Как антиваксърите спряха ваксина за лаймска болест

Смята се, че само в САЩ всяка година почти половин милион души се разболяват от лаймска болест. Тя е една от най-често срещаните векторни заболявания в света (вектор е организъм, който сам по себе си не причинява болест, но я разпространява) като се пренася от кърлежи, които разпространяват бактерията Borrelia burgdorferi по хората. Лечението е курс от антибиотици, които се приемат в продължение на няколко седмици. Но то не действа при всички заразени: една част, особено след закъсняла диагноза, развиват неврологични, сърдечни или ревматологични симптоми, често хронични.

А можеше да не е така. Преди две десетилетия имаше ваксина за заболяването за хора, които живеят в рискови райони. Но тя бе изтеглена от производителя си няколко години след като беше одобрена поради страховете на антиваксърите, неоснователен колективен иск и много медийна шумотевица…

So in 2002 the manufacturer voluntarily withdrew it because it wasn’t very profitable and because antivaxxers had created a headache of nonsense they didn’t want. Now in 2023 we have no vaccine. Lyme has increased dramatically. It’s not isolated. It’s not the easiest to treat.

— Ryan Marino, MD (@RyanMarino) June 17, 2023

Историята е разказана в няколко научни публикации, както и в една отлична серия постове в Twitter от д-р Райън Марино (ако разбирате английски).

Ваксината LYMErix е одобрена от Агенцията за контрол на храните и лекарствата (FDA) на 21 декември 1998 г. след като е разработена от тогавашната компания SmithKlineBeecham. Това е първата в историята ваксина, одобрена за предотвратяване на заболяването.

Тя не е съвършената ваксина – необходими бяха три дози в продължение на една година, за да се постигне пълна защита, и тази защита не беше точно гарантирана с ефикасност от около 80 %. Не беше сигурно и колко добре ще се справи при децата (които са социалната група с по-висок риск) и срещу други подвидове на бактерията, които са по-разпространени в Азия и Европа.

Но все пак ваксина, която предпазва четирима от всеки петима души, е по-добра от нищо.

До декември 1999 г. – една година след издаването на лиценза – твърдения за нежелани реакции от ваксината започват да се появяват в уебсайтове, посветени на тези странични ефекти, а след това преминават и в основните новинарски канали, които искат да покажат „жертвите на ваксината“. Филаделфийската адвокатска кантора Sheller, Ludwig & Bailey дори подава колективен иск срещу SmithKlineBeecham от името на 121 лица, които твърдят, че са имали тежка нежелана реакция към ваксината, като най-честото оплакване е било от артрит.

Малко ретроспекция сега. За първи път лаймска болест е установена в САЩ през 1977 г. Лекарите започват да подозират, че се случва нещо странно, когато група млади хора в град Лайм, щата Кънектикът, развили „ревматоиден артрит“. Артритът е често срещан симптом на Лаймската болест, а изследванията през 2000 г. показват, че някои хора изглежда имат генетично предразположение да го развият, след като се заразят.

Да се върнем на съдебния иск. От 1990 г. насам Центровете за контрол и превенция на заболяванията и Агенцията за контрол на храните и лекарствата управляват Системата за докладване на нежелани събития, свързани с ваксините (VAERS). Това им позволява да откриват редки странични ефекти, които може да са били пропуснати по време на клиничните изпитвания. До 2001 г. в САЩ са разпространени 1,4 милиона дози от ваксината срещу лаймска болест; за този период са регистрирани 905 леки реакции, които изчезват сами, и 59 случая на артрит.

Броят на случаите на артрит е бил равен на броя, които се очаква при неваксинирано население. Имаше опити някои от тях да се свържат със същото генетично предразположение, което причинява артрит след заразяване, което може да е причина за предполагаемия ефект на ваксината. Но тази връзка не беше доказана.

На 31 януари 2001 г. Агенцията отново свиква консултативната си група с хора и от двете страни на дебата, както и независими съветници. След многобройните свидетелства и дебати тя се съгласява, че ползите от ваксината продължават да надвишават рисковете и не са необходими промени.

Отразяването на това решение в пресата обаче довежда до драматичен спад в потреблението ѝ и в резултат производителят, сега GlaxoSmithKline, решава да изтегли LYMErix от пазара през февруари 2002 г. Както се съобщава в статия в списание „Епидемиология и инфекции“, през 2003 г. компанията урежда съдебния спор, като плаща над 1 милион долара за съдебни такси на адвокатите на обвинението. „Жертвите на ваксината“ не получават нито стотинка.

В момента се разработват множество ваксини, но засега в САЩ няма нищо срещу това заболяване, което става все по-често срещано, може да бъде изключително опасно, а в някои редки случаи дори смъртоносно.