Какво не знаете: Кръвопиещите прилепи

| от |

Прилепите са здраво вкоренени в западното съзнание – особено в легендите за вампири. Но само 3 от общо 1100 вида от разред Chiroptera действително пият кръв. Прилепите-вампири са единствените бозайници в света, които се хранят само с кръв, а уникалните предизвикателства на тази диета ги правят едни от най-специализираните, очарователни и направо странни животни в природата. Ето малко повече за тях:

Hairy-legged vampire bat, Diphylla ecaudata (closeup)

Малък кръвосмучещ вампир

Всеки вид прилеп-вампир е специализиран в различни видове плячка.

Същинският кръвосмучещ вампир (Desmodus rotundus), малкият кръвосмучещ вампир (Diphylla ecaudata) и белокрилият кръвосмучещ вампир (Diaemus youngi) са близкородствени и се групират в подсемейство Desmodontinae. Ареалите им се припокриват в някои части на Централна и Южна Америка, така че, вероятно причината да преследват различна плячка е, за да избегнат конкуренцията помежду си. Същинският се храни предимно с кръвта на бозайници – от тапири до коне и понякога хора – и изглежда има предпочитания към добитъка. Малкият се храни почти изцяло с кръв от птици, а белокрилият е по-универсален и пие както от птици, така и от бозайници.

Дълго време прилепите-вампири не са разбирани правилно

Европейците са чували истории за прилепи, които пият кръв, и са се сблъсквали с местни хора и добитък, които са били ухапвани през нощта, и без да имат реални познания за начина на хранене на животните, са започнали да наричат различни прилепи вампири, като обикновено са използвали този термин за по-големи и/или по-грозни от тях. Така прилепите, които се хранели с насекоми или дори с плодове, били приемани за вампири благодарение на външния си вид и асоциацията се наложила, когато били описани научно и им били дадени имена като Vampyrum spectrum и Pteropus vampyrus. Междувременно, когато един естествоизпитател най-накрая се сдобил с истински вампир – D. rotundus – никой не повярвал на твърденията му, че пие кръв, и той не го споменал в описанието си.

Те нападат птиците по дърветата.

Редовно поведение на белокрилият вампир е, докато птицата си седи на клона, той да се промъкне към нея отдолу, като пълзи по долната страна на клона и не се вижда. И след като стигне точно под жертвата си, да я захапе по задния пръст и така да се сдобие с храната си.

Косматите крака на малкия кръвосмучещ вампир са приспособени да се държат за плячката си.

D. ecaudata също се храни по дърветата, но не се ангажира с хитрости като своя братовчед. Те често кацат директно върху птица и увисват, здраво захванати за тялото ѝ, като я хапят около клоаката. Маневрата се подпомага от костен израстък, който излиза от костта на глезена на прилепа. При някои той липсва, а при други е слабо развит, но при малкия кръвосмучещ той изпъква забележимо и се използва като допълнителен пръст, който им помага да се задържат.

Същинският кръвосмучещ вампир се храни единствено на земята.

Той е еволюирал така, че да бъде също толкова ловък на твърдо, колкото и в полет. Докато повечето други прилепи са тромави, същинският може да се движи бързо, дори да бяга, или да подскача по земята, като поддържа тежестта си на задните си крака и използва крилата и удължените си палци, за да се движи и отблъсква от земята. Това е полезно за преследване на плячка в движение и за безопасност, ако се наложи.

Храненето му често е рисковано, като се има предвид, че предпочитаната от него жертва – домашната крава – е няколко хиляди пъти по-голяма. Обикновено той ще я ухапе в областта на крака точно над и зад копитата, тъй като кожата е сравнително тънка и кръвоносните съдове минават близо до повърхността. Но една крачка назад и прилепът може да бъде смачкан, ако не е измислил как да бяга.

При всяко хранене прилепите-вампири трябва да изпиват около 30 грама кръв.

Енергийните им нужди изискват да консумират половината от телесното си тегло по време на всяко 20-30-минутно хранене. Телата им са се адаптирали, за да намалят това натоварване, и лигавицата на стомаха им бързо абсорбира голяма част от водното съдържание на кръвта и я изпраща към бъбреците. Прилепите преработват храната си толкова бързо, че могат да започнат да я изхвърлят още преди да са приключили с яденето и да започнат да уринират само няколко минути след хранене.

Те споделят храната помежду си.

Майките прилепи преработват изпитата кръв за бебетата си, докато те не пораснат достатъчно, за да ловуват сами. Наблюдавани са и други прилепи роднини и дори нероднини, които си носят кръв един на друг (като я повръщат); ако някоя вечер прилеп не може да си намери храна, някой от неговите съквартиранти може да сподели част от своята. В бъдеще е много вероятно прилепът, който е бил нахранен, да върне услугата. Ако не върне услугата или се възползва твърде много, бъдещо съдействие може да му бъде отказано.

Те имат остро зрение.

Имат също така добре развито обоняние и лица, които са много чувствителни на топлина – техните сбръчкани, листовидни носове са пълни с нерви, които на свой ред са пълни с протеини, чувствителни към инфрачервеното излъчване от топлокръвни животни. Освен това те имат фино настроен слух и специализирани неврони, които реагират само на звука от дишането. Дори могат да различават дишане от различни индивиди и може би са в състояние да запомнят уникалните звукови компоненти на дишането на отделните животни, което им позволява да се връщат към един и същ надежден източник на кръв нощ след нощ.

 
 
Коментарите са изключени за Какво не знаете: Кръвопиещите прилепи

Повече информация Виж всички