Как хората биха могли да еволюират в нов вид

Някога, преди около 300 000 години, по Земята са бродили много различни човешки видове. Те често пресичали пътищата си, смесвали се, съревновавали се, но в крайна сметка само един вид е надделява: Homo sapiens.

С изключение на ядрените заплахи тук-там и глобални пандемии, този единствен вид се справя доста добре със задачата да остане върховният примат на планетата. С монументалните промени в нашата цивилизация обаче е възможно Homo sapiens да се разпадне на няколко различни вида, създавайки отново свят (или дори галактика) с множество хоминини.

Та, еволюират ли все още хората?

Сега, когато по цял ден седим в отопляеми апартаменти и се взираме в електронните си устройства, като че ли ни е лесно да решим, че сме избягали от заплахите на естествения свят и вече не сме притиснати да еволюираме. Но това е грешка – ние все още сме в постоянен процес на еволюция.

„Естественият подбор все още е в сила.“, казва Скот Соломон, еволюционен биолог от Университета Райс и автор на книгите „Бъдещите хора“ и „Науката за нашата продължаваща еволюция“.

Един от примерите е простата способност да се пие мляко, тоест да разграждаме лактозата. Тя се е развила едва през последните 10 000 години – едно мигване на окото в еволюционен план – от появата на земеделието, когато хората са започнали да пасат животни и да пият млякото им. В някои части на света, например в Европа, способността за пиене на мляко се е появила даже преди едва 5000 години.

Друг по-нов пример е цезаровото сечение. Броят на бебетата, които са твърде големи, за да преминат по естествен път през родилния канал, се е увеличил от 3% през 60-те години на миналия век до 3,6% днес. Възможно е този скок да се дължи на увеличения брой цезарови сечения, което е довело до разпространението на гени, които създават големи бебета и/или малки родилни пътища. В миналото тези гени не са се предавали, тъй като и бебето, и майката биха умрат по време на раждането.

Как да създадем нов вид човек?

Бонобо

Подобни еволюционни промени могат да се натрупват в популацията в продължение на дълъг период от време и в крайна сметка да доведат до появата на нов, отделен вид.

Учените наричат това видообразуване – сложен процес, който може да се случи по различни начини. Може би най-лесно е да си представим алопатричното видообразуване, при което една популация се разделя на две географски изолирани популации, които вече не могат да обменят гени помежду си.

Представете си, че река внезапно раздели остров на две половини, разделяйки и местните същества на две. Северната част на острова е по-планинска и безплодна, докато южната е равна и покрита с дървета. Сигурно е, че с течение на времето двете отделни популации в крайна сметка ще развият различни приспособления, за да се адаптират към двете си отделни среди. Така при достатъчно промени може би те ще се разграничат в два вида.

Широко разпространено е мнението, че нещо подобно може да е причинило разделението между шимпанзетата и бонобо преди повече от 1 милион години, когато река Конго е разрязала част от джунглата на две половини.

Може ли по подобен начин и Homo sapiens да претърпи такава дивергенция? В много отношения 21-ви век направи този сценарий по-малко вероятен… но за сметка на това откри повече възможности, при които са възможни безумни неща.

През цялата ни история хората редовно са мигрирали към отдалечени места, прекосявайки ледени равнини, океани и планини, за да се установят по земи, откъсната от други хора. Въпреки това през последните 300 000 години не се е развил нито един нов човешки вид.

Соломон обяснява: „Едно от възможните обяснения е, че не е имало достатъчно време; не са били изолирани достатъчно дълго. Друг възможен отговор е, че са били изолирани, но може би не са били напълно изолирани“.

„Днес се случва точно обратното. Ако не друго, то се отдалечаваме от сценария за видообразуване и се насочваме към хомогенизиране на човешкия вид“, добави той.

„Днес взаимодействието между човешките популации е по-голямо от всякога в човешката история. Толкова е лесно да се придвижваме по планетата, че на практика няма истински изолирани човешки групи. Може би само няколко, които са „неконтактни“, но става въпрос за много, много малък брой индивиди“, отбеляза Соломон.

Това обаче не означава, че бъдещото видообразуване на хората е невъзможно. Наред с изкуствения интелект и интерфейсите човек-компютър, редактирането на гени ще се превърне в една от определящите технологии на 21-ви век. С помощта на CRISPR-Cas9 и други подобни скоро ще можем напълно да владеем генома си, като изрязваме и вмъкваме части от ДНК, както ни харесва.

Ако бъде овладяна от хора, които не са си взели поука от „Прекрасният нов свят“ (на Олдъс Хъксли), тази богоподобна способност може да се превърне в сила, която е достатъчно мощна, за да принуди хората да тръгнат по различни еволюционни пътища.

Подобно на много научнофантастични истории, които се занимават с тези идеи, една такава способност може да ни тикне по много мрачен път. Представете си сценарий, в който редактирането на гени може да премахне всички болести, да направи мозъците свръхинтелигентни и да направи телата ни божествени – но то е достъпно само за богатите и свръхпривилегированите.

„Има много научна фантастика, в която се разглеждат такива сценарии – но сега тази технология съществува“, добави Соломон.

Друг сценарий (не толкова антиутопичен) е перспективата за колонизиране на други части на Слънчевата система и отвъд нея. Хората на Земята са много свързани помежду си и е трудно да си представим географски фактор, който би могъл да ги раздели. Дори един континент да се раздели на две, това не би било голям проблем.

Колонизацията на други планети обаче би могла да бъде катализатор на еволюция. „Ако има селища, да речем на Марс, това е наистина интересен сценарий за изследване“, обяснява Соломон.

„Ние разбираме доста за това как еволюират изолираните популации. Островите по Земята са едни от местата, където еволюционните биолози са свършили голяма част от работата си. В много отношения планетите в Слънчевата система са като острови в океана“, отбелязва още той.

Би било трудно да се предвиди точно как тези извънземни условия биха могли да повлияят на човешката еволюция, но е очевидно, че Homo sapiens, който живее на Марс, ще бъде подложен на редица невиждани досега еволюционни стимули: различна диета, различна атмосфера, различно ежедневие и различна социална среда. При достатъчно време и отделяне от земните индивиди тези промени имат възможност да се сумират и да създадат нов вид.

В този смисъл може би първите марсианци ще са хората.