shareit

„Магическият“ кварц, заровен в Залите на мъртвите, най-накрая получава обяснение

| от |

Ако някой наш познат поиска многоцветни кристали да бъдат разпръснати на гроба му, когато дойде финалния му час, вероятно бихме си помислили, че той се е отдал и в момента ни канализира някаква модерна, новаторска, но и наивна философия.

Според скорошно проучване обаче този човек може да прави точно обратното – да се връщат към корените си. Корените му отпреди около 6000 години, за да бъдем точни.

„Изглеждаше като стъкло, но след това забелязахме, че е с различен цвят. И започнахме да си мислим: „По дяволите, може би е нещо друго“, казва Ник Овъртън, научен сътрудник в Училището по археология към Университета на Манчестър, Обединеното кралство, пред Live Science.

Той е водещ автор на изследването, публикувано в Cambridge Archaeological Journal миналия месец, което има за цел да обясни точно защо един планински кристал – рядък вид кварц, който е чист като стъкло или вода – се среща толкова често в неолитни обекти около Великобритания и Ирландия.

И за да разберат това, Овъртън и колегите му се съсредоточават върху едно конкретно място: Дорстоун Хил, в Херефордшър, на границата между Англия и Уелс.

„Общо 337 парчета, това е една от, ако не и най-голямата колекция от обработен планински кристал във Великобритания и Ирландия“, отбелязва вестникът, „която и прилага важна възможност за изследване на обработката, употребата и приложението на планинския кристал в контекста на британския неолит.“

Хълмът Дорстоун е дом на така наречените „зали на мъртвите“ – две гигантски церемониални надгробни могили, открити за първи път преди близо десетилетие, които вероятно са създадени, за да увековечават в голям мащаб местната общност и лидери.

И това е една улика защо толкова много планински кристал е открит там: изследователите смятат, че те може да са били използвани в погребални практики. „Отличителният и екзотичен характер на планинския кристал в Дорстоун би превърнал моментите на обработка на този материал във важни събития“, обяснява се във изследването. „Технологичните и други доказателства показват, че тези събития са били предприети по много специфични начини и намирането на камъните почти винаги е било в контекста на погребение, в тясна връзка с кремираните останки на мъртвите.“

Но какъв е този „отличителен и екзотичен характер“? Е, представете си, че сте племе от каменната ера, което се опитва да намери начин да почете починалите членове на вашата общност и започнете да работите върху екзотичен кристал, донесен в селището ви от разстояние до 160 километра. Изглежда чист като вода – но когато го завъртите малко, за да уловите светлината, създава дъги; удряте две парчета едно в друго и той проявява триболуминесценция: виждате бърз проблясък на синя светлина, който се появява там, където са се докоснали.

Вероятно бихте си помислили, че този камък е специален, нали? Може би дори магически? И няма да сте единствените. Както се посочва в изследването, местните народи от Австралия, Амазонка и племената в Северна Америка приписват духовно или церемониално значение на камъка заради неговите изключителни свойства.

И в Дорстоун „изглежда, че наблягат много на практиката на работа с кристала… хората го помнят като отличителен и различен“, казва Овъртън пред Live Science. „Трябва да е било вълнуващо преживяване – материалът е доста рядък и доста характерен в този период, когато няма стъкло или друг твърд прозрачен материал.“

Ето защо, за разлика от другия натрошен камък, открит на мястото, скалният кварц не е намерен оформен в инструменти – „продуктите, люспите, сърцевините бяха били еднакво значими, не като „отпадък“, а също толкова важни сами по себе си“, обяснява изследването.

И така, докато новото проучване хвърля известна светлина върху това защо планинският кристал е толкова много в Дорстоун, нов въпрос се премества на преден план: Защо не сме забелязали това преди? Кварцът се открива и на други британски и ирландски гробни места от същия период, но досега е бил пренебрегван – въпреки че рядкостта на камъка в региона означава, че неолитните хора, които са го поставили там, трябва да са положили доста усилия, за да го направят.“

„Дорстоун не е изолиран пример“, пишат авторите на изследването. „Имаме ясна възможност да изследваме движенията и връзките на неолитните групи в западната част на Великобритания през първите векове на тази епоха.“

„Освен това, като се има предвид ролята, която планинският кристал играе в практиките на погребението и идентичността хората в Дорстоун, проучванията на начините, по които той е бил обработван, използван и депозиран на други места, биха предоставили по-подробно разбиране на ролите, които играе в живота на хората и тяхната местна и регионална идентичност по време на началото на ранния неолит във Великобритания и Ирландия“, заключават те.

 
 
Коментарите са изключени за „Магическият“ кварц, заровен в Залите на мъртвите, най-накрая получава обяснение

Повече информация Виж всички