Френската правораздаваща система срещу прасетата
Средновековието в Европа има много интересно отношение към животните. Докато хората се избиват в най-различни конфликти, а животните се превръщат предимно в храна, човек може да се изненада до каква степен французите обръщат внимание на своите любимци. Макар и правата на животните и популярната зоо полиция още да са много далеч от дори обмисляне, Франция има дълга традиция за завеждането на дела срещу прасета, кучета, крави, плъхове и дори мухи.
Безумието продължава и с факта, че за защитата на всяко животно се намира и адвокат. Трудно е да си представим как човек се опитва да защитава муха, но след като през 1266 г. съществува секция в съда за наказания на животните, можем спокойно да се замислим какво точно е качеството на френската правораздаваща система и защо толкова много са скучали хората в нея. През въпросната година в покрайнините на Париж се случва един неприятен инцидент. Прасе е било обвинено в консумирането на човешко същество и монасите от Сент Женевие побързали да съберат съда, за да разгледат този важен случай. След запознаването и изслушването на всички страни, монасите виждат една единствена възможна присъда – смърт чрез изгаряне.
Същата е изпълнена във френските покрайнини. По-важното е, че никой не е консумирал жертвата. През XIV век младо прасе напада дете и успява да изяде голяма част от лицето му. Пострадалият умира от раните си, а за това провинение отново се намесва съда, който след прочитане на обвинението, изслушването на свидетелите, както и евентуално на провинилия се, изпраща животното в затвора. Законът изисква прасето да се третира като всички останали затворници. На 9 януари 1386 г. е открита и специална разписка на екзекутор, която признава изпълнението на 10 смъртни присъди. Сред имената на хората може да се открие и присъствието на въпросното прасе, за което разбираме, че е било обесено.
Очевидно престоят в затвора не се нравил на останалите, а и не искаме във френските затвори да се проявява такава форма на канибализъм. В книгата с присъди са документирани повече от 200 подобни случая. Повдигнато е обвинение срещу врабчета, които не спирали да говорят в църквата, друго прасе е било убито, защото е откраднало общата вода, петел е бил изгорен жив, защото решил да снесе яйце и още много други. Една от зловещите присъди е на свиня с шест малки прасенца. Всички те успели да убият малко дете и след това да го изядат. Майката била наказана с обесване, малките също трябвало да последват стъпките ѝ, защото са получили лош пример от родителското тяло.
Интересен факт е, че адвокатът успял все пак да ги помилва – липсвали доказателства относно това провинение. В Нормандия откриваме друга история за прасе, което консумирало крайниците на новородено, докато е в люлката. За това престъпление се организиран публична екзекуция чрез бесене. За да изпратят послание към останалите животни в селския двор, подсъдимият бил облечен в човешки дрехи. В книгата на Едуард Пейсън Еванс можем да открием още много други комични случаи относно решенията на френския съд, особено към животните. По-важният въпрос, който най-вероятно успява да развълнува всеки е: защо французите не отделят прасетата от малките си деца и толкова ли е трудно да се гледа прасе?
