Колонията Пандо – 6-мегатонният титан на Юта

Всяка година с настъпването на есента в националната гора Фишлейк в Юта, един гигант оживява в пръски от ярко жълто. Есента е сезонът на Пандо.

Той винаги е бил там – в крайна сметка не е възможно да се преместят 47 000 дървета. Но есента е сезонът, в който всяка една от почти идентичните трепетлики, съставляващи целия организъм, започва да се оцветява.

С своите почти 440 декара гората създава необичайно ярко петно, което се откроява на фона на околните хълмове. Когато есенният ветрец свири сред дърветата, листата им шумолят и потръпват, придавайки на гората вид на живо, дишащо същество.

Тази красива демонстрация се случва по един и същ начин веднъж годишно… през последните 80 000 години.

Пандо, великанът от Юта

Толкова стари гори са рядкост, но Пандо е повече от група дървета, издържали изпитанието на времето. Той всъщност е само едно дърво; всички трепетлики в националната гора Фишлейк са част от един организъм!

Името му на латински означава „аз се разпространявам“ – точно това, което Пандо прави от хилядолетия. Генетичните тестове помагат да се потвърди, че всяко дърво в гората е един и същ организъм, който се възпроизвежда отново и отново само с леки генетични вариации.

Тези трепетлики могат да се размножават по традиционния начин със семена и опрашване от насекоми, но когато условията са трудни, колонията Пандо разчита на друг подход.

Вместо да разпространява семена, горичката разширява корените си, от които след това поникват нови „дървета“. Те израстват редом със старите, като на повърхността всички изглеждат еднакво – но всъщност принадлежат към обширната коренова система на Пандо. Те по същество са клонинги на съществуващите вече растения.

Учените вярват, че всяко дърво в колонията Пандо има една обща коренова система. Резултатът е един от най-големите и най-старите живи организми на земята и забележително устойчива гора, защото дълбоките корени са й позволили да оцелее хилядолетия от пожари, суши, климатични промени и болести.

Най-тежкият жив организъм на планетата Земя

Учените изчисляват, че колонията тежи 6615 тона, което я прави приблизително 55 пъти по-тежка от най-голямото животно на земята, синия кит.

По отношение на площта, горичката е на второ място след гъбичните рогозки в Орегон, които се простират на над 4050 декара.

Учените не са сигурни как тази колония, наречена Треперещият гигант, е станала толкова стара и толкова голяма. Някои от нейните екземпляри могат да растат до 25 метра височина и да живеят до 130 години. Въпреки че оригиналното дърво, което е родило кореновата система на гората, почти сигурно е мъртво, неговите копия живеят – и ще продължават да живеят.

Помагат му и добрите гени: издънките на корените обикновено раждат нови издънки само в по-старите части на гората, което означава, че младите дървета ще бъдат близо до генетични копия на успешно пораснали по-стари дървета – а не недоказал се нов растеж.

Но сега, както в случая с толкова много природни чудеса в наши дни, Пандо е изправен пред вредни за околната среда влияния, които заплашват да спрат новия растеж и евентуално да сложат край на най-масивния организъм в света.

Не е изключено Пандо да стане жертва на опасностите, пред които е изправена всяка гора, като вредители и суша. Болните дървета умират и падат, за да се разложат на горския под, където подхранват нов растеж, както се е случвало в продължение на десетки хиляди години.

Но заплахата за кореновата система на Пандо, сърцето на организма, буди най-голяма тревога. Днес по-новите дървета не оцеляват достатъчно дълго, за да станат пълноценни възрастни дървета. Учените смятат, че проблемът е прекомерната паша: елените и лосовете поглъщат нежните издънки, преди те да узреят.

Работата по опазването на дървото гора започва през 2010 г., а усилията са удвоени през 2016 и 2017 г. Издигнати са огради, за да се пазят животните настрана от новите фиданки, а някои дървета и храсти са изсечени, за да се насърчи нов растеж.

Екипите наблюдават 27 различни области на колонията, за да видят как (и дали) те се регенерират с течение на времето. Досега оградите се оказват най-ефективната защита – обнадеждаващ знак не само за Пандо, но и за други трепетликови горички, които са били застрашени от гладни тревопасни животни през последните години.

Какво означава бъдещето на колонията за науката

Научният интерес към спасяването на Пандо произтича отчасти от многото изследователски въпроси, на които той може да отговори.

Как организмите оцеляват толкова дълго време? Как Пандо е стигнал дотук? Какви фактори на околната среда са довели до такава огромна коренова система? Може ли Пандо да оцелее при глобалните климатични промени? Всички тези въпроси изискват десетилетия или дори векове внимателно проучване, но намеците за някои отговори са налице.

Настоящите усилия за опазването му също дават на учените шанс да пробват различни неща. Пандо – като малка репрезентация на по-големи гори – може да ни научи как да налагаме контрол върху тревопасните животни върху стотици или хиляди декари.

Едно е сигурно: колонията Пандо е както национално, така и световно богатство. Тези дървета служат като архив на праисторията и играят жизненоважна роля в екосистемата на района. Дребните бозайници и птици използват трепетликите за подслон, а по-големите бозайници ядат листата за храна.

Красивото жълто платно през октомври създава наслада за очите. Всичко това е благодарение на 80 000 години добри гени.