Какво не знаете: Ленивците

| от |

Ленивците са известни с това, че не бързат. Те ядат, спят и висят по дърветата по цял ден, без да се притесняват за нищо на света.

Или поне така изглежда…

Оказва се, че има много основателни причини ленивците да са толкова мързеливи – и мързелът не е една от тях. Ето и някои неща, които трябва да знаете за това животно.

Двупръстите и трипръстите ленивци – които са наименованията на различни видове – не си приличат чак толкова много

sleepy two-toed sloth wakes up - Cleveland Zoo

Сладкото бебе на снимката е двупръст ленивец, от който има два вида, принадлежащи към семейство Megalonychidae. Четирите вида трипръсти ленивци, от друга страна, са част от семейство Bradypodidae. Двете групи са само далечни роднини и между тях има няколко забележителни разлики. Докато трипръстите са активни през деня, двупръстите са нощни същества; трипръстите са по-малки и по-бавни от двупръстите и имат по-тъмни лицеви белези, които понякога могат да изглеждат така, сякаш ленивецът се усмихва.

И двата обаче имат по три пръста

Имената са донякъде грешни – и двата имат по три пръста, но само на задните крайници. Истинската разлика се отнася до пръстите на предните; едното семейство има два, а другото – три.

Те са свързани с вече изчезналия гигантски ленивец

Megatherium americanum complete

Megatherium americanum

И двупръстите, и трипръстите са еволюирали от гигантските ленивци, най-големите от които са тежали по няколко тона и са били високи около 3-4 метра. Този вид е изчезнал преди около 10 000 години, вероятно поради ловуване от страна на ранните хора.

Ленивците не виждат добре

Те не са известни с изострените си сетива и това важи с особена сила за зрението им. Майката трипръст ленивец не може да забележи собственото си бебе от 1,5 метра разстояние, а свадливи мъжки ленивци са наблюдавани да се опитват, но да не успяват да се ударят един друг от подобно разстояние.

Според учените за това е виновна генетична мутация. Трипръстите се раждат без конусовидни клетки в очите си, които са необходими за разпознаване на цветовете. В резултат на това те виждат нещата в черно и бяло, при това с по-слаба резолюция. Освен това трудно се справят с ярката светлина – което не е най-добрата черта за дневно същество.

Но са изненадващо добри плувци

Ленивците са болезнено бавни на сушата. Задните им крака са слаби, така че трябва да използват ръцете и силата на горната част на тялото, за да се теглят напред. Ако ги пуснете във вода обаче, те ще могат да се движат три пъти по-бързо. Дългите им предни ръце ги правят умели плувци и те могат да задържат дъха си под вода до 40 минути.

Ако наблизо има воден басейн, те могат да скочат в него и да го използват като пряк път, за да се придвижват по-бързо из гората. В горния клип, разказан от сър Дейвид Атънбъро, мъжки ленивец плува колкото може по-бързо – което е доста бързо за него – за да проследи брачния зов на женски ленивец.

Мързелът им е тактика за оцеляване

Не е тайна, че ленивците са… лениви. Времето им за реакция е около 1/4 от това на човека и се движат със скорост от 2 до 3 метра в минута. Всъщност трипръстите ленивци са най-бавните животни на Земята, изпреварвайки други пословично бавни животни като гигантските костенурки и охлювите.

Когато са били научно документирани за първи път през XVIII в., те са били жестоко описани като „най-ниската форма на съществуване“. Но те не са измрели благодарение именно на своята бавност. Ленивците се хранят предимно с листа, а на стомасите им, които имат четири отдела, може да им отнеме до един месец, за да усвоят храната. Зелените листа не са много хранителни, така че те трябва да пестят колкото се може повече енергия, за да оцелеят, а това означава да се движат по-малко. Като бонус бавните им движения им помагат да останат незабелязани от хищници, които разчитат на зрението си, за да преследват плячка, като ягуари, оцелоти и орли.

Без камуфлажа, който им осигуряват листата на горските корони, е много по-вероятно да бъдат забелязани от хищници. Около половината от всички смъртни случаи на ленивци се случват, когато те са на земята – а те слизат най-вече до тоалетна. Защо обаче трябва да слизат? Може би това е свързано с размножаването и маркирането на дървото, на което са, за да може потенциалната партньорка да го намери. „Каквато и да е причината, трябва да се случва нещо много важно, като на живот и смърт“, казва пред The Washington Post биологът Ребека Клиф. „Вероятно е нещо свързано с размножаването, защото това е движещият факт зад безумното поведение на повечето животни.“

По козината им растат синьо-зелени водорасли

Ленивците са в симбиоза с водораслите. Проучванията показват, че тази растителност понякога се предава от майката ленивец на нейното бебе, като това е взаимно полезно и за животното, и за водораслите: дългата козина създава уютен дом за тях като те лесно поглъщат водата, необходима им за живот, а животните получават козина със зелен оттенък, която служи за камуфлаж. Ленивците също така се хранят с водораслите, които им осигуряват така необходимия източник на хранителни вещества.

Женските крещят, когато искат да се чифтосват

Женските започват процеса на ухажване, като издават силен, висок писък, за да съобщят на мъжките, че са готови да се чифтосат. „Този вик е силно „иииии“, което продължава около 1 секунда“, разказва изследователят Адриано Киарело. Учените не са сигурни в особеностите на ухажването или копулацията на ленивците, нито дори дали мъжките ще се борят помежду си за партньорката (или борбите им са териториални). Каквито и да са подробностите, последващият период на бременност е между 5 и 6 месеца, след което дамата ще роди едно бебе ленивец.

Трипръстите ленивци могат да въртят главата си на 270 градуса

Този специален талант ги поставя в една категория с много сови – и при двата вида тази способност се дължи на костната им структура. Ленивците имат допълнителни прешлени в основата на шията си, които им позволяват да гледат във всички посоки с лекота. Въпреки че те не се защитават особено ловко, поне могат да видят кога се приближава опасност.

За толкова беззащитни същества те живеят доста дълго

Средно по около 20 години, но някои видове могат да оцелеят и по-дълго, в плен. Най-възрастният ленивец в света – женски, наречен Мис Си – почина през 2017 г. на 43 години. Тя е живяла цял живот в австралийския зоопарк в Аделаида.

 
 
Коментарите са изключени за Какво не знаете: Ленивците

Повече информация Виж всички