Kучета бяха обучени да надушват болестта на Паркинсон

Не напразно се казва, че кучетата са „най-добрите приятели на човека“. Освен че са наши верни спътници и защитници през вековете, много от тях притежават впечатляващи умения и таланти. Всички сме запознати с кучетата като помощници – например кучетата-водачи за хора с увредено зрение – но те често са специално дресирани и преминават през години обучение, за да усвоят майсторлъка си. Но може ли вашето кучето да има и все още неизползвани способности? Ново проучване съобщава за дългогодишен проект, в рамките на който обикновени кучета са били обучени да откриват медицински заболявания и вече могат да откриват характерния мирис на болестта на Паркинсон (БП).

В изследването, което е публикувано като препринт и все още не е рецензирано, са участвали 23 шаровци от различни породи, на различна възраст и с различен произход. Кулминацията на седемгодишна програма включва общо 200 сесии с тях между 2021 и 2022 г.

Една от участничките, Миа, която се справя отлично с обучението.
С любезното съдействие на Лиза Холт и Сам Джонстън

„Необходими са приблизително 6-8 месеца обучение, като кучетата идват 3-4 дни в седмицата“, казва Лиза Холт, сертифициран треньор и основател на организацията PADs for Parkinson’s.

„Кучетата се обучават да различават проби от себум (специфичен мастен секрет), които са положителни за БП, и проби от себум, които са отрицателни за ПД. Тези проби са събрани от лица със и без болестта на Паркинсон като са използвани тениски, с които донорите спят през нощта, или натривки с памучни тампони от горната част на гърба и долната част на врата.“

Подушване на Паркинсон

От предишни изследвания върху кучета – и от наблюденията на жена на име Джой Милн, която е родена с изключително изострено обоняние – знаем, че е възможно да се разграничат летливите съединения в себума на хора с и без болестта, дори преди да се проявят каквито и да било симптоми.

Базираната в Обединеното кралство благотворителна организация Medical Detection Dogs работи в тази област повече от 15 години, като обучава кучета за работа с хора с множество заболявания, както и провежда изследвания на потенциалните способности на кучетата да откриват редица инфекциозни и хронични заболявания.

С всичко това зад гърба си, екипът на PADs for Parkinson’s се зае да изпробва своя режим на обучение с много разнообразна група кучета. Както обясни Холт, няма една „идеална“ порода за този вид работа.

Топпър се впуска в изпълнението на задачата.
С любезното съдействие на Лиза Холт и Сам Джонстън

„Имахме aнглийски дог, който се представи доста добре, и басет, който пък имаше някои проблеми. Наистина всичко се свежда до желанието на самото куче да работи. Това са кучета, които обичат да душат и могат да работят самостоятелно.“

По време на периода на обучение любимците бяха в досег общо 320-340 пъти с проби от себум, положителни за Паркинсон. Постепенно те работиха с треньора си, за да затвърдят своя предупредителен сигнал – потупване с лапа или лай – който всяко куче можеше да избере само за себе си. В крайна сметка те започват да бъдат предизвиквани да алармират за проби, с които никога преди не са се сблъсквали.

Роуан на работа.
С любезното съдействие на Лиза Холт и Сам Джонстън

„За тези експозиции за първи път 23-те кучета заедно постигнаха средна чувствителност от 86% и специфичност от 89%“, се обяснява в статията. Десет от кучетата са успели индивидуално да постигнат чувствителност и специфичност над 90%. Проучването успя да отговори и на един отворен въпрос в областта на обонятелното откриване на болестта, а именно, че лечението с леводопа изглежда не е повлияло на резултатите.

Холт предвижда, че в бъдеще кучетата ще могат да се използват за изследване на проби от хора в ранен стадии на БП, като се идентифицират тези, които може да се нуждаят от допълнителни изследвания, и потенциално им се предоставя по-ранен достъп до лечение, което може да окаже голямо влияние върху развитието на заболяването им. „Така кучетата биха могли да работят в тандем с медицината, но първо ще ни е необходимо широко достъпно средство за обучение, а също и метод за потвърждаване на показанията на кучето“, казва Холт.

Едно от най-интересните събития в този проект идва от това, че виждаме кучета, които са ентусиазирани и развълнувани от работата, която вършат. Холт ни разказа една стопляща сърцето история за Папийонка, която се е отличила по време на обучението. По същото време се е провеждал и окръжен панаир, заради което програмата е била спряна за една седмица заради целия шум и разсейване. Но явно Папийонка не е разбрала, че училището не работи!

„По време на панаирната седмица собственикът ѝ случайно паркирал автомобила си в близост до нас (представете си всички атракциони, щандове, кози, прасета, пилета, шумове, огромни разсейващи фактори навсякъде и тонове хора от всички възрасти) и кучето му изскочило от автомобила и изтичало право на панаира“, казва Холт. „Жената беше просто ужасена. Тя го търсила и търсила, и накрая… познахте. Намерила кучето си разтревожено да чака да влезе на работа на входната врата на PAD“.

Изследването предоставя добри доказателства за потенциала на обучението на домашните любимци за откриване на Паркинсон, но както посочва Холт, „все още има много неизвестни“. Не е ясно точно кои ароматни съединения се откриват, дали различните кучета могат да откриват различни комбинации от съединения или дали БП може да се прояви с различен коктейл от съединения при различните хора или на различни етапи. По-нататъшни изследвания биха могли да помогнат да се отговори на някои от тези въпроси, но може да се каже, че кучетата досега са доказали, че се справят с тази задача.

„Тяхното обоняние е от 10 000 до 100 000 пъти по-чувствително от това на човека. Те могат да вдишват и издишват едновременно. Могат да използват лявата и дясната си ноздра по различен начин, така че да усещат миризмата стерео“, казва Холт.

„Радвайте се на кучето си. То е невероятно.“

Не можем да не се съгласим.