Има ли връзка между приема на халюциногенни гъби и „тихото отказване“ на работа

„Тихото напускане“ е все по-популярен термин за служителите, които един вид се „оттеглят“ и вече не полагат всичките си усилия в работата, обикновено в полза на по-здравословен баланс между професионалния и личния си живот. Сега ново изследване установява любопитна връзка между употребата на псилоцибин от халюциногенни гъби и намаляването на извънредния труд сред служителите. Резултатите хвърлят нова светлина върху връзката между психеделичните вещества и навиците в професионалния и личния живот.

Псилоцибинът е психопластоген – съединение, което може да стимулира бърза и устойчива невропластичност. Когато се приема, организмът превръща съединението в псилоцин, който има сходна структура със серотонина – невротрансмитерът, който контролира настроението на човека и играе роля в усещането ни за щастие.

Въпреки че съединението отдавна се използва заради психоактивните си свойства, особено способността му да предизвиква халюцинации, изследователите все повече се интересуват от потенциалните му терапевтични ползи за хора, засегнати от тревожност и депресия. Но въпреки този интерес малко са работите, които изследват влиянието на съединенията върху ежедневието. По-специално, малко проучвания са разглеждали как употребата на псилоцибин може да повлияе на работните навици – по-конкретно, има ли връзка между наркотика и „тихото отказване“?

„Многобройни научни изследвания показват, че употребата на психеделични наркотици в Съединените щати се увеличава, особено сред работещите. Поради тази причина съм мотивиран да разбера по-добре как тази употреба влияе върху организациите и работната сила като цяло“, казва пред PsyPost Бенджамин А. Корман, докторант в университета в Констанц.

В проучването Корман използва публично достъпни данни от Националното проучване за употребата на наркотици и здравето. Участниците в това проучване са били избрани на случаен принцип от цялата територия на САЩ. Общо са били оценени над 217 000 лица на възраст над 18 години, които са били заети на пълно работно време между 2002 и 2004 г.

Корман използва „употреба на псилоцибин през целия живот“ като независима променлива (променливата, която експериментаторът манипулира или променя и се предполага, че влияе пряко на зависимата променлива), която категоризира участниците като такива, които са употребявали съединението поне веднъж, и такива, които никога преди това не са го употребявали. Зависимата променлива за това проучване е „извънредни часове, отработени през последната седмица“. Тази цифра е всяко количество време, отработено над 40 часа – въз основа на изискванията на Министерството на труда на САЩ за заплащане на извънреден труд за всеки допълнителен час, отработен над този брой.

Проучването съдържа и няколко други променливи, включително възрастта на участниците, образователното равнище, пола, семейното положение, категорията на бизнеса, за който работят, годишния доход на домакинството, доколко според тях са склонни да проявяват рисково поведение и употребата на други вещества (кокаин, канабис, стимуланти, успокоителни, PCP, MDMA и хероин) през целия живот.

Преди Корман да отчете тези променливи, се оказва, че употребата на псилоцибин действително има положителна корелация с увеличаването на извънредния труд. След като обаче тези фактори са отчетени, връзката по същество се обърна и корелацията стана отрицателна.

„Резултатите показват, че употребата на псилоцибин през целия живот е свързана с приблизително 0,06 часа (или 3,6 минути) по-малко извънреден труд на служител седмично“, пише Корман в изследването.

Корман установява, че употребата на психеделици е по-висока сред мъжете, които са добре образовани, в сравнение с останалата част от общото население. Тези лица често работят в отрасли, в които е по-вероятно да се очаква извънреден труд. След като това е установено, Корман взема предвид тези фактори и по този начин резултатите внезапно се променят.

Най-общо казано, употребявалите псилоцибин поне веднъж в живота си, са работили около 3,60 минути седмично по-малко от неупотребявалите. На пръв поглед това може да изглежда малко, но има по-големи последици, ако се разглежда като поведение сред 15-те милиона служители на пълно работно време в САЩ, които са използвали това съединение.

„Въз основа на получените резултати се предполага, че в САЩ годишно се отработват 44 348 400 часа по-малко извънреден труд сред работещите на пълно работно време за сметка на употребата на псилоцибин от служителите през целия им живот“, пише Корман. „Въпреки че тази констатация първоначално може да се тълкува като скъпоструваща за организациите, тя може да помогне да се обясни и защо употребата на псилоцибин напоследък е свързана с намаляване на отсъствията по болест.“

Но преди всички да се втурнат към гъбите, за да променят работните си навици, си струва да се отбележи, че проучването има своите ограничения. Първо, и най-важното, проучването не установява причинно-следствена връзка – че приемането на съединението действително е причина за тази промяна в поведението. Второ, използваната информация е доста стара, тъй като данните за служителите от 2015 г. нататък не са били налични за анализ. По този начин информацията може да не отразява настоящите тенденции, свързани с употребата на психеделици или с работните навици.

Въпреки това проучването показва колко е важно употребата на психеделични съединения да се разглежда във връзка със заетостта и баланса между професионалния и личния живот. Необходима е, разбира се, повече информация, особено по отношение на това дали има различия, породени от мотивите на потребителя – за терапевтична или развлекателна употреба.