Какво е „изгубен континент“ и как ги намираме отново

През последните години хипотетичната някога земна маса в Южното полукълбо, известна днес като Зеландия (да не се бърка с Нова Зеландия или с провинцията в Нидерландия), става все по-популярен обект за научни изследвания. Всъщност от края на 2023 г. Зеландия стана първият континент, който е напълно картографиран, въпреки че 95% от него е под вода.

И все пак Зеландия не е единственият вече подводен континент – и сега учените вече разбират тези места по-добре от всякога. Нека и ние да се опитаме да научим малко повече за тях.

Топографска карта на Зеландия

Потопени светове

Много важна част тук е начинът, по който мислим за „континентите“. В много училищни системи тези земни маси се определят чрез географското им положение – но в действителност това е само част от картинката. Геологията също играе важна роля в разбирането ни за това какво прави един континент континент. Това включва каква е дебелината му, от какви скали е изграден и къде се намира. Континенталната кора, например, се различава от океанската по това, че обикновено е по-стара, по-дебела, по-малко плътна и с по-разнообразен състав.

Поради тази причина тя плува по-високо върху мантията, която съставлява по-голямата част от земната вътрешност. Тогава, благодарение на силата на тектоничните движения през годините, някои земни маси могат да паднат под повърхността на водата и следователно да изчезнат от картата.

Напредъкът в софтуера за изображения, сеизмографията и вече вековните усилия за картографиране на планетата обаче сега дават нови сведения за континенти, които отдавна са били изгубени в дълбините.

Голяма Адрия

Докато за Зеландия се знае, че е потопена под вълните, има още един континент, известен като Голяма Адрия, който не само е потънал, но и е изчезнал в земната мантия. Днес единствените видими останки от него са варовици и други скали, които се намират в планинските вериги на Южна Европа.

Преди около 240 млн. години, около периода триас, от Северна Африка се отделя парче от континенталната кора; маса с приблизителните размери на Гренландия.

След отделянето ѝ от Африка Голяма Адрия постепенно потъва под водите, където става дом на тропически коралови рифове. След това, някъде преди около 100 милиона години, тя започва да се свлича под Европа и да се спуска в мантията.

По време на спускането си части от нея остават над повърхността. Чрез процес, наречен „отдръпване“, горните слоеве на седиментните скали се освобождават и създават планинските вериги, които днес намираме в Италия, Турция и Гърция. Така че, въпреки че сега скалите от Голяма Адрия са разпръснати в 30 различни държави, има и част от изгубения континент, която се простира от северната част на Италия до нейния „ботуш“. Този регион е известен като Адрия.

Арголанд

Изглежда, че преди 100 милиона години е времето на голямото преселение на континентите. В същия период, през който Голяма Адрия се запознава с краищата на Европа, от Западна Австралия също се откъсва голямо парче земя, с размерите на Северна Америка. След това Арголанд, както е известно, и се свлича в Индийския океан и изчезва от картата.

За разлика от Зеландия, която просто потъва под водата, или от Голяма Адрия, която се разбива в мантията, Арголанд е забележим най-вече с празнотата, която оставя след себе си – така наречената абисална равнина Арго.

Последните изследвания обаче потенциално локализират (поне части от) Арголанд на неочаквано място: джунглите на Югоизточна Азия.

Обяснението е, че Арголанд вероятно се е разпаднал на по-малки острови много по-рано, отколкото се смяташе досега. След това всички негови части са се придвижили на север към Югоизточна Азия през късноюрския период и с течение на времето някои от тях са погълнати от зоната на субдукция на Зондския ров, а други са станали част от морското дъно или други райони на Югоизточна Азия. Сега изглежда, че парчета от този отдавна изгубен континент има и в днешните Мианмар и Индонезия.