведението има широко разпространено адаптивно значение.